Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Всестранна кооперация - Велико Т. със седалище в [населено място] против въззивно решение № 106 от 16.03.2015 г., постановено по гр. д. № 33/2015 г. на Великотърновски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 956 от 03.11.2014 г. по гр. д. № 1170/2014 г. на Великотърновски районен съд, с което по предявен от В. С. У. иск с правно основание чл. 58 ЗК е отменено като незаконосъобразно решение, прието от Общото събрание на Всестранна кооперация - Велико Т. на 30.03.2014 г., за изключване на В. У. като член - кооператор и са присъдени разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 ГПК.

В касационната жалба се излагат доводи по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска по чл. 58 ЗК и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, без да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора и без да обсъди наведените във въззивната жалба доводи и възражения за неоснователност на иска за отмяна на решението за изключване на ищеца като член - кооператор. Навежда оплаквания, че решението на общото събрание е прието за незаконосъобразно, без да е посочено кои норми на Закона за кооперациите и на Устава са нарушени с него. Определя като незаконосъобразни изводите на въззивния съд за порочност на решението поради непосочване в изпратената до ищеца покана по чл. 16, ал. 1 ЗК на конкретните нарушения, заради които е предприето изключването, и поради липса на мотиви в какво се изразяват извършените нарушения.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, и т. 3 ГПК. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди, че като не е обсъдил доводите и оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК в решение № 443 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г. на ІV г. о. и решение № 72 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 905/2002 г. на ІІ г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа с аргументи, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които не са изяснени в задължителната практика на ВКС и поради това са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. При отмяна на решение на ОС на кооперация съдът длъжен ли е да посочи на кои норми от ЗК и Устава противоречи съответното решение на ОС; 2. В поканата за свикване на ОС следва ли изрично да се изброят лицата, които ще бъдат предложени за изключване, и основанията за това; 3. Мотивите на решение на ОС за изключване на член - кооператор трябва ли да съдържат конкретно описание за нарушението, обективни и субективни елементи, начин на установяването му, или е достатъчно да се посочи нарушението и нормата, която е нарушена.

Ответникът по касация В. С. У. от [населено място] не заявява становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди решението на Великотърновски районен съд по гр. д. № 1170/2014 г., с което по предявен от В. С. У. иск с правно основание чл. 58 ЗК е отменено решението на Общото събрание на член - кооператорите във Всестранна кооперация - Велико Т. от 30.03.2014 г. за изключване на В. У. като член - кооператор, Великотърновски окръжен съд е приел, че решението е незаконосъобразно, тъй като е свикано и взето в нарушение на Устава на кооперацията и на Закона за кооперациите /ЗК/.

Нарушението при свикване на събранието е мотивирано с липсата на вписани данни в поканата до ищеца относно член - кооператорите, които ще бъдат изключени, и конкретните действия или бездействия, заради които е предприето изключване на ищеца на визираното в поканата формално основание по чл. 12, ал. 1, т. 8 от Устава - увреждане на интересите на кооперацията чрез разпространяване на невярна информация за дейността й и за дейността на нейните органи. Във връзка с извода за незаконосъобразно свикване на събранието въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към съображенията в мотивите на първоинстанционното решение, че липсата на конкретизация в поканата относно съдържанието на конкретното нарушение по чл. 12, ал. 1, т. 8 от Устава е лишила ищеца от възможност да даде обяснения на събранието и да се защити адекватно срещу изключването. Застъпвайки становището, че ясното и пълно конкретизиране в поканата на основанието за изключване е предпоставка за законосъобразно свикване на общото събрание, въззивният съд е счел за неоснователен довода във въззивната жалба на ответника, че няма законово изискване поканата да съдържа индивидуализация на нарушенията на закона и устава, извършени от предложения за изключване член - кооператор.

Въззивният съд е възприел и извода на първата инстанция за незаконосъобразност на решението поради немотивиране на конкретните действия или бездействия на ищеца, подведени от събранието под хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 8 от Устава. В очертаните с въззивната жалба и отговора граници на въззивна проверка по чл. 269 ГПК съставът на Великотърновски окръжен съд се е произнесъл, че за да е законосъобразно, решението на общото събрание за изключване на член - кооператор не следва да се изчерпва с бланкетно посочване на нарушена правна норма от закона и устава, а трябва да съдържа индивидуализация на конкретното нарушение чрез посочване кога и къде е извършено и в какво точно се изразява. Преценил е, че в конкретния случай това изискване не е изпълнено, доколкото в протокола от събранието на 30.03.2014 г. е отразено само, че ищецът се изключва от членство в кооперацията поради извършено нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 8 от Устава - уврежда интересите на кооперацията като разпространява невярна информация за дейността на кооперацията и нейните органи и разпространява неверни твърдения за злоупотреби и нередовности, без да е посочено как и по какъв начин са увредени интересите на кооперацията, кога, къде и пред кого са разпространени твърденията за злоупотреби и нередовности и какви са тези твърдения. Решаващият въззивен състав е изразил становище, че без конкретно описание на нарушението в протокола от събранието не е възможно срещу член - кооператора да се приложи законосъобразно санкцията на изключване от кооперацията, а съответно и да се прецени дали са били налице материалноправните предпоставки за изключването.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Според разясненията и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК; Правният въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а не да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждането и преценката на доказателствата от въззивния съд. Правилността на въззивното решение не е предмет на производството по чл. 288 ГПК и се проверява само по реда на чл. 290 ГПК в случай, че се допусне касационно обжалване поради констатирани основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Предвид указанията в цитираното тълкувателно решение, не може да се квалифицира като значим за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК първият въпрос в изложението - за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и оплакванията във въззивната жалба и да мотивира собствено становище по съществото на правния спор. Макар да е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на обжалваното пред него решение, въззивният съд е обсъдил оплакванията и доводите, въведени с въззивната жалба на ответника - касатор, и е формирал свои самостоятелни изводи по тях, които са намерили отражение в мотивите на въззивното решение. Обстоятелството, че изводите на въззивния съд относно необходимото съдържание на поканата и на решението за изключване на член - кооператор съвпадат по същество с изводите на първоинстанционния съд, не е основание да се приеме, че произнасянето на въззивната инстанция се изчерпва с препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.

По отношение на посочения въпрос не е налице и допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като от съдържанието на мотивите към въззивното решение не може да се приеме, че при постановяването му е допуснато отклонение от задължителната практика в решение № 443/25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г. на ВКС, ІV г. о., според която въззивният съд е длъжен да обсъди в решението си всички доводи и възражения на страните от значение за правилното решаване на спора. Другото сочено от касатора решение - решение № 72/12.03.2010 г. по гр. д. № 905/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., е постановено по реда на чл. 290 ГПК след допуснато касационно обжалване по правен въпрос, свързан с приложението на чл. 11, ал. 2 ЗС, и формираната с него задължителна практика е неотносима към конкретното дело.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпросите, за които се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Първият въпрос - дали при отмяна на решение на ОС на кооперация съдът е длъжен да посочи на кои норми от ЗК и Устава противоречи съответното решение, не е от значение за изхода на делото и не отговаря на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е посочил в мотивите си в какво се изразява незаконосъобразността на решението на общото събрание на кооперацията - касатор, пораждаща основание по чл. 58 ЗК за неговата отмяна. Преценен във връзка с решаващите изводи на съда, поставеният въпрос по никакъв начин не е обусловил постановения с въззивното решение правен резултат, поради което не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. При несъответствие на въпроса с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно да се обсъжда дали същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Останалите два въпроса, свързани с необходимото съдържание на поканата за свикване на общо събрание на кооперация с включено в дневния ред предложение за изключване на член - кооператор и на решението за изключване на член - кооператора, са включени в предмета на делото и тяхното разрешаване от въззивния съд е обусловило потвърждаването на първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл. 58 ЗК. Независимо от наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване по тези въпроси не може да се допусне поради това, че спрямо тях не е осъществена специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнителна предпоставка - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с обжалваното въззивно решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

При действието на чл. 290 ГПК е създадена задължителна практика на ВКС по въпроса за съдържането на поканата по чл. 16, ал. 1 ЗК за свикване на Общо събрание на кооперация и конкретно - следва ли в поканата да е посочено нарушението на член - кооператора, заради което е направено предложение за изключването му. Задължителната практика е обективирана в решение № 139/11.11.2013 г. по т. д. № 301/2012 г. на ВКС, І т. о., и е в смисъл, че в съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член - кооператор, следва да се посочат конкретните действия или бездействия на член - кооператора, респ. такива, извършени съвместно с други член - кооператори, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване. Даденото разрешение е аргументирано със съображения, че предоставеното от закона - чл. 13, ал. 1 ЗК, право на предложения за изключване член - кооператор за даде обяснения пред общото събрание предполага възможност кооператорът да се запознае с твърденията за извършени от него нарушения на закона, устава или на решенията на органите на кооперацията, които ще представляват основание за изключването му; Възможността обясненията да се направят при провеждане на общото събрание изисква към този момент предложеният за изключване член - кооператор да е уведомен за нарушенията, което е възможно само ако в поканата по чл. 16, ал. 1 ЗК за събранието са вписани конкретните нарушения, т. е. действията и/или бездействията на кооператора, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или решение на орган на кооперацията.

В постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 58 ЗК последователно е застъпвано становището, че за да е законосъобразно, решението на общото събрание на кооперация за изключване на член - кооператор трябва да съдържа ясно и точно посочване на конкретните действия и/или бездействия, с които предложеният за изключване член - кооператор е нарушил закона, устава или решение на орган на кооперацията, и заради които спрямо него е предприето налагане на най - тежката санкция - изключване от кооперацията. За целта не е достатъчно само формално позоваване на нарушена законова разпоредба или разпоредба от устава, респ. формално възпроизвеждане на текста й в решението за изключване. Нарушението е конкретизирано тогава, когато в решението е посочено съответното поведение на член - кооператора с всички индивидуализиращи субективни и обективни елементи, чрез което той е осъществил фактическия състав на нарушение, предвидено в закона или в устава като основание за изключване. Изискването за конкретизиране на нарушението е от значение както за защитата на член - кооператора срещу решението за изключване, така и за възможността съдът да осъществи ефективен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на решението при оспорването й от член - кооператора с иск по чл. 58 ЗК.

Настоящият състав на ВКС споделя изцяло посочената задължителна и константна практика по приложението на чл. 58 ЗК и не намира за необходимо тя да бъде променяна или осъвременявана. При наличие на такава практика, която въззивният съд е съобразил, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 16.03.2015 г., постановено по гр. д. № 33/2015 г. на Великотърновски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: