Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 49 от 14.03.2011 год. по гр. д.№ 1338/2010 год. на Великотърновския окръжен съд.

Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 519 от 03.11.2010 год. по гр. д.№ 640/2010 год. на Горнооряховския районен съд и определението от 06.12.2010 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК по същото дело. Като е счел, че първоинстанционното решение е неправилно, въззивният съд го е отменил и е уважил предявеният по реда на чл. 422 ГПК от [фирма] срещу [фирма] иск за установяване съществуването за вземане за сумата 7051.41 лв. за което по реда на чл. 417 т. 9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на лизинговото дружество.

В представен по реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК отговор на изложението, ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат.

Безспорно е установено в рамките на исковото производство, че записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на изпълнението по сключен на 08.08.2008 год. договор за финансов лизинг. Последователно подържаната теза на ответника-касатор ЕТ”К. – К. А.”К.” е, че вземането не е изискуемо, тъй като записът на заповед не му е бил предявен за плащане. Тъй като предявяването е станало чрез нотариална покана, оспорил е редовността на връчването и.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, касаторът се позовава на хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Формулирал е четири въпроса, отправени към ВКС, три от които са “Налице ли е валидно нотариално удостоверяване..” при посочване на конкретни действия по връчване на нотариалната покана, обективиращи нарушения на чл. 3 и чл. 50 ЗННД и чл. 569 т. 3 ГПК. Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК отново се съдържат доводи за неправилна преценка от страна на окръжния съд на фактите и обстоятелствата по делото и неправилно прилагане на закона.

Четвъртият от поставените въпроси е за териториалната компетентност на нотариуса при връчването на поканата извън района му на действие. Този въпрос действително може да бъде квалифициран като значим правен въпрос, съобразно критериите на т. 1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Той, обаче,

няма

качеството на обуславящ изхода на спора, тъй като е без значение за изхода на спора. За да уважи иска, въззивният съд се е позовал на неизпълненото задължение по договора финансов лизинг, изпълнението на което е обезпечено чрез менителничния ефект.

Това е така, поради обстоятелството, че предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, като константната практика приема, че когато менителничният ефект има обезпечителна функция, трябва да бъде изследвано и самото каузалното правоотношение.

С Решение № 121 от 01.07.2009 год. по т. д.№ 55/2009 год. на ІІ т. о.; Решение № 149 от 05.11.2010 год. по т. д.№ 49/2010 год. на І т. о. и Решение № 173 от 12.01.2011 год. по т. д.№ 901/2009 год. на І т. о., Върховният касационен съд се е произнесъл по

връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение.

Решенията са постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и разясненията на т. 2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК.

Въззивното решение не противоречи на цитираната по-горе съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат. Съставът на ВтОС не е ограничил преценката си по основателността на иска само досежно предявяването на записа на заповед, а е изследвал и каузалното правоотношение, приемайки че събраните доказателства по отношение на него са допустими и относими. Дали изводите му са правилни или не е въпрос по съществото на спора – чл. 281 т. 3 ГПК, но основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол липсва.

Доказателства за направени разноски от ответника по касация не са представени.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 49 от 14.03.2011 год. по гр. д.№ 1338/2010 год. на Великотърновския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.