О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 128 София, 12.02.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 113/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 117 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 2622/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І ГО, 10 състав решение от 03.01.2013 г. по гр. д. № 7734/2010 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу Г. В. Н. от [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 19 022.40 евро – възнаграждение по чл. 7 от договор от 30.06.2008 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Изразено е несъгласие с извода за недължимост на претендираната с исковата молба сума, основана на клаузата на чл. 7 от сключения между страните договор от 30.06.2008 г., с твърдението, че този извод е резултат от неправилното тълкуване на посочената клауза и че същият не съответства на събраните по делото доказателства. Според касатора, уговорката по чл. 7 от процесния договор достатъчно ясно определя кръга на лицата, за действията на които следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата по реда на чл. 23 ЗЗД, като в този кръг категорично попада и нейната дъщеря. Счита за необосновано и становището на решаващия състав за липса на точно определен срок за изпълнение на поетото със спорната договорна клауза задължение, като твърди, че доколкото не е прекратен до сключване на предварителния и окончателния договор за имота, то процесният...