Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. И. К., който е потвърдил извършените процесуални действия от адв. Б. М. след смъртта на неговата майка и наследодателка К. П. К., починала на 08.06.2009г., /включително и подаването на частна жалба/. Предмет на обжалване е определение № 1207 от 07.07.2009г., с което е върната подадената касационна жалба против възивното решение по гр. д.№ 182/2007г. на Благоевградски окръжен съд по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ поради това, че обжалваемият интерес е под 1000 лв.

Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на действащия ГПК.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, тъй като наследникът на К. К. не е уведомяван за определението, след извършеното потвърждаване, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1 т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че цената на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е равна на данъчната оценка, която по всеки от двата иска е по 84 лв., поради което общия сбор е под 1000 лв. и на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, касационната жалба против това решение е приета за недопустима.

Определението е неправилно.

Законодателното ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК въвежда като безусловен критерий за допустимост обжалваемия интерес. Това понятие е ново, а вложеният в него смисъл е различен от цена на иска. Съгласно чл. 69, ал. 1 от новия ГПК, цената на иска за парични вземания е сумата, която се претендира, а по искове за собственост – данъчната оценка, а ако няма такава – по пазарната цена на вещното право. Цената на иска обаче е определяща за държавната такса, съгласно чл. 71 от ГПК и за подсъдността – чл. 104 от ГПК. При определяне на критерия за допустимост на касационно обжалване законодателят е изоставил като такъв цената на иска, както бе в отменения ГПК и си служи с ново понятие “обжалваем интерес”. В новия ГПК няма текстове, които да правят връзка между обжалваемия интерес и данъчната оценка. Това понятие е употребено само в текстовете, уреждащи допустимостта до касационно обжалване на определенията – 274, ал. 4 и на въззивните решения - чл. 280, ал. 2 от новия ГПК, които не съдържат препращане към текстовете, уреждащи цената на иска и определянето й по данъчна оценка.

Понятието “обжалваем интерес” не е дефинирано в закона, но безспорно съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното решение, респективно на обжалваната част от него. Ако при парични вземания тази част има точен размер, то при исковете за собственост той не може да бъде точно фиксиран. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка, която има основно фискално предназначение както по данъчните закони, така и с оглед заплащане на държавна такса по новия ГПК. Интересът на обжалващия обаче, когато се касае за недвижим имот е размера на неговата действителна стойност. Нормата на чл. 162 от ГПК допуска, когато няма доказателства за стойността на спорното право, съдът да определи размера му.

Искът по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е неоценяем от гледна точка на класификацията за дължимост на държавна такса. Н. ГПК, въвеждайки като критерий стойността на обжалваемия интерес не прави разграничение на оценяеми и неоценяеми искове. Това е още един аргумент в подкрепа на тезата, че обжалваемия интерес е независим от цената на иска и определящата за нея данъчна оценка.. В този смисъл стойността на материалното благо, предмет на решението в обжалваната му част съставлява обжалваемия интерес и при неоценяемите искове. В конкретния случай стойността на двата претендирани земеделски имота с оглед площта им – по два декара и местонахождението му – в землището на [населено място] е значително над 1000 лв., което обуславя неприложимостта на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Правото на обжалване не може да зависи от данъчната оценка на имота, определена от държавен орган в друго време, за други нужди и по други критерий, различни от действителната стойност на имота, съставляваща субективния интерес на обжалващия.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

определение № 1207 от 07.07.2009г., с което е върната касационната жалба на К. П. К., починала на 08.06.2009г. заместена от наследника си Д. И. К. против възивното решение по гр. д.№ 182/2007г. на Благоевградски окръжен съд

Връща делото за администриране на касационната жалба.

ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: