Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. В. Членове: Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 2000 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Бургас, подадена чрез ст. юрисконсулт М. Г. срещу Решение № 1952/08.12.2021 г. постановено по адм. дело № 1701/2021 г. по описа на Административен съд Бургас.

Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени обжалваното решение и да потвърди заповед за налагане на санкции с № РД-25-621/28.04.2021 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и държавна такса.

О. А. за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р М. Д., чрез адв. С. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С решение № 1952/08.12.2021 г. по адм. дело № 1701/2021 г., Административен съд Бургас е отменил по жалба на Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р М. Д. заповед за налагане на санкция № РД-25-621/28.04.2021 г., издадена от директора на РЗОК Бургас и е присъдил разноски. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма и при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Изложени са мотиви, че административният акт е издаден в разрез с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са изложени фактите и обстоятелствата, наложили издаването му и за неприложимост на материалноправната уредба заложена в акта чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че В. В. е подал жалба вх. № 02/94-01-29/01.04.2021 г. до директора на РЗОК - Бургас като е поискал да му бъде възстановена заплатена сума от лекарката към ЗОК, за да започне отново изготвяне на зъбни протези. Пациентът е имал нужда от направата на зъбни протези като след изготвянето им е имал оплакване, че долната протеза не била достатъчно качествено изработена и създавала дискомфорт при дъвчене и приемане на течности. Директорът на РЗОК - Бургас е назначил извършване на тематична проверка на денталната амбулатория със заповед № РД-25-469/06.04.2020 г., във връзка с посоченото в жалбата на пациента. Констатациите били обективирани в протокол № 408/08.04.2021 г., в който проверяващите органи отразили, че има нарушение на критериите за качество и достъпност в денталната помощ. Установено е, че на 08.01.2021 г. е бил извършен преглед на лицето от д-р Д. и е започнало лечение по възстановяване функцията на дъвкателния апарат на горна и долна протеза със снемане на отпечатък. Проверяващите отбелязали, че пациентът е останал неудовлетворен от оказаната дентална помощ, тъй като не можел да използва долната протеза. Хронология на проведеното лечение е било представено от д-р Д. като е било посочено, че след изготвянето на протезата, лицето е ходило на контролни прегледи, за да се следи дали има оплаквания свързани с носенето на протезата. Били са извършени корекции от доктора, изразяващи се в изпиляване на протезата, поради болки в определени зони на дъвкателния апарат.

С оглед събраните данни по случая, в изготвения протокол проверяващите приели, че са нарушени разпоредбите на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл.84, ал.1, т.2 вр. чл.97, т.2, буква и от Националния рамков договор за денталните дейности /НРД за ДД/ за 2020-2022 г. Последвало е издаването на заповед № РД-25-621/28.04.2021 г. с която е била наложена санкция финансова неустойка в размер на 50,00 лева на основание чл. 153, ал. 1 от НРД за ДД 2020 2022 г. В производството пред Административен съд Бургас в качеството на свидетел е бил разпитан Д. И..

Правилен е изводът на съда, че в процесната заповед не са изложени ясни и фактически основания за нейното издаване, т. е., че не са спазени изискванията за форма на акта, посочен е чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. В разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК законодателят въвежда изискване за форма на акта като той следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Административният орган е следвало да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си. Правилно е прието, че не е доказано, че чувството на дискомфорт у пациента е вследствие на допуснато нарушение на съответния медицински протокол, а е възможно да се касае за субективно усещане, което не може да бъде вменено във вина на ответника, доколкото същият е извършил манипулациите така, както медицинската документация указва и е било направено. Тоест в съответствие с чл. 84, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 97, т. 2, буква и от НРД за денталните дейности, като изпълнител на дентална медицинска помощ д-р Д. е предоставила дентална помощ по вид, обем и качество, съответстващи на договорената, като правилно е провела лечение за възстановяване функцията на дъвкателния апарат при цялостно обеззъбен пациент с цели горна и долна зъбни протези. В случая неудовлетвореността не е установена по посочения ред, доколкото липсва наредба по чл. 19, ал. 7, т. 15 ЗЗО, или по някакъв друг обективен начин, поради което не може да се изключи възможността да се дължи изцяло на субективните усещания на пациента.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да го потвърди.

С оглед изхода на спора, акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски не следва да бъде уважена, а поради липса на такава от страна на ответника, разноски не му се следват.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1952/08.12.2021 г. постановено по адм. дело № 1701/2021 г. по описа на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА