7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2537 [населено място], 03.10.2024 г.
Върховен касационен съд на Република България Търговска колегия Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като изслуша докладваното от съдия Людмила Цолова т. д. №208/24г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение №643/24.10.2023г. по т. д.№463/23г. по описа на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение №455/104.04.2023г. по т. д.№2613/22г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Национална агенция за приходите срещу „Билдко“ООД/н/ искове с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ за признаване за установено че вземанията й за лихви в общ размер 145 137,66 лв., начислени върху главници по справки-декларации, подадени в периода 14.01.2014г. - 13.03.2015г. и върху главници по декларации обр.6, подадени в периода 09.2013г. – 02.2015г. и предявени в производството по несъстоятелност, следва да бъдат удовлетворени с поредност по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с изводите на апелативния съд, че наложените по реда на ДОПК обезпечителни мерки – запори – не дават право на предпочтително удовлетворяване на държавата по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, поради обстоятелството, че вписването на обезпечителната мярка „запор“ по реда на ЗОЗ имало за единствена последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор, без да се променя качеството му на хирографарен такъв, както и че вписването на запора в ЦРОЗ цели единствено създаване на предимство при конкуренция между различните способи на принудително изпълнение върху едно и също имущество, а не създаване право на предпочтително удовлетворяване....