Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Т. М. от [населено място] срещу решение №136 от 24.04.08г. по гр. д.№123/08г. на Хасковския окръжен съд.

В жалбата се поддържа оплакване за недопустимост, евентуално – за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Според жалбоподателката въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 209, ал. 1, изр. 3 от ГПК отм. и с това е постановил недопустимо решение. Освен това неправилно съдът свързал настъпването на последиците на §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ с провеждането на административната процедура по §8, ал. 2, т. 3.

Ответникът в производството Д. Г. Д. оспорва жалбата. Счита, че въззивният съд се е произнесъл допустимо по заявеното с исковата молба спорно право и е постановил правилно решение. С определение №444 от 25.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите: при какви условия може да се оспорва чрез иск изпълнението, когато то е основано на влязло в сила съдебно решение и дали отпадането на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове настъпва автоматично, с изтичане на сроковете по §6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, или е необходимо провеждането на административна процедура, която да преустанови това действие.

За да се произнесе по тези въпроси и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното:

Предмет на делото са два обективно съединени иска – по чл. 97, ал. 1 от ГПК отм. - за установяване правото на собственост на ищцата върху 53 кв. м., разположени в североизточната част на собствения и имот пл.№4926 в кв. 238 по плана на [населено място], както и иск по чл. 255 от ГПК отм., с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи изпълнение на задълженията, произтичащи от влязлото в сила решение по гр. д.№1266/1995г. на Хасковския районен съд, с което е била осъдена да отстъпи собствеността и предаде на Д. Д. владението върху 12кв. м. – реална част от бивш парцел V-582 в кв. 238 по плана на [населено място] от 1958г., сега ПИ №4926 от кв. 238, както и не дължи да премахне гаража, навлизащ в бившия парцел V-582 в кв. 238. Искът е основан на новонастъпило обстоятелство – отпадане по силата на §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1958г., с който спорните 12 кв. м. са придадени по регулация от имота на ищцата към парцела на ответника.

Районният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск за собственост на 53 кв. м., както и с искове за установяване на факти с правно значение – че не се дължи предаване на владение и събаряне на гараж. Приел е, че първият иск е недопустим, тъй като липсва реално обособена вещ, а за другите – че не са сред кръга на допустимите искове за установяване на факти с правно значение. Постановеното решение е за отхвърляне на исковете като недопустими.

С обжалваното в настоящото производство решение на Хасковския окръжен съд е прието, че са предявени положителни и отрицателни установителни искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК отм., Те са недопустими, но по други съображения, различни от изложените от районния съд. Прието е, че спорното право, чиято защита се иска по настоящото дело, е обхванато от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение между същите страни и по същия правен спор. Поради забраната на чл. 224 от ГПК отм., спорът не може да бъде пререшаван. Разпоредбата на §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ не е новонастъпил факт, тъй като отпадането на отчуждителното действие на дворищната регулация от 1958г. е обусловено от административна процедура по изменение на плана, която се инициира от заинтересуваното лице, а в случая няма данни такава процедура да е проведена. С диспозитива на въззивното решение е обезсилено решението на районния съд и е прекратено производството по предявения иск.

Въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, са следните: при какви условия може да се оспорва чрез иск изпълнението, когато то е основано на влязло в сила съдебно решение и дали отпадането на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове настъпва автоматично, с изтичане на сроковете по §6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, или е необходимо провеждането на административна процедура, която да преустанови това действие. По тези въпроси настоящият състав приема следното:

Съгласно чл. 224, ал. 1 от ГПК отм., сега – чл. 299, ал. 1 от ГПК, спор, разрешен от съда с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на изпълнение. Това изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на чл. 255 от ГПК отм. - сега чл. 439 от ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тези факти не са преклудирани от силата на пресъдено нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото ще бъде недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в сила решение. При уважаване на този иск, изпълнителното производство ще бъде прекратено на основание чл. 330, б.”е” от ГПК отм., сега чл. 433, т. 7 от ГПК.

Когато изпълнението е основано на съдебно решение по иск за собственост, уважен с позоваване на отчуждителното действие на дворищнорегулационен план, новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 255 от ГПК отм. може да бъде последващото отпадане на това отчуждително действие по силата на §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, ако планът не е бил приложен до изтичане на сроковете по §6, ал. 2 и ал. 4 от същия закон. Съгласно приетото междувременно ТР №3/28.03.2011г. по т. гр. д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС, с изтичането на сроковете, посочени в

§ 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ

, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по

§ 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ

(сега

§ 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ

) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Ето защо изтичането на сроковете по §6, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ и отпадането на отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план е ново обстоятелство, на което може да се основе иск по чл. 255, ал. 1 от ГПК отм.,

По съществото на касационната жалба:

По настоящото дело е установено, че спорните 12 кв. м. са част от място с площ от около 40 кв. м., което с дворищнорегулационния план на [населено място] от 1958г. е придадено от имот №581 на ищцата към съседния парцел V-582 на ответника. Установено е, че двата съседни имота попадат в квартал, обявен за архитектурен резерват, който не се обхваща от новите регулационни планове от 1974г., 1979г. и 1988г., а за него има одобрени само нови кадастрални планове с нова номерация на имотите. При постановяване на предходното съдебно решение по гр. д.№1266/1995г. на Хасковския районен съд, чието изпълнение се иска сега, действаща за този квартал е регулацията от 1958г. С това решение са уважени исковете на Д. Г. Д. срещу Р. Т. М. по чл. 108 и чл. 109 от ЗС – ответницата е осъдена да предаде на ищеца 12 кв. м., които са придадени с плана от 1958г. от нейния имот към парцела на ищеца, както и да събори гаража, който частично попада върху тези 12 кв. м. Решаващо за уважаване на тези искове е било отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1958г. по отношение на спорните 12 кв. м. За изпълнение на влязлото в сила решение е било образувано изп. д.№699/1996г. на съдия-изпълнител при Хасковския районен съд.

Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба по настоящото дело ищцата Р. М. се е позовала на влязлото в сила решение между същите страни по исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС; на образуваното изпълнително производство срещу нея, основано на това решение, както и на последващото приемане на ЗУТ и по-специално – на отпадане на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове - §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предявеният от нея иск, че не държи предаване на владението на тези 12 кв. м. и събаряне на частично попадащия в тях гараж, следва да бъде квалифициран по чл. 255 от ГПК отм., Въззивният съд неправилно е приел, че е сезиран с положителни и отрицателни искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК отм., Освен това неправилно е свързал извода си, че няма новонастъпил факт след влязлото в сила решение между същите страни по спора им за собственост, с допустимостта на новия иск, а не с неговата основателност. След като в исковата молба се твърди наличието на такъв новонастъпил факт, това обуславя допустимостта на иска по чл. 255 от ГПК отм., Дали действително има такъв нов факт е въпрос на основателност на иска, а не на неговата допустимост. Ето защо неправилно въззивният съд е прекратил производството по този иск. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да съобрази решението си с разясненията в настоящото решение и с ТР №3/28.03.2011г. по т. гр. д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивното решение е недопустимо. След като е приел, че предявените искове са недопустими, въззивният съд е постановил и съответния диспозитив за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по предявените искове на основание чл. 209, ал. 1, изр. 1 от ГПК отм., Отделен е въпросът дали този извод е правилен, но във всички случаи той не води до недопустимост на въззивното решение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение №136 от 24.04.08г. по гр. д.№123/08г. на Хасковския окръжен съд.

ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: