№ 5

гр. София, 24.01.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

при участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 3623 по описа за 2022 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 303 и сл. ГПК.

Делото е образувано по молба на Д. Д. С. и С. А. С., подадена на 06.04.2022г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 493 от 25.11.2019г. по гр. д. № 712/2018г. на Троянски районен съд, потвърдено с решение № 141 от 23.06.2020г. по гр. д. № 142/2020г. на Ловешки окръжен съд; последното не е допуснато до касационно обжалване от Върховния касационен съд с определение № 165 от 19.04.2021г. по гр. д. № 3624/2020г. на І г. о. С решението е признато за установено по отношение на молителите, че В. Д. С. е собственик на 1/3 ид. ч. от двуетажна еднофамилна жилищна сграда в [населено място], кв. О., застроена на 62 кв. м. и нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор **** по КККР на [населено място].

Твърди се, че са налице нови обстоятелства, установени с нови писмени доказателства, които са от значение за спора, а именно: акт за частна общинска собственост на земята от 22.04.2005г., акт за държавна собственост от 19.07.1962г. и две писма на Областната администрация от 21.01.2022г. и от 15.03.2022г. за липса на документи за отстъпено право на строеж върху поземления имот. Според молителите тези доказателства установяват, че наследодателите Ц. и В. М. са построили сградата върху чужда земя при липса на учредено право на строеж. Признават, че не са въвеждали такова възражение в рамките на процеса, но считат, че имат интерес да оспорват претендираните от ищцата права чрез всякакви възражения. Твърдят, че тези доказателства не са им били известни по време на процеса, снабдили са се с тях от общината при издирване на документи за друго дело. Изтъкват, че предмет на спора е собствеността върху сградата, върху която те заявяват право на собственост по давност, поради което не са имали основание да търсят документи, опровергаващи правата на наследодателите М..

Ответницата по молбата В. Д. С. в писмения си отговор намира молбата за неоснователна. Счита, че писмените доказателства са били на разположение на молителите още през 2018г., но те не са ги представили. Представя акт за частна общинска собственост на поземления имот от 21.01.2013г., в който изрично е отразено, че двуетажната жилищна сграда в имота не е общинска собственост, както и договор за продажба от 04.07.2018г., с който Д. и С. С. придобиват от О. А. собствеността върху поземления имот - ПИ *** на основание чл. 35, ал. 3 ЗОбС.

С определение № 4134 от 13.10.2022г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане.

По основателността й Върховният касационен съд намира следното:

С решението, чиято отмяна се иска, е уважен иска на В. С. срещу молителите за признаване собствеността върху 1/3 ид. ч. от двуетажна еднофамилна жилищна сграда в [населено място], кв. О.. В хода на производството от страна на настоящите молители - ответници по иска е поддържано възражение за придобивна давност чрез давностно владение, започнало през 2006г., след смъртта на Ц. М.. По делото е установено, че ищцата В. С. и ответникът Д. С. са брат и сестра, а ответницата С. С. е съпруга на Д. С.. Процесната сграда е построена през 1969-1970г. от В. А. М. и Ц. В. М. - баба и дядо на страните. Майката на страните А. В. С., починала на 11.03.2018г., е единствен наследник на посочените лица. А наследници на А. С. се явяват ищцата В., ответникът Д. и техния баща Д. С.. През 2018г. ответниците Д. и С. С. са се снабдили с констативен нотариален акт по давност. При тези фактически обстоятелства с въззивното решение искът е уважен иска като е отхвърлено предявеното от страна на ответниците възражение за придобиване по давност. Прието е, че сградата е ползвана както от семейството на Д. С., така и от семейството на В. С., но никой от тях не е живял там постоянно; от страна на Д. С. не са заявявани собственически претенции и не е имало спорове между страните по повод собствеността на вилата - знаело се, че е била на дядото и бабата на ищците, а след смъртта им е станала собственост на майка им. Според съда липсва „явност“ в намерението за своене на ответниците в отношенията им с другите съсобственици на процесния имот. В тежест на ответниците е било да установят промяната в намерението за владение чрез манифестиране на поведение, което да не оставя никакво съмнение, че упражняват фактическата власт върху целия имот за себе си, а такива действия са извършени за пръв път през 2018 г., след смъртта на А. С., когато Д. С. е сменил патрона на входната врата и е отказал да даде ключ на ищцата В. С.; искът за собственост е предявен същата година. С оглед на това въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот, като е придобила същата по наследство от майка си А. В. С., която към смъртта си е била собственик на целия имот по наследство от родителите си Ц. В. М. и В. А. М.. Останалите 2/3 идеални части са собственост на ответника Д. С. и на бащата на страните Д. С. .

Представените с молбата за отмяна нови доказателства са: акт за държавна собственост на поземления имот от 19.07.1962г., акт за частна общинска собственост на същия имот от 22.04.2005г. и две писма на Областната администрация от 21.01.2022г. и от 15.03.2022г. за липса на документи за отстъпено право на строеж върху поземления имот. Тези документи целят да установят, че наследодателите Ц. и В. М. са построили сградата върху държавна (сега общинска) земя, без учредено право на строеж, поради което не са могли да придобият правото на собственост върху нея. Такива твърдения в рамките на процеса не са навеждани.

Горните доказателства, според настоящия състав, не обуславят отмяна на влязлото в сила решение. За да се допусне отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая не е имало пречка молителите да се снабдят със съответните доказателства по време на воденето на процеса. От друга страна, тези доказателства не са относими към разрешения от съда правен спор. Между страните по делото не е имало спор, че правото на собственост върху сградата е принадлежало на Ц. и В. М., които са я построили около 1970г. Въпросът за принадлежността на правото на собственост върху поземления имот не е повдиган и доказателства за това не са събирани. И двете страни по спора черпят правата си върху сградата от правото на собственост на посочените наследодатели - ищцата претендира, че е собственик на 1/3 ид. ч. по наследство от майка си А. С., а ответниците твърдят, че чрез давностно владение от 2006г., след смъртта на Ц. М., са придобили правата на останалите наследници и са изключителни собственици на сградата по давност. При това положение писмените доказателства, навеждащи на извод, че теренът е държавна собственост и право на строеж не е учредено, не са релевантни за повдигнатия и разрешен правен спор, който е бил концентриран върху основателността на поддържаното от ответниците по иска (сега молители) възражение за придобиване по давност. Отделно, такива твърдения не са в интерес на молителите, тъй като отричат изначало правото на собственост на наследодателите, а оттам и правата на страните по спора, включително на молителите. Към претендирания момент молителите не биха могли да придобият по давност правото на собственост върху държавен, респ. общински имот поради съществуващи законни пречки за това. А без да притежават право на собственост върху сградата не биха могли да изкупят собствеността върху терена, което са сторили с договора от 04.07.2018г. (разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОбС дава възможност собственикът на законно построена сграда върху общински имот да може да изкупи терена без търг). Ето защо, заявеното оспорване правото на собственост на наследодателите върху сградата е лишено от признат правен интерес. Молбата за отмяна е предявена със съзнание за това и поведението на молителите може да бъде окачествено като злоупотреба с право по симсъла на чл. 3 ГПК. Посочената норма урежда като основно начало в процеса упражняването на предоставените процесуални права добросъвестно, съобразно добрите нрави и в съответствие с истината.

На основание изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна.

Ответницата по молбата е направила разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и същите следва да й се присъдят.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. С. и С. А. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 141 от 23.06.2020г. по гр. д. № 142/2020г. на Ловешки окръжен съд.

ОСЪЖДА Д. Д. С. и С. А. С., двамата от [населено място],[жк], [улица] да заплатят на В. Д. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: