Определение на ВКС-ТК, І т. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 561

София, 10.07.2012 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

– Търговска колегия, І т. о.

в закрито заседание на шести юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Таня Райковска

Членове: Дария Проданова

Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията

Проданова

т. д. № 636

по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение от 07.03.2011 год. по гр. д.№ 14314/2010 год. на Софийски градски съд с което съставът на въззивния съд е потвърдил Решение от 06.08.2010 год. постановено по гр. д.№ 5285/2010 год. на Софийски районен съд с което са били отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Исковете произтичат от твърдението, че между страните съществуват трайни търговски отношения, а конкретното правоотношение е по неформален договор за изработка (подвид „строителство”) по който [фирма] има качеството на възложител. За изпълнената и приета работа [фирма] издал данъчна фактура № 208 от 02.04.2009 год. по която са постъпили частични плащания. Неиздълженият остатък възлиза на 20625.10 год. и за него е съдебно предявената претенция, ведно с обезщетение за забава в размер на 2025.12 лв.

Съдилищата са приели за недоказано сключването на договор за изработка и неизпълнението му с оглед оспорването на ответника, че фактурата не е подписана от представител на възложителя.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по...