Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. Д. Членове: ВИОЛЕТА ГЛ. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Й. Д. по административно дело № 1860 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощник адвокат Г. К., против решение № 7886 от 27.12.2021 г., постановено по адм. дело № 9658/2021 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател поддържа тезата за законосъобразно проведена процедура по издаване на процесната заповед и реализиране на всички предпоставки от фактическия състав на прекратителното основание, приложено от органа по назначаването – чл. 107а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска решението да бъде отменено и спорът разрешен по същество, като съдът отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции.

Ответната страна Д. А. от гр. София, чрез адвокат М. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, развити в депозиран писмен отговор и писмена защита по делото. Поддържа искане за оставяне на касационната жалба без уважение и потвърждаване на атакуваното решение като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.

Върховният административен съд, в настоящия касационен състав на Пето отделение, като прецени релевираните касационни основания, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № РД-02-16-834/10.09.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл. 107а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д. А., за длъжността „директор на дирекция „Финансово-стопански дейности“ при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с присъден ранг I старши, считано от 10.09.2021 г., и е присъдил разноски в полза на жалбоподателя.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на ЗДСл – издадена е при липса на елементите от фактическия състав на чл. 107а от ЗДСл като условие за материална законосъобразност на заповедта.

Решението е правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при мотивираност на изводите на съда в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства. По отношение на фактите липсва спор между страните. Спорният по делото въпрос е за приложението на нормата на чл. 107а от ЗДСл като основание за прекратяване на служебното правоотношение на Д. А..

Установено е по делото, че единственото писмено предложение по реда на чл. 107а от ЗДСл, което органът по назначаването е отправил до служителката за прекратяване на служебното й правоотношение срещу обезщетение в размер на шесткратното месечно основно възнаграждение, е от 11.06.2021 г. (лист 11 от делото на АССГ). Предложението е връчено на държавния служител на същата дата 11.06.2021 г., като в определения от закона и посочен в предложението 7-дневен срок Д. А. е изразила изрично и в писмен вид, че не приема отправеното й предложение (лист 12). Друго изрично предложение по чл. 107а от ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение срещу обезщетение в размер на едномесечното й основно възнаграждение, не е отправяно от органа по назначаването до момента на издаването на оспорената заповед.

На 10.09.2021 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е издал заповед № РД-02-16-834/10.09.2021 г. за прекратяване служебното правоотношение на Д. А. на основание чл. 107а от ЗДСл и е връчена на адресата на 10.09.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, изводът на първоинстанционният съд е, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми. Този извод е обоснован и законосъобразен. Основанието на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Правилото на чл. 107а, ал.2 от ЗДСл регламентира, че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно до прекратяване на служебното правоотношение на това основание се достига, след като страните изразят изричното си съгласие за това и уговорят дължимото обезщетение. Съгласието за прилагане на посоченото основание, в това число и за размера на обезщетението, следва да е валидно изразено, т. е. да се съдържа в писменото предложение на органа по назначаването и в писменото съгласие на държавния служител. В случая съгласие не е постигнато, тъй като не е спазено изискването на 107а, ал. 1 от ЗДСл, след неприетото предложение от 11.06.2021 г. липсва друго валидно отправено предложение до държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение по реда и при условията на чл. 107а от ЗДСл. Административният орган твърди, че като е получила заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, служителката се е съгласила с отправеното предложение по чл.107а от ЗДСл. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни доводите на административния орган, като е посочил, че предложение за прекратяване на служебното правоотношение не се съдържа в самата заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а подписът на служителя, че е получил заповедта не може да се приравни на съгласие по чл.107а от ЗДСл.

Съображенията на първоинстанционния съд, се споделят изцяло от касационната инстанция. Тезата, че заповедта, връчена на основание чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл, може да инкорпорира в себе си и предложението по ал. 1, е в противоречие с нормата и целта на закона. Законодателят е предвидил изрично срок, в който служителят може да се произнесе по отправеното му предложение, като е установил, че изтичането на този срок без писмено произнасяне на служителя по предложението, фингира наличието на несъгласие с предложението, то не е прието. Следователно, неспазването на 7-дневния срок по чл. 107а, ал. 1, изр. второ от ЗДСл от страна на органа по назначаването, който едновременно „отправя предложение“ и издава заповед за прекратяване на служебното правоотношение на това основание, обективира нарушение на административната процедура по реализиране на основанието за прекратяване на служебното правоотношение срещу уговорено обезщетение, което рефлектира и върху материалната законосъобразност на заповедта.

В случая законосъобразно и обосновано съдът е приел, че не е налице съгласие на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение срещу обезщетение в размер на еднократния размер на последната получена месечна основна заплата, а подписът, положен върху процесната заповед, удостоверява единствено момента на връчване на акта, но не и съгласие със съдържанието й, нито може да се приравни на съгласие на служителя за приемане на отправено със заповедта предложение по смисъла на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл.

При тези съображения, ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед остава обстоятелството, че определеното в нея обезщетение е било изплатено едновременно с нейното връчване. Това обстоятелство би имало значение, в случай че бяха налице останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 107а от ЗДСл, посочен като основание за издаване на заповед № РД-02-16-834/10.09.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав на Пето отделение на ВАС намира, че обжалваното решение, с което съдът е отменил като незаконосъобразна процесната заповед, е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установи, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от ответника по касация, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Д. А. сумата от 500,00 (петстотин) лева, действително сторени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7886 от 27.12.2021 г., постановено по адм. дело № 9658/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Д. А. от гр. София разноски по делото в размер на 500,00 лева (петстотин), представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Г. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА