О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 557

София, 07.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕОДОРА НИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 389/2010 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Р. Т.,С. Р. К. и Н. С. К.,чрез процесуалния им представител адв.П.Т. срещу решение № 465 от 16.12.2009 год. на Окръжен съд - Благоевград постановено по гр. д.№ 683/2009 год. потвърждаващо решение № 184 от 08.06.2009 год. по гр. д.№ 927/2008 год. на Районен съд – Гоце Делчев, с което е отхвърлен предявения от касаторите против П. С. И. отрицателен установителен иск за собственост на ид. ч. от У. ХІ,кв. 25, имот пл.№ 436 и 437 с площ на парцела 1116 кв. м.,находящ се в [населено място],обл.Б..

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.Твърди се, че въззивният съд се произнесъл по въпроса за приложението на ЗПИНМ и в частност на хипотезата на § 52 ППЗПИНМ в противоречие с практиката на ВКС,а по процесуалноправния въпрос – какво е съотношението между нормата на чл. 5 и чл. 12 ГПК и по-конкретно може ли съдът при дейността си по постановяване на решението да вземе само бланкетно отношение относно приложимия материален закон и да изложи възприетия извод, без аргументация по заявените от страните доводи, поддържа основанието...