Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Д. ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 1827 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Тети - 90“ ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. П., срещу решение № 1134 от 04.11.2021 г., постановено по адм. дело № 400/2021 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-02-Сф-7/31.03.2021 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Софийска област.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочи, че съдебното решение е противоречиво и немотивирано, тъй като съдът описва всички изискуеми документи за целия строеж, а след това твърди, че липсват необходимите строителни книжа и документи и строежът е незаконен. Твърди се още, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесното съоръжение представлява строеж от първа, втора или трета категория, както и че същото не е функционално свързано с цялостния обект. Според касатора не е спазена процедурата по установяване на незаконен строеж, както и е недопустимо процесната заповед да се издава въз основа на всички констативни протоколи, издадени от служителите, без да се индивидуализира конкретния констативен акт. Възразява се още, че проверката е следвало да бъде извършена от служители на ДНСК, а не на РДНСК, които и служители не са изискали и разгледали всички необходими документи. Твърди се, че всички строителни книжа, установяващи закоността на процесния строеж са били представени с депозираното възражение, но не са разгледани и взети предвид от административния орган. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът – началник на РДНСК – Софийска област, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на „Тети - 90“ ЕООД срещу заповед № ДК-02-Сф-7/31.03.2021 г. на началника на РДНСК – Софийска област, с която на основание чл. 225, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на възложител и собственик, да премахне незаконен строеж „Обслужваща сграда към Тир-паркинг” в имот с идентификатор 57921.14.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Потоп, О. Е. П. част от строежа на търговски крайпътен обект „Бензиностанция, тир-паркинг и обслужващи сгради“. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът представлява масивна сграда – стоманобетонова конструкция, тухлена зидария, с едноскатен покрив от панели с топлоизолация от LT ламарина, с монтирана дограма и извършени довършителни работи по фасадата – външна мазилка, като са изпълнени ВиК инсталации и положени кабели за ел. инсталация. Във връзка с подадено в хода на административното производство възражение вх. № Сф20-1132-353/19.02.2021г. административният орган е приел, че процесното съоръжение няма характер на временно съоръжение за създаване на необходимите условия на труд, като същото представлява строеж, за който се изискват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито в случая не се представят. Прието е, че процесният строеж, като функционално свързан със строеж „Бензиностанция, тир паркинг и обслужващи сгради“, е от категорията на целия строеж, т. е. първа по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗУТ. Заповедта е издадена на основание констативен акт № 132/09.02.2021 г., съставени от длъжности лица на РДНСК – Софийска област в отсъствие на възложителя.

За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. По несъмнен начин съдът приема за установено по делото, че процесният строеж съставлява част от друг, включващ бензиностанция, като този правнозначим факт, отнесен към приложимите разпоредби /чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗУТ, съответно т. 144 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 4, т. 10 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, към което препраща чл. 2, ал. 13 от същата наредба и във вр. с чл. 137, ал. 4 от ЗУТ, съответно чл. 13, ал. 1 от тази наредба/ сочи обоснованост и материална законосъобразност на крайния извод, че строежът е от първа категория, което от своя страна определя компетентността на началника на ДНСК, съответно на оправомощения от него на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ началник на РДНСК - Софийска област. Прието е от съда, че актът е съставен от служители на ДНСК, тъй като РДНСК е териториална структура на ДНСК, както и е връчен на управителя на жалбоподателя, като последният е подал възражение срещу констатациите, което е подробно обсъдено от органа. Според съда законът не изисква присъствие на представител на жалбоподателя при проверката и съставянето на констативния акт, при която е спазена специалната процедура по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ. За неоснователно е прието и възражението на жалбоподателя, че за конкретния строеж не е съставен отделен констативен акт, тъй като в заповедта изрично е цитиран констативен акт № 132/09.02.2021 г., с който се сочи, че е установен строежа. Административният съд е приел също така, че описанието в оспорената заповед покрива елементите на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който и не съставлява временен такъв по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗУТ, като този извод следва от характеристиките му, сочещи по категоричен начин, че не е създаден за задоволяване на нужди, свързани с организация и механизация на строителството. Според съда налице е и фактическото основание за издаване на оспорената заповед, като в случая не са налице нито една от хипотезите на изключения, при които не е необходимо разрешаване на строителството – чл. 151, ал. 1 ЗУТ, съответно, не се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж – чл. 147, ал. 1 ЗУТ, а от друга страна, не се представят необходимите строителни книжа – разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. Представено по делото разрешение за строеж № 16/02.03.2020г., с което на „Тети-90“ ЕООД е разрешено „Допълващо застрояване – Навес за паркоместа“, съдът намира за неотносимо към процесния строеж. Според първоинстанционния съд всички останали писмени доказателства, представени от жалбоподателя в административното производство и пред съда, сочат започнати процедури по одобряване на евентуално проектиране, респективно снабдяване с разрешение за строеж, които не са приключили. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед.

Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Оспорената заповед е издадена от началника на РДНСК – Софийска област в съответствие с предоставените му правомощия на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ със заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на началника на ДНСК. В тази връзка се явява неоснователен касационният довод, че процесният стореж не е от първа категория. В конкретния случай правилно е била определена категорията на процесната „Обслужваща сграда към Тир – паркинг“ “ при съобразяване на чл. 137, ал. 1, т. 1 б. „г“ от ЗУТ във връзка чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи /Наредба № 1/2003 г./ и т. 144 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 13 от Наредба № 1/2003 г., доколкото по делото се установява, че този строеж е функционално свързан с изграждането на „Бензиностанция, тир – паркинг и обслужващи сгради“ в поземлен имот № 014032, предмет на инвестиционното намерение на касатора. Разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от ЗУТ изрично предвижда, че строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория, поради и което правилно процесният строеж е определен от първа категория.

Настоящата съдебна инстанция намира също така, че правилно административният съд е приел, че не са налице и нарушения на административно-производствените правила, като направеното в този смисъл възражение от касационния жалбоподател е неоснователно. Видно от приетите по делото писмени доказателства от административния орган е била надлежно проведена процедура по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, като е изготвен констативен акт, връчен на лицето, представляващо дружеството – жалбоподател и адресат на акта, който е упражнил и правото си на възражение, което е обсъдено от административния орган, видно от съдържанието на оспорената заповед, и е прието за неоснователно. В тази връзка неоснователно се явява възражението на касационния жалбоподател, че актът е съставен в отсъствието на възложителя, поради което същият е бил лишен и от възможността да представи изискуемите строителни книжа. Законът не изисква задължително присъствие на заинтересованото лице при извършване на огледа и съставянето на констативния акт. Не е ограничено и нарушено по никакъв начин правото на участие и защита на касационния жалбоподател в административното производство, тъй като с връчването на констативния акт е била гарантирана и предоставена възможност той да представи своите доказателства, да се запознае със събраните по преписката и да направи възражения по тяхната относимост. Спазено е и изискването на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ констативният акт да бъде съставен от длъжностни лица на ДНСК, като в тази връзка следва да се има предвид, че РДНСК е териториално поделение и част от структурата на ДНСК. Неоснователно е и възражението на касатора, че заповедта е издадена въз основа на всички съставени констативни актове, тъй като видно от съдържанието на оспорения акт в него изрично е посочен констативен акт № 132/09.02.2021 г., с който и именно е установен обектът, представляващ незаконен строеж, предмет на оспорената заповед.

Правилен е и извода на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, че процесният обект „Обслужваща сграда към Тир - паркинг“ представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изграден без необходимите одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж и като такъв представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Безспорно се установява по делото също така, че за изградената сграда в имот с идентификатор 57921.14.32 няма издадено разрешение за строеж в съответствие с разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. По делото не се установява също така за процесния строеж да е бил съгласуван и одобрен инвестиционен проект, каквото е изискването по чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че е неоснователно възражението на касатора, че необходимите строителни книжа, удостоверяващи законността на строежа, са били представени с депозираното възражение, доколкото нито в административното производство, нито в първоинстанционното съдебно производство, както и в настоящото, са представени изискуемите строителни книжа. По делото е приложено само разрешение за строеж № 16/02.03.2020 г., издадено от главен архитект на О. Е. П. което има за предмет строеж, различен от процесния.

Настоящата съдебна инстанция намира съща така за неоснователно възражението на касатора, че непубликуването на заповедта в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а е основание за отмяна на заповедта. Изискването на чл. 225, ал. 1, изр. второ от ЗУТ за публикуване на заповедта е последващо нейното издаване, а не предхождащо като част от процедурата по издаването й. Неспазването на това законоустановено изискване не представлява процесуално нарушение в конкретния случай, тъй като не е нарушение на административното производство по издаване на акта, а евентуално би било нарушение на процедурата по обявяването на вече издаден акт, поради което същото не може да обуслови незаконосъобразност на процесната заповед. По отношение на възражението на касатора за недостатъчност на срока за доброволно изпълнение, то същият следва от разпоредбата на чл. 277, ал. 1 от АПК, на която и именно се е позовал административният орган.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София област е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1134 от 04.11.2021 г., постановено по адм. дело № 400/2021 г. по описа на Административен съд – София област.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА