О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 82

София, 20.01.2023 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията В. А. ч. гр. д. № 3646/2022 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца М. О. Д., чрез адв. Й. Л.-П. и адв. Г. Х., срещу определение № 300 от 26. 05. 2022 г. по гр. д. № 216/2022 г. на АС - Варна, с което е потвърдено определение от 11. 03. 2022 г. по гр. д. № 1503/2021 г. на ОС – Варна, с което производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до установяване на палежа по съответния ред или до произнасяне, че обстоятелството не може да бъде установено, поради основанията по чл. 124, ал. 5 ГПК. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Ответниците по частната жалба Е. Х. М. и Д. Б. М. не са подали отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:

В предмета на спряното на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК дело се включва предявен от М. О. Д. против Д. Б. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди както следва: а/. сумата 40000 лв. (частичен иск от пълния дължим размер от 65000 лв.) – обезщетение за имуществени вреди, причинени от унищожаване, вследствие на възникнал на 2. 10. 2020 г., в м. „К.“, [населено място], , пожар, на следните вещи, собственост на ищеца: 170 бр. напълно оборудвани пчелни кошери, ведно с пчелните семейства и мед, намиращи се в тях, 7 бр. дървета от вида „Пауловния“, електрически кабел, пластмасова цистерна с вместимост 1 куб. м; б/. сумата 15000 лв. (частичен иск от пълния дължим размер от 20000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, притеснения, емоционални страдания, от унищоженото в резултат на пожара имущество, придобито с труд и усилия, основен източник на доходи на ищеца и чрез което ищецът е осигурявал собственото си препитание и това на семейството си. Твърди се, че пожарът на 02. 10. 2020 г. бил възникнал, заради неправомерни действия на ответника Д. Б. М. – абразивно рязане с ъглошлайф на метална тръба в имот на ответниците, намиращ се в близост до имота на ищците, без предварително поставяне на средства за превенция при огнева работа (прегради от негорим материал), без предварително почистване на суха растителност в радиус от 8 метра и без предварително осигурено непрекъснато наблюдение на процеса. Пожарът възникнал първоначално в имота на ответниците, но достигнал и до намиращия се в близост имот на ищците.

Във връзка със случая било образувано досъдебно производство № 2361/2020 г. по описа на IV РУ на ОД на МВР, гр. Варна, съгласно приложено по делото удостоверение.

Въззивният съд е приел, че е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на исковото производство до приключване на наказателното, тъй като изходът на наказателното производство би бил от значение при преценка основателността на иска по чл. 45 ЗЗД по следните съображения: има идентичност между деликта, от който се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с предявения иск по чл. 45 ЗЗД и деянието, заради което е образувано досъдебно производство; съгласно чл. 300 ГПК присъдата по наказателното дело ще бъде задължителна за гражданския съд относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца; не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство би могло да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция в съответствие указанията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1.: за да се приложи нормата на чл. 229, т. 5 ГПК, необходимо ли е съдът разглеждащ гражданското дело да установи наличие на престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданския спор. В практиката на ВКС, цитираната и представена от частния жалбоподател (решение № 116 от 15. 05. 2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 566 от 19. 09. 2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на ВКС, 4 г. о. и др.), както и служебно известната на настоящия съдебен състав (напр. определение № 192 от 23. 04. 2013 г. по ч. гр. д. № 2130/2013 г. на ВКС, 1 г. о., определение № 323 от 20. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 2950/2013 г. на ВКС, 3 г. о., определение № 782 от 29. 11. 2013 г. по ч. гр. д. № 7165/2013 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 634 от 17. 11. 2015 г. по ч. гр. д. № 5418/2015 г. на ВКС, 3 г. о., определение № 2 от 10. 01. 2022 г. по ч. гр. д. № 4687/2021 г. на ВКС, 1 г. о. и др.) е застъпено становището, че съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, разкриването на престъпни обстоятелства в исковото производство би представлявало пречка за упражняване на правото на иск и за движение на делото само тогава, когато установяването на престъпното обстоятелство има значение за изхода на гражданския спор, а такова значение ще е налице в случаите, при които фактическият състав на отговорността за вреди включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред. Изводите на въззивния съд противоречат на така формираното становище.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Не е от значение при преценка основателността на иска по чл. 45 ЗЗД и размера на дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди обстоятелството дали деянието на ответника е деликт или покрива състава на престъпление. Фактическият състав на чл. 45 ЗЗД не включва като задължителен елемент установяване с влязла в сила присъда на престъпен характер на деянието. Достатъчно за ангажиране на отговорността на ответника е наличие на противоправно поведение, вреда, причинна връзка между поведението и вредата и вина и обратно – несъставомерността на деянието по НК няма за безусловна и автоматична последица отпадане или намаляване на гражданската отговорност по чл. 45 ЗЗД. Правилото на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД изисква съобразяване с редица обстоятелства при определяне размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, сред които не фигурира дали деянието е съставомерно по НК и поражда и наказателна отговорност или съставлява само деликт, пораждащ единствено гражданска отговорност. В този смисъл са решение № 116 от 15. 05. 2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на ВКС, 4 г. о., определение № 192 от 23. 04. 2013 г. по ч. гр. д. № 2130/2013 г. на ВКС, 1 г. о., определение № 2 от 10. 01. 2022 г. по ч. гр. д. № 4687/2012 г. на ВКС, 1 г. о. и др.

Установяването на наличието или липсата на елементите на фактическия състав, пораждащи отговорността по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вина, вреда, причинна връзка между виновното противоправно поведение и вредата, би могло да се извърши в исковото производство, с предвидените в Гражданския процесуален кодекс способи.

Като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 300 от 26. 05. 2022 г. по гр. д. № 216/2022 г. на АС - Варна.

ОТМЕНЯ определение № 300 от 26. 05. 2022 г. по гр. д. № 216/2022 г. на АС – Варна и потвърденото с него определение от 11. 03. 2022 г. по гр. д. № 1503/2021 г. на ОС – Варна и ВРЪЩА делото на ОС - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: