О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 92

С., 08.02.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 1111/ 2015 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение №2087 от 17.11. 2014 г. по т. д.4554/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1447 от 03.08.2012 г. по т. д. №1265/ 2010 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] - [населено място] срещу Държавна агенция ”Държавен резерв и военновременни запаси”- [населено място] иск по чл. 255 ГПК отм. за признаване за установено, че ответникът няма срещу ищеца вземане 20 848 628.71 лв. по изпълнителен лист от 24.03. 1999 г. на ОС-Видин, издаден по гр. д.№433/1998 г. на ОС-Видин, по който е образувано изп. д. №175/2001 г. на ДСИ - при В. и вземане 525 844.36 лв. по изпълнителен лист от 23.09.1999 г., издаден по гр. д.№ 846/1998 г. на ОС-Видин, по който е образувано изп. дело № 3254/2006 г. на ДСИ при В. поради: погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност, евентуално - поради изтичане на срока по §6а от ПЗР на ЗППДОП отм., и на основание чл. 739 ал. 2 ТЗ, с оплакване за неправилност.

Жалбоподателят в Изложение на касационни основания сочи въпроса: прекъсва ли се давността, когато признанието касае фактическия състав, от който произтича задължението, а не дължимостта на вземането, сочи, че въззивното решение противоречи на Р.№ 100/20.06.2011 г. по т. д. №194/2010 г....