О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 75гр. София, 11.02.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВАЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 2527 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 298 от 23.04.2015г. по в. т.д. № 212/2013г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за връщане на платената на 04.02.2013г. държавна такса по сметка на Варненски апелативен съд в размер на сумата 203 406 лева.

Частният жалбоподател поддържа, че направеното от съда разграничение по тълкувателен път на разпоредбите на чл. 620 и чл. 649, ал. 6 ТЗ – че същите се отнасят само за лицата, имащи право да предявят съответните искове, но не и за ответниците в хода на въззивното обжалване на постановените съдебни актове, не е проведено в закона. Поддържа, че държавни такси не се дължат както от предявилия иска, така и от ответника в случай на подаване на въззивна жалба, като счита, че особено ясно и разбираемо е това становище в случая, когато въззивната жалба е уважена или делото е прекратено като недопустимо. Твърди, че противното схващане означава да бъде държан отговорен за заплащането на държавната такса правоимащият, срещу когото синдик или кредитор е предявил неоснователен иск, който е бил отхвърлен или производството по който иск е прекратено като недопустимо. Счита, че правилото на чл. 649, ал. 6 ТЗ внася яснота, че в производствата...