Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 1976 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

„Галекс“ ООД, гр. Девин, чрез адвокат И. К. обжалва решение № 378/10.12.2021 г. на Административен съд – Смолян, постановено по адм. дело № 231/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 6074-1/06.07.2021 г. издаден от ст. счетоводител - орган по приходите при община Девин, потвърден с решение № А-П-ПЖ-95#1/18.08.2021 г. на заместник – кмета на община Девин.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост на решението и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Не се оспорва фактът, че дружеството е задължено лице за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО), като собственик на недвижими имоти – шест незастроени УПИ, находящи се в град Девин, община Девин. Касаторът счита, че не е спорно по делото и обстоятелството, че УПИ са с начин на трайно ползване – незастроени имоти жилищни нужди. Оспорва основата за облагане с данък върху недвижимите имоти и за определяне на таксата за битови отпадъци – върху отчетната стойност на имотите декларирана през 2014 г. Твърди, че за имотите са подадени коригиращи декларации по чл. 14 ЗМДТ на 23.06.2021 г., но общинската администрация е отказала за приложи коригираните отчетни стойности от края на месеца, следващ промяната съгласно чл. 19, ал. 3 ЗМДТ.

Счита, че ограничението на жилищните имоти само до жилищата и жилищните сгради не намира опора в материалния закон. На основание чл. 10, ал.1 ЗМДТ поддържа, че незастроените поземлени имоти, които имат предназначение за жилищни нужди по смисъла на чл. 8, т.1 ЗУТ представляват и жилищни имоти по ЗМДТ. Аргумент за това становище черпи от легалната дефиниция на понятието „жилищен имот“, дадена в отменения Закон за собствеността на гражданите (ЗСГ). В подкрепа на твърдението, че процесните имоти следва да се облагат с ДНИ и за тях се дължи ТБО като за жилищни имоти, се позовава на разяснение № 08-П-19/24.08.2015 г. на изпълнителния директор на НАП относно понятията „жилищни” и „нежилищни имоти”. Погрешното определяне на процесните имоти като нежилищни е довело до неправилно приложение на чл. 19, ал. 3 ЗМДТ.

Като процесуални нарушения сочи непроизнасянето на съда по възраженията и доказателствените искания на дружеството в с. з. на 29.11.2021 г. и оставянето без разглеждане на молбата му за отмяна на хода по същество и допълване на протокола с направените възражения с определение от 07.12.2021 г.

По същество счита, че имотите, обект на облагане с ДНИ и за които се дължи ТБО, са урегулирани поземлени имоти в границите на гр. Девин, които имат трайно предназначение за жилищни нужди и като такива са определени да изпълняват жилищни функции. Имотите са незастроени и не се ползват фактически т. е. не генерират отпадъци. Това дава основание тези имоти да бъдат третирани като жилищни имоти съобразно ЗМДТ и данъкът и таксата за битови отпадъци да се определят върху данъчната им оценка по Приложение № 2 на ЗМДТ, а не върху отчетната им стойност.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения акт. Претендира разноски.

Ответникът – заместник кмет на община Девин, чрез адв. Е. Д. – Радева оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения за обоснованост на решението, съответствието му с материалния и процесуалния закон, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който на „Галекс“ ООД, гр. Девин са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 1 347.15 лева и лихва от 2.25 лева и за такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 5 489.67 лева и лихва от 9.15 лева за периода 01.01.2021 г . – 30.06.2021 г. за шест незастроени урегулирани поземлени имоти, находящи се в гр. Девин, община Девин. Таксата за битови отпадъци е начислена за услугите по поддържане на депо за битови отпадъци в размер на 7.55 промила и за услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 0.60 промила. Основата, върху която са определени данъка и таксата е отчетната стойност на имотите, по декларациите на задълженото лице от 17.12.2014 г. според предназначението им като нежилищни.

С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал.1 ЗМДТ – А. М. на длъжност ст. счетоводител в община Девин, която със заповед № РД-09-525/29.05.2020 г. на кмета на община Девин е овластена с правата и задълженията на орган по приходите по чл. 4, ал.1 ЗМДТ. Съдът е приел, че при издаването на акта е спазена предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания, послужили за определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битовите отпадъци въз основа на основа към 01.01.2021 г.

Административното производство по чл. 107 ДОПК е образувано по искане на дружеството в качеството му на задължено лице за определяне размера на ДНИ и ТБО за първата половина на 2021 г. с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК.

