Производството е по чл. 295 ГПК.

Д. В. В. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 215 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 1523/2008 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав, с което е оставено в сила решение № 112 от 02.08.2006 г. по гр. д. № 1993/2004 г. на Старозагорски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против Г. Г. Г. и Я. Д. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Поддържаните в жалбата оплаквания са за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Развити са доводи за: неправилно тълкуване на Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (ЗВСМРСА), обнародван ДВ, бр. 105/19.12.1991 г. и Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ); нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото; необоснованост на правните изводи за това, че липсва приложена регулация за разделяне на общия парцел в два самостоятелни парцела, както и че имотът, описан в исковата молба не съществувал; неизпълнение на указанията на Върховния касационен съд (ВКС), дадени с отменителното му решение при първото разглеждане на делото; необсъждане правата на ответниците, които не били установили, че са собственици.

Ответниците – Г. Г. Г. и Я. Д. Д. считат, че жалбата е неоснователна.

С определение № 202 от 01.03.2010 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

ВКС, състав на второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

За да потвърди решението на районния съд, съставът на Старозагорски окръжен съд е приел следните обстоятелства: по реда на ПМС № 60/1975 г. през 1980 г. е бил изкупен само притежавания от ищеца магазин, но не и дворното място от кв. м., което не представлявало прилежащ терен и не попадало сред стопанските обекти, които са били изкупувани по това постановление; доколкото към момента на изкупуване на магазина тези кв. м. са били идеални части, а не реални, дворното място било одържавено в нарушение на закона – изкупуване на нещо различно от посочените в ПМС № 60/1975 г. обекти и на реална част от имот в нарушение на чл. 59, ал. 1 З отм. ; налице била хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), при която реституционния ефект настъпвал, ако имало възможност за образуване на самостоятелен обект на собственост, съобразно нормите за устройство на територията към влизане на ЗВСОНИ в сила; ако изкупената сграда била премахната, реституция по ЗВСМРСА не настъпвала, тъй като действието й било обусловено от съществуването на принудително изкупения обект към момента на влизане на реституционния закон в сила; имотът не бил описан по сега действащия регулационен план; имот пл. № 1927 никога не бил разделян на две поземлени имота по предвидения в закона ред; със заповед № 2565 от 15.09.1992 г. имота бил реституиран на основание чл. 4 ЗВСНОИ, но регулацията не била променена, нито била издадена заповед на основание чл. 32 З отм. или чл. 75, ал. 1 ППЗТСУ отм..

В определението по чл. 288 ГПК ВКС е приел, че решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС не е съобразен със задължителните указания на ВКС по приложение на закона, т. е. въззивното решение е постановено в противоречие с постоянната практика по приложение на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК отм., обективирана в многобройни решения на ВКС /напр. решение № 300 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 1701/2008 г. на ВКС, ІV гражданско отделение (г. о.)/. Така проведеното процедиране на окръжния съд е квалифицирано в определението по чл. 288 ГПК като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС с оглед посочените разрешения на поставения правен въпрос, на основание чл. 291, т. 1 ГПК приема следното:

С решение № 1068 от 23.10.2008 г. по гр. д. № 3971/2007 г. при първото касационно разглеждане състав на ВКС, ІІ г. о. е отменил решение от 28.03.2007 г. по гр. д. № 850/2006 г. на Старозагорски окръжен съд в частта относно иска по чл. 108 ЗС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част като е приел следните обстоятелства: изкупуването по ПМС № 60/1975 г. е засегнало постройката – магазин и съответна идеална част от поземления имот, тъй като с делбата /приложеното решение от 06.06.1972 г. по гр. д. № 939/1972 г. на Старозагорски районен съд/ имотът не е бил обособен като реален дял; ефектът на реституцията е настъпил по отношение на терена, съобразно притежаваната от ищеца идеална част независимо, че постройката е била съборена; правото на строеж на ищеца не се е погасило, то е подчинено на правния режим на главната вещ – земята, която няма само обслужващ съборената постройка характер, тъй като е самостоятелен обект на собственост; ищецът и ответниците са съсобственици на процесния имот; няма пречка съсобственик да води срещу друг съсобственик ревандикационен иск, съобразно притежаваната квота. Във връзка с горните изводи ВКС е дал указания да бъде изяснен въпроса за квотите на страните в съсобствеността на процесния имот, както и дали той се владее от ответниците без основание.

С оглед разпоредбата на чл. 291, т. 1 ГПК ВКС в настоящия си състав приема за правилна практиката, обективирана с решение № 300 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 1701/2008 г. на ВКС, ІV г. о.

Разпоредбата на чл. 218з, ал. 1 ГПК отм., която не е претърпяла съдържателна промяна при новата регламентация на процедурата относно повторното разглеждане на делото от въззивния съд – чл. 294, ал. 1 ГПК беше установила правилото, че указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. Задължителността на указанията на касационния съд обхващат не само материалния, но и процесуалния закон, извод произтичащ от граматическото и логическо тълкуване на нормата, в която е използвано родовото понятие „закон”. Указанията по прилагането и тълкуването на закона имат за цел да насочат въззивния съд към съдопроизводствени действия, необходими за правилното решаване на спора. Отклоненията от тях биха рефлектирали върху правилността на съдебния акт. За това и законодателят изрично определя задължителността им за съда, на който е върнато делото. По тези съображения следва да се приеме за правилна съдебна практика в цитираното решение на ВКС, съгласно което решението, постановено в разрез с указанията по тълкуването и прилагането на закона е незаконосъобразно.

По основателността на касационната жалба:

При първото разглеждане на делото ВКС е приел за допустим ревандикационен иск, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик, съобразно притежаваната квота. В касационното решение е констатирано въз основа на представеното решение от 06.06.1972 г. по гр. д. № 939/1972 г. на Старозагорски районен съд, че изкупуването по ПМС № 60/1975 г. е засегнало постройката и идеална част от поземления имот, като е прието, че ефектът на реституцията е настъпил само за терена, съобразно притежаваната от ищеца идеална част, тъй като магазина е бил съборен, а земята е самостоятелен обект на собственост. Това тълкуване на закона от касационния съд е предпоставило и съдържанието на указанията към въззивния съд по чл. 218з, ал. 1 ГПК отм., сега чл. 294, ал. 1 ГПК, от които съдебният състав се е отклонил поради приемане установеността на факти, за чието доказване не е провел производство съобразно същите указания. Необходимо е било да се установи, как е възникнала съсобствеността преди съдебната делба от 1972 г., тъй като предмет на производството е бил вече застроен с жилищна сграда и стопански постройки имот. Създадено е било положение, при което парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана със заварените жилищни и други сгради, а дяловете на собствениците в общите части се определят по реда на чл. 40, ал. 1 ЗС, за което данни не са събрани. С решението си при първото разглеждане на делото ВКС е указал на въззивния съд да изясни въпроса за квотите на страните в съсобствеността на процесния имот. Въззивният съд не е събрал доказателства за изясняване на посочените обстоятелства по делото. Изводите на окръжния съд, че по реда на ПМС № 60/1975 г. през 1980 г. е бил изкупен само притежавания от ищеца магазин, но не и дворното място от кв. м., което според съдебния състав не представлявало прилежащ терен и не попадало сред стопанските обекти, които са били изкупувани по това постановление, както и че ако изкупената сграда бъде премахната, реституция по ЗВСМРСА не настъпва, тъй като действието й е обусловено от съществуването на принудително изкупения обект към момента на влизане на реституционния закон в сила са направени също така в отклонение от указанията на ВКС, дадени при първото разглеждане на делото и са изведени при неизясненост на факти, приети въпреки това за установени. Този резултат е следствие на прилагане на преписка по заявление вх. № 94 – 10 -1981/28.05.1992 г. на [община] относно реституцията на процесния имот и приемането й във въззивното производство по гр. д. № 850/2006 г., без да се отчете липсата на документи, релевантни за изясняването на продажбата на процесния имот, а именно: предложение на собственика за изкупуване на магазина /чл. 3 ПМС № 60/1975 г./; протокол на комисията по чл. 4, ал. 4 ПМС № 60/1975 г.; решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по чл. 5 ПМС № 60/1975 г.; решение на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет по чл. 6 ПМС № 60/1975 г.; оценка на имота по чл. 7 ПМС №60/1975 г.; договор между собственика и купувача или между собственика и председателя на изпълнителния комитет на общински народен съвет, когато имотът се изкупува от държавата /чл. 8 ПМС № 60/1975 г./. Изясняването на горните обстоятелства е от значение за установяване предмета на реституцията, респективно има относимост и към въпроса за правата на страните в съсобствения имот към момента на продажбата, извършена по реда на ПМС № 60/1975 г.

Неизпълнените от въззивния съд указания, дадени с отменителното касационно решение имат връзка и с регулационния статут на имота по отношение, на който изслушаната техническа експертиза е непълна и необоснована. В заключението си пред първоинстанционния съд вещото лице е посочило, че към 08.02.1996 г. е действал регулационен план, одобрен със заповед № 2565/15.09.1992 г., при който са съществували два УПИ: и в кв. по плана на [населено място]. Този извод не се подкрепя от данните по цитираната по –горе преписка на общината, в която се съдържа копие от заповед № 24/05.01.1994 г. на кмета на О. – С. З., с която заповед № 2565/15.09.1992 г. е била отменена, а и заповед № 2565/15.09.1992 г. е за реституиране на процесния имот, а не за одобряване на регулационен план на [населено място], за който е представено копие от друга заповед – заповед № 2394/17.08.1992 г. на кмета на общината, която обаче е за изменение на застроителен и регулационен план на кв. 15, 15а, 16 и 16а по плана на [населено място]. При тези обстоятелства е следвало да се възложи на вещото лице задача, да даде заключение относно регулационния статут на имота преди извършване на съдебната делба през 1972 г., към момента на съдебната делба, приключило с решение, по която общия имот е описан с друг планоснимачен номер - № 5185, в кв. 15 по плана на [населено място], към момента на продажбата през 1980 г., извършена по реда на ПМС № 60/1975 г. и след това – към момента на реституцията и предявяване на иска, за да се установи изменението на регулационния статут на имота през този период. Изясняването на тези обстоятелства е релевантно за установяване на обекта на собственост и свързаните с него права.

Обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения по чл. 293, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде отменено като неправилно и с оглед предпоставките на чл. 295, ал. 2 ГПК да се даде ход по същество пред ВКС, като се дадат указания на ишеца да представи съобразно изложените мотиви доказателства за възникване на съсобствеността върху общия имот преди съдебната делба от 1972 г., да се изиска от О. – С. З. преписката по заявление вх. № 94 – 10 -1981/28.05.1992 г., окомплектована с липсващите в нея документи относно продажбата на описания в акт № 7091 за държавна собственост недвижим имот, а именно: предложение на собственика за изкупуване на магазина /чл. 3 ПМС № 60/1975 г./; протокол на комисията по чл. 4, ал. 4 ПМС № 60/1975 г.; решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по чл. 5 ПМС № 60/1975 г.; решение на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет по чл. 6 ПМС № 60/1975 г.; оценка на имота по чл. 7 ПМС №60/1975 г.; договор между собственика и купувача /чл. 8 ПМС № 60/1975 г./. Следва да се дадат указания на ишеца да ангажира техническа експертиза, която да даде заключение относно регулационния статут на имота преди извършване на съдебната делба през 1972 г., към момента на съдебната делба, към момента на продажбата през 1980 г., извършена по реда на ПМС № 60/1975 г. и след това – към момента на реституцията и предявяване на иска.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

РЕШИ

:

ОТМЕНЯ

решение № 215 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 1523/2008 г. на Старозагорски окръжен съд.

Дава ход на делото пред Върховния касационен съд.

Указва на ищеца да представи съобразно изложените мотиви доказателства за възникване на съсобствеността върху общия имот преди съдебната делба от 1972 г., както и да ангажира техническа експертиза, която да даде заключение относно регулационния статут на имота преди извършване на съдебната делба през 1972 г., към момента на съдебната делба, към момента на продажбата през 1980 г., извършена по реда на ПМС № 60/1975 г. и след това – към момента на реституцията и предявяване на иска.

Да се изиска от О. – С. З. преписката по заявление вх. № 94 – 10 -1981/28.05.1992 г., окомплектована с липсващите в нея документи относно продажбата на описания в акт № 7091 за държавна собственост недвижим имот, а именно: предложение на собственика за изкупуване на магазина /чл. 3 ПМС № 60/1975 г./; протокол на комисията по чл. 4, ал. 4 ПМС № 60/1975 г.; решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по чл. 5 ПМС № 60/1975 г.; решение на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет по чл. 6 ПМС № 60/1975 г.; оценка на имота по чл. 7 ПМС №60/1975 г.; договор между собственика и купувача /чл. 8 ПМС № 60/1975 г./.

Делото да се докладва на председателя на второ гражданско отделение

на Върховния касационен съд за насрочване в съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: