Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, чрез процесуалния си пълномощник адвокат В. К., срещу определение № 2729 от 06.10.2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 5 състав, с което е върната като просрочена подадената от дружеството въззивна жалба срещу решение № 848 от 27.05.2015 г. по т. д. № 7565/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав и е прекратено производството по въззивното дело.

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, тъй като въззивната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока за въззивно обжалване с препоръчана пратка. С жалбата са представени нови доказателства – отговор на молба за извършване на справка за датата на подаване на пратка с баркод PS 1421003І44І, обратна разписка, касов бон и разписка, които според частния жалбоподател доказват, че изпратената с пощенска пратка въззивна жалба е приета в съответната пощенска станция на 22.06.2015 г., но е експедирана на 23.06.2015 г. Поради това се претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на Апелативен съд – София за разглеждане на въззивната жалба по същество.

Ответникът по частната жалба – [фирма], в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си адвокат Ч. П., счита за основателни твърденията на частния жалбоподател.

Ответниците по частната жалба – С. Е. Ан Д., П. А. Лейлър, Д. Т., Д. Д. Х., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. Морлинг, Д. Р. А., К. Н. Н. П. Е., Д. Р. Г. и Д. С. У., всички чрез адвокат В. Д., считат атакуваното определение за правилно по изложени в писмен отговор съображения.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е по пощата, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да прекрати производство по в. т.д. № 3881/2015 г. съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че подадената от [фирма] въззивна жалба срещу решение № 848 от 27.05.2015 г. по т. д. № 7565/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-състав е просрочена. Съобразено е редовно връченото съобщение на 08.06.2015 г. и предвиденият в чл. 259, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за въззивно обжалване, който изтича на 22.06.2015 г. – понеделник, присъствен ден. Констатирано е, че въззивната жалба е подадена по пощата на 23.06.2015 г., което е видно от поставените върху пощенския плик клейма. Направен е извод за неспазване на предвидения преклузивен срок за въззивно обжалване, обуславящо връщане на въззивната жалба, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Определението е правилно.

Представените с настоящата частна жалба доказателства не опровергават по категоричен начин изводът за процесуална недопустимост на сезиращата Апелативен съд – София въззивна жалба. Правилно въззивният съдебен състав е зачел поставеното пощенско клеймо върху пощенския плик, приложен по делото, от който се установява, че датата на изпращане на пощенската пратка е 23.06.2015 г., или след изтичане на преклузивния срок за въззивно обжалване на решението по приложеното дело на СГС. Тази дата е отразена и при постъпване на жалбата в администриращия съд, с отбелязване от съответното длъжностно лице на СГС, че е подадена по пощата.

Приложената от частния жалбоподател обратна разписка е с пощенско клеймо на изпращане – 01.07.2015 г., като е практически невъзможно приемането на пратката от куриер на СГС да е извършено на значително предхождаща изпращането на пратката дата – 24.06.2015 г. С оглед тези несъответствия не би могло да се зачете съвпадащия на обратната разписка /известие за доставяне/ баркод с баркода, отразен върху пощенския плик, с който е изпратена въззивната жалба. Представеният с частната жалба системен бон не следва да се преценява, тъй като върху него е отразен друг баркод на пратката и очевидно не е относим към върнатата въззивна жалба.

Удостоверената с пощенското клеймо върху плика дата на изпращане на въззивната жалба не би могла да бъде опровергана от останалите представени по делото доказателства – квитанция № 518 и твърденията на Н.П., в качеството й на контрольор в ПС София 21, тъй като експедирането на вече приети в станцията препоръчани пратки не би следвало да се удостоверява самостоятелно или допълнително, чрез поставяне на нови датни клейма. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 77, ал. 4 от Закона за пощенските услуги, съгласно който съответният пощенски оператор използва датни клейма за подпечатване на пощенските пратки и на документите за приемането им. Освен това посочената квитанция е относима към плащането на цената за съответна услуга, а от отговора на Н.П. не е видно въз основа на какви документи от архива на пощенската станция са извлечени данните за приемане на пощенската пратка.

След като с представените от дружеството – частен жалбоподател доказателства не се установява по безспорен начин, че въззивна жалба с вх. № 81912/ 24.06.2015 г. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, то липсва основание за отмяна на атакуваното определение.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2729 от 06.10.2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 5 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: