Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя И. Д. по касационно административно дело № 1829/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на адвокат А. И. за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските като се определи и изплати възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство, съгласно направено искане от 29.10.2023 г.

Ответникът по искането Й. Т., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането.

Останалите ответници по искането не изразяват становище. Искането е подадено в срок и е допустимо.

Доводите на Й. Т. за недопустимост на искането, тъй като не е представен списък за разноските, са неоснователни. В случая от една страна се касае за искане за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските, поради което списъкът не е условие за допустимост, а от друга доколкото се касае за възнаграждение на особен представител, не е необходимо да е представен списък на разноските от страната, за да е допустимо и основателно искането по чл. 248 ГПК, поради което в тази хипотеза постановките на т. 9 от ТР № 6/2012-ОСГТК на ВКС не намират приложение, в който смисъл е и определение №185 от 16.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1112/2022 г., III г. о., ГК.

Разгледано по същество искането за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските е основателно, като съображенията за това са следните:

С постановеното по делото решение е оставено в сила решение № 3410 от 25.05.2021 г. по адм. д. № 10633/2019 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № 18-7939/31.07.2019 г. на началника на СГКК гр. София и Агенцията по геодезия, картография и кадастър е осъдена да заплати на СУ „Св. К. О. и на В. В. разноски за първоинстанционното производство. С касационното решение касаторът е осъден да заплати на В. В. сумата от 800 лв. разноски за касационното производство.

Адвокат А. И. е назначена от първоинстанционния съд за особен представител на ответниците М. К., Б. В., Н. И., И. В., А. П., С. Г., Х. Г., М. Г., П. И., С. Н. и Н. Д., с определено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., което е внесено за първоинстанционното производство. Особеният представител на ответниците е назначен при условията на чл. 137, ал. 6 АПК и съгласно изричния текст на разпоредбата възнаграждението му е за сметка на жалбоподателя. Възнаграждението за особения представител се дължи авансово от жалбоподателя за всяка инстанция, като размерът му се определя от съда, внася се по сметка на съда и се изплаща от съда след приключване на производството в съответната инстанция. Съобразно с изхода на делото съдът разпределя отговорността за разноски в тежест на съответната страна, като при уважаване на претенциите платеното авансово възнаграждение на особения представител се възлага в тежест на ответника. В случая при образуване на касационното производство на особения представител не е определено възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство и съответно такова не е внесено. Съобразно указанията по т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС възнаграждението на особения представител, назначен от съда, следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. Това възнаграждение винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в полза на ищеца (жалбоподателя), то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски. И тъй като в случая при образуване на касационното производство не е указано на жалбоподателя да внесе дължимото на същия възнаграждение, този пропуск на съда следва да бъде отстранен, като жалбоподателят следва да се осъди да заплати на особения представител сумата 625 лв., представляваща възнаграждение за особен представител. Претенцията на последния за присъждане на сумата 10000 лв., е неоснователна. Представителната власт на особения представител възниква въз основа на акт на съда, който определя размера на възнаграждението съобразно правилото на чл. 137, ал. 6 АПК. Фактът, че адвокатът осъществява процесуално представителство на няколко ответници, не обосновава определяне на по-голям размер на възнаграждението на особения представител, тъй като интересът на същите е еднакъв и от името на които е депозирано едно становище по делото.

Позоваването на Й. Т. на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, е неоснователно, тъй като касационното производство е образувано по негова касационна жалба, а обжалваното решение е оставено в сила, поради което направените разноски в касационното производство са в тежест на касатора.

С оглед на изложеното следва да се допълни постановеното по делото решение в частта му за разноските, като се осъди Й. Т. да заплати на адвокат А. И. сумата 625 лв., представляваща възнаграждение за особен представител в касационното производство.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 11283 от 20.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1829/2022 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА Й. Т., [ЕГН] да заплати на адв. А. И., член на САК вписана под личен номер 1000691610 сумата 625 лв. (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща възнаграждение за особен представител.

Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