Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК.

М. М. Д. е обжалвала с частна жалба вх.№ 7285 от 08.03.2011г. определението на Окръжен съд Варна № 533 от 17.02.2011г. по в. гр. д.№ 67/2011г.

Ответниците И. П. К., П. И. К. и А. И. А. са подали възражение, с което молят обжалваното определение на бъде потвърдено.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

На основание чл. 71 ГПК по воденето на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК предоставя възможност на съда да освободи по тяхно искане от заплащане на дължимите разноски лицата, които не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят като преценката се извършва въз основа на представени доказателства за цялостното имущество състояние на страната. Разпоредбата има предвид случаите, при които размерът на разноските е прекомерен спрямо цялото имуществено състояние и доходите на страната, поради което тя не е в състояние да ги заплати и изискването за внасянето й би се превърнало в пречка за осъществяване на правото на иск и защита по делото. Разглежданият случай не е такъв, искането се отнася за освобождаване на задължението за внасяне на депозит за вещо лице в размер на 100 лв./съдът е разпоредил поравно внасяне на сумата от 400 лв. от четиримата съделители/ и е обосновано с мотив, че с постановление на НАП са възложени възбрани върху всички имоти на М. М. Д. и банкови сметки и тя няма никакви доходи като физическо лице. От същото постановление обаче се установява, че тя има публични държавни задължения в размер на 2 000 000лв., представляващи невнесени Д. и ДДФЛ и множество недвижими имоти, включващи седем апартамента, възбраната върху които не изключва възможността за получаване на доходи от тях като същевременно не са запорирани делбените имоти, които са 22 броя земеделски земи. При тези данни въззивният съд правилно е преценил, че не се касае за случай, при който страната е в невъзможност да заплати възнаграждение за вещо лице, както и че неизпълнението на публичното задължение представлява неправомерно поведение, което не може да бъде преценено като основание за освобождаване и от разноските по делото. Ето защо няма основание за отмяна на обжалваното определение в тази част. Не е налице и основание за отвод на всички съдии от Варненския окръжен съд при липса на посочване на конкретни основания по чл. 12 ГПК отм. извън изразеното недоволство от извършените от съда процесуални действия по разглеждането на спора. Освен това делото е изпратено за разглеждане на този съд по разпореждане на ВКС по чл. 22 ал. 3 ГПК поради отвод на съдиите във всички окръжни съдилища от района на Бургаския апелативен съд, което сочи на злоупотреба с права от страна на М. Д., която препятства развитието на процеса чрез отвод на всеки съд, в който то попада за разглеждане.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския окръжен съд № 533 от 17.02.2011г. по в. гр. д.№ 67/2011г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: