Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. П. ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР К. Д. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по административно дело № 1932 / 2022 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба „Земеделие“- град Трън против решение № 208/27.10.2021г., постановено по административно дело № 193/2021г. по описа на Административен съд-Перник, с което той е осъден да изпълни свои задължения по 10, ал.6 и ал.7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното решение. Претендира и присъждане на съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците П. С. и Б. В. оспорват касационната жалба. Процесуалният им представител излага доводи за недопустимостта, респ. за неоснователността на жалбата, поради което моли за прекратяване на производството по нея, евентуално - за отхвърлянето й. Претендират присъждане на разноските по касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответната страна във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол в преклузивния срок по чл.211 от АПК. Направеното от ответната страна възражение, че касационната жалба е недопустима като подадена от лице, което няма правен интерес от това, е неоснователно. Касационната жалба е била нередовна и в тази връзка съдът е дал указания, след изпълнението на които следва да се приеме, че жалбата е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство - началникът на ОСЗ-Трън, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от П. С. иск с правно основание чл.256, ал.1 от АПК срещу началника на общинската служба по земеделие - град Трън, да изпълни задълженията си, произтичащи пряко от закона- 10, ал.6 и 7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ като изпрати на съдията по вписванията уведомление за неподаване в срок на декларацията по 10, ал.1 от с. з. по отношение на два договора за наем на земеделски земи, находящи се в землището на село Реяновци, община Трън и като разпореди заличаването на тези два договора в регистъра на ОСЗ-Трън.

Между страните по делото няма спор по фактите, установени от първоинстанционния съд. Процесните два договора за наем на шест поземлени имота, находящи се в землището на село Реяновци, община Трън и представляващи земеделски земи, са сключени между наемателя „Б. М. Г. ЕООД и наемодателя П. С. на 18.12.2017г. и са за срок от 10 години. Към момента на сключване на наемния договор П. С. е бил собственик на 1/10 идеална част от описаните имоти, но с нотариален акт за дарение № 26/07.03.2018г. той Спасов е прехвърлил притежаваните от него идеални части от тези имоти на Б. В.. До 31.02018г. по отношение на тези два договора не е подадена декларация по 10, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, напротив - от доказателствата по делото се установява, че вторият от ищците многократно е подавал искания до началника на ОСЗ-Трън тези договори да бъдат заличени от регистъра на ОСЗ, а службата по вписванията да бъде уведомена за неизпълнението на 10, за да заличи служебно вписаните договори за наем.

Основният спор между страните е дали спрямо тези два договора намира приложение 10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обнародван в ДВ, бр.42/2018г. и допълнен с ПЗР на ЗИД ЗРА ( ДВ, бр.55/2018г.). Съобразно цитираната разпоредба, договорът за наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, сключен до датата на влизането в сила на този закон, при който не са спазени изискванията на чл. 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, може да бъде потвърден от собственика с декларация с нотариално удостоверен подпис, придружена с копие на договора. В случай, че такава декларация не е подадена в установения от ал.2 срок - до 31.07.2018г., договорът за наем се заличава служебно в службата по вписванията и в съответната общинска служба след изтичане на стопанската година. Ал. 6 и 7 от 10 вменяват на началника на съответната ОСЗ задължение да уведоми съдията по вписванията, че в предвидения от закона срок не е подадена декларация по 10, ал.1 и да разпореди заличаването на регистрирания договор в ОСЗ.

Според чл.4, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, земеделска земя може да се отдава под наем от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице. Алинея 2 на разпоредбата предвижда, че договорът за наем на земеделска земя със срок над една година трябва да бъде сключен от съсобственик или съсобственици, които притежават повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.

Според тълкуването на касатора, законът не изисква потвърждение на договорите за наем със срок над една година, сключени преди влизане в сила на закона от съсобственик, който притежава по-малко от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, тъй като 10 препраща изрично само към изискванията на чл.4а, ал.1 от ЗСПЗЗ, но не и към изискването, установено в чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ. Подобно стеснително тълкуване не може да бъде споделено. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви относно приложимостта на 10, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на процесните два наемни договора, поради което и на основание чл.221, ал.1, предл. последно от АПК препраща към тях.

Разпоредбата на чл.4а, ал.1 от ЗСПЗЗ е обща и касае всички договори за наем, без значение на срока, за който са сключени. С ал.2 се поставя специално изискване към договорите за наем, които са със срок над една година - те трябва да бъдат сключени от съсобственик (съсобственици), притежаващи най-малко една четвърт идеална част от имота. Тълкуването на тази норма води до извод, че за да отговаря на изискванията на чл.4а, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, договорът за наем за срок над една година, който касае съсобствен имот, трябва да е сключен при спазване на поставеното от ал.2 условие.

Това тълкуване следва да намери приложение и по отношение на заварените случаи съобразно общите принципи на правото. С преходната разпоредба на 10 законодателят е въвел възможност договорите за наем на земеделски земи със срок над една година, сключени до датата на влизане в сила на закона, но неотговарящи на условията на чл.4а, ал.1, да бъдат потвърдени с подаване на декларация с нотариално удостоверен подпис, подадена от собственика или от съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот. Както се изтъкна и по-горе, за да отговаря на изискванията на чл.4а, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, договорът трябва да е сключен от съсобственик (съсобственици), които притежават поне една четвърт идеална част от съсобствения имот. След като договорът е сключен от съсобственик, притежаващ по-малка идеална част ( 1/10 в случая), той не отговаря на изискванията на чл.4а, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ. Аргумент в подкрепа на горното разбиране е и обстоятелството, че в предл. второ на 10, ал.1 изрично е предвидено, че в случаите, когато имотът е съсобствен, декларация следва да се подаде от съсобственика или съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот.

Ето защо първоинстанционният съд е направил правилен извод, че сключените П. С. два договора за наем, които са за срок над една година, не отговарят на изискванията на чл.4а, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като са сключени от съсобственик, който не притежава изискуемата от закона една четвърт идеална част от съсобствения имот. Поради това е било необходимо тези договори да бъдат потвърдени при условията на 10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. След като това не е сторено в указания от закона срок - до 31.07.2018г., началникът на ОСЗ-Трън е следвало да разпореди заличаването им в ОСЗ, както и да уведоми съдията по вписванията на основание 10, ал.6 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

Неизпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт- 10, ал.6 и 7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, от страна на началника на ОСЗ обуславя и основателността на предявения иск с правно основание чл.256, ал.1 от АПК. В тази връзка касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, че е изтекъл предвидения в 10, ал.7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ срок, в който началникът на ОСЗ-Трън може да разпореди заличаването на регистрираните в ОСЗ договори. Установеният в 10, ал.7 срок е инструктивен и изтичането му няма за последица невъзможност на органа да разпореди заличаването.

Изцяло неотносими към настоящия спор са и оплакванията, че началникът на ОСЗ не е компетентен да разпореди заличаването в ОСЗ и да уведоми службата по вписванията предвид одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на село Реяновци, община Трън. Задълженията и компетентността на началника на ОСЗ са определени изрично в 10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, установяваща специална процедура, която намира приложение само по отношение на договори за наем на земеделски земи за срок над една година, които не отговарят на изискванията на новоприетата разпоредба на чл.4а, ал.1 от ЗСПЗЗ. Наличието на одобрена кадастрална карта не дерогира задълженията на началника на ОСЗ във връзка с договорите, които не са потвърдени в указания от закона срок.

Като е достигнал до идентичен извод, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията на ответниците за присъждане на сторените разноски е основателна. От доказателствата по делото се установява, че такива са направени само от втория ответник - Б. В., който е заплатил адвокатско възнаграждение за правна защита в настоящото производство в размер на 1500 лева. Направеното от процесуалния представител възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение разноски съдът намира за основателно предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото. Поради това приема, че то следва да бъде намалено до предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет минимален размер, който възлиза на 500 лева. Посочената сума следва да бъде възстановена от бюджета на административния орган. Съобразно чл.9, ал.2 във връзка с чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“, общинските служби „Земеделие“ са териториални звена на областните дирекции „Земеделие“, които са юридически лица на бюджетна издръжка. Поради това съдебните разноски следва да бъдат заплатени от ОД „Земеделие“- Перник, чието териториално поделение е ОСЗ-Трън.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208/27.10.2021г., постановено по административно дело № 193/2021г. по описа на Административен съд-Перник.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“- Перник да заплати на Б. В. от [населено място], община Трън, обл.Перник, [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева, представляваща съдебни разноски в производството пред Върховния административен съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА