Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 396 ал. 2 предл. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 11432 от 26.07.2011 год. по ч. гр. д.№ 9969/2011 год. на Софийски градски съд.

С това определение, СГС се е произнесъл като въззивна инстанция по частната жалба на [фирма] срещу постановеното по реда на чл. 390 ГПК Определение от 28.05.2011 год. по гр. д.№ 21977/2011 год. на Софийски районен съд с което е била допусната обезпечителна мярка „запор” върху 5 банкови сметки на [фирма]. Определил е гаранция в размер на 1400 лв.

Съставът на СГС е счел, че размерът на гаранцията е определен в нарушение на чл. 391 ал. 3 ГПК и същата следва да бъде в размер на 12646.71 лв.

Настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба

е недопустима

.

По отношение на определението на СГС, хипотезата на чл. 396 ал. 2 предл. 3 ГПК е неприложима. С изменението (ДВ бр. 100/2010 год.) се въведе обжалваемост на тези въззивни актове с които е отменен отказа на първоинстанционния съд и е допуснато обезпечение на иска/исковете.

Настоящият случай не е такъв. Първоинстанционният съд е допуснал обезпечение. С акта на СГС това обезпечение всъщност е потвърдено в същия обем и при същата мярка. Изменен е единствено размерът на гаранцията по чл. 391 ал. 3 ГПК.

Вярно е, че диспозитивът на въззивното определение е структуриран неправилно. Вместо да потвърди определението на СРС в частта с която е допуснато обезпечението и да определи по-голям размер на гаранцията, съдът е отменил първоинстанционното определение и е постановил ново със същото съдържание в тази част. Ще следва да се отбележи и това, че гаранцията не е реквизит на обезпечителната заповед, а само предпоставка за издаването и обезсилване на заповедта не е било необходимо. Погрешно формулираният диспозитив на въззивното определение, обаче, не съставлява определение за различен, като краен резултат съдебен акт в частта за допускане на обезпечение, поради което и по отношение на него хипотезата на предл. 3 на чл. 296 ал. 2 ГПК не се простира.

Така постановеното определение е необжалваемо. Контролът по отношение на него е двуинстанционен, както е приел ВКС с ТР № 1 от 21.07.2010 год. на ОСГТК. С произнасянето на СГС, двуинстанционния контрол на определението е изчерпан. Обстоятелството, че в диспозитива му въззивният съд е посочил, че то е обжалваемо е без значение.

Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане

частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 11432 от 26.07.2011 год. по ч. гр. д.№ 9969/2011 год. на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС-Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението на касатора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.