№253

С., 09.06.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 157 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. С. Д., чрез пълномощника му адвокат С. К., против определение № 65 от 23.03.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 138/2011 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е потвърдено разпореждане от 28.02.2011 г. за връщане на искова молба вх. № 2006/10.02.2011 г. по описа на Я..

С посочената искова молба Д. С. Д. е предявил ревандикационен иск против К. И. Д., основан на твърденията, че ищецът е собственик на земята, върху която е изградена сградата, в която се намират процесните два имота, като е предявил против [фирма] иск за разваляне на договора, с който му е учредил суперфиция за сградата, но едноличния търговец е продал процесните два обекта на ответника К. Д., собственик на които в резултат на разваляне на договора за учредяване право на строеж е ищецът. Първоинстанционният съд е приел, че искът е процесуално недопустим, като преждевременно предявен, тъй като производството по чл. 87, ал. 3 ЗЗД не е приключило с влязло в сила решение. В. съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане, приемайки, че процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на накърненото материално право и се определя от правното твърдение на ищеца и заявеното искане, а в случая ищецът не е навел твърдения, от които да произтича правото му...