Производството е по реда на чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на П.П. и Ст.П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение по гр. д. № 1999/2006 г. на СГС, с което са отхвърлени исковете на молителите срещу З. Д. О.-С. за присъждане по 40 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди. Това решение е обжалвано и с решение по гр. д. № 706/2008 г. на САС исковете са частично уважени. С определение от 26.10.2010 г. по т. д. № 371/2010 г. на ВКС-І т. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, с която исковете са отхвърлени. Следователно, атакуваното решение и то само в частта, с която исковете са отхвърлени, е влязло в сила на 26.10.2010 г.

Тезата на молителите, уточнена с молба от 2.03.2012 г., е, че това решение следва да се отмени поради противоречие с решение по гр. д. № 2001/2006 г. на СГС, с което частично са уважени исковете на К.В. и П. В. срещу Д. О. АД-С. за заплащане по 10 000 лв. на всеки на основание чл. 407-отм. ТЗ обезщетение за неимуществени вреди. Това решение е влязло в сила на 12.09.2011 г.

Ответното Д.-ОЗ Е.-С. е подало отговор, че молбата е неоснователна.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Молбата е просрочена. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК молбата се подава в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение. Последното решение е влязло в сила на 12.09.2011 г., а молбата е подадена на 21.12.2011 г.

2. Недопустимо е молителите да посочват кое от двете решения да бъде отменено, тъй като съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК съдът отменя неправилното решение.

3. По т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, което си противоречат. Следователно, противоречието трябва да съществува между решения изхождащи от еднакво компетентни правораздавателни органи, да съществува между решенията, а не между техните мотиви. Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. Когато делата са между различни страни, както е в случая, или относно различен предмет, няма противоречие между решенията и тогава отмяната е недопустима.

По изложените съображения, молба за отмяна е недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, ВКС-І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане молбата на П.П. и Ст.П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение по гр. д. № 1999/2006 г. на СГС.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на молителите пред друг състав на ВКС-ТК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: