О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 116София, 11.02.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

след като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. №1093/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. Ш. срещу решение №23 от 5.01.2015г., постановено по в. гр. д. № 386/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Vс-в, с което е потвърдено решение №469/27.12.2013г., постановено по гр. д.№1138/2013г. по описа на Районен съд Асеновград.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че въззивното решение е постановено в нарушение на правилата относно разпределянето на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК. Твърди се, че при редовен менителничен ефект, поемателят няма задължение да установява каузалното правоотношение, въз основа на което е издаден записа на заповед. Същевременно се излагат съображения за незаконосъобразност на решението, свързана с неправилна квалификация на каузалното правоотношение и с необсъждането на всички релеватнти доказателства относно действителността на сключения между страните предварителен договор и установеното предаване на сумата, посочена в предварителния договор. Иска се да бъде отменено обжалваното решение е да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважен изцяло предявения по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК установителен иск с присъждане на разноски за всички инстанции.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, обосновани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Като...