По приложението на материалния закон съдът е приел, че дружеството в качеството си на собственик на недвижимите имоти е задължено лице по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и имотите са облагаеми на основание чл. 10, ал.1 ЗМДТ. Посочил е, че спорът по делото е относно законосъобразността на посочената в акта основа за облагане – отчетната стойност на имотите, посочена в подадените от дружеството декларации по чл. 14 ЗМДТ от 2014 г. Приел е, че проверката изисква преди всичко да се прецени правилно имотите са определени от органа по приходите като нежилищни и след това – коя отчетна стойност е релевантната – тази, посочена в декларациите от 2014 г. или декларираната в коригиращите декларации от 23.06.2021 г.

Според съда правилно имотите са определени като нежилищни. В мотивите си се е позовал на определението по 5, т. 29 от ПЗР на ЗУТ и на тълкуването и прилагането на чл. 21, ал.1 ЗМДТ на понятието „жилищен имот” в съдебната практика по адм. дело № 14277/2016 г., седмо отделение, адм. дело № 6388/2017 г. , адм. д. № 5432/2018 г. и адм. дело № 13988/2016 г. За конкретния случай е приел, че при определяне основата за облагане с ДНИ са спазени изискванията на чл. 19, ал.1 и чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Данъкът е определен върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 ЗМДТ към 1 януари на годината, за която се дължи – в случая към 01.01.2021 г. Данъчната оценка за недвижимите имоти на предприятията е по-високата от отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. На основание чл. 19, ал.1 във връзка с ал. 4 ЗМДТ към 01.01.2021 г. отчетната стойност на процесните имоти е тази, посочена в декларациите от 2014 г.

По отношение на ТБО съдът е установил, че е определена за услугите по чл. 62, т. 2 и 3 във връзка с чл. 71, т. 2 ЗМДТ т. е. установеният размер на задължението не включва такса за услугата по чл. 62, т.1 ЗМДТ - сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци в депо. На основание чл. 64, ал.1 ЗМДТ съдът е приел, че дружеството като задължено лице за данък върху недвижимите имоти по чл. 11 ЗМДТ е задължено и за ТБО. Относно размера на таксата съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 66 ЗМДТ в редакцията й от ДВ бр. 53/2012, в сила от 13.07.2012 г. – определя се в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план – сметка за всяка от дейностите, изброени в тази норма. Съдът е приел, че законосъобразно е основата за таксата за битови отпадъци е определяне върху отчетната стойност на имотите по декларациите от 2014 г. и е кредитирал заключението на СИЕ, във вариант 1, в който е потвърден размера на задълженията по акта.

Възраженията на жалбоподателя за приложение на дефиницията за жилищен имот, която включва и жилищностроителен парцел по отменения ЗСГ, са отхвърлени като неоснователни. Като неотносими към облагането с местни данъци и такси е приел позоваването на наредбите на община Девин относно строителните правила и нормативи за жилищно строителство и писмото на гл. архитект на община Девин относно застрояването на имотите с друг вид строежи.

От събраните по делото доказателства е приел за доказано, че услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване чрез ОП БКС и обезвреждане на битови отпадъци в депо са реално предоставяни от община Девин на територията на населените места в общината.

Възражението на жалбоподателя, че таксата не е дължима, тъй като имотите не се ползват и движението до тях е затруднено, съдът е отхвърлил като неоснователно. В тази връзка е посочил, че на „Галекс“ ООД не са начислени такси за доставка на съдове за битови отпадъци и за събиране и транспортиране на отпадъци. Начислените такси са по другите два компонента на чл. 62 ЗМДТ и са дължими поради обвързаността им с местния данък съгласно чл. 60, ал.1 от КРБ във връзка с чл. 64, ал.1 и чл. 71 ЗМДТ. Имотите, собственост на дружеството са в строителните граници на гр. Девин и попадат в обхвата на чл. 62, т. 3 ЗМДТ и чл. 24 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Девин. Съдът е извършил проверка за недължимост на таксата съгласно чл. 71 ЗМДТ. Посочил е, че услугите по чл. 62, т. 2 и 3 ЗМДТ се предоставят за всички недвижими имоти, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и извозване съгласно заповед № РД-09-525/30.10.20220 г. на кмета на община Девин. Поради това и обстоятелството, че ул. Армейска, на която се намират процесните имоти не е включена в услугите по сметосъбиране и сметоизвозване е прието за ирелевантно за размера на таксата, която включва другите два компонента.

Съдът е установил, че с решение № 113/06.08.2020 г. Общинският съвет – Девин е одобрил план – сметка на разходите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на депо и поддържане на териториите за обществено ползване за 2021 г. и е определил размера на таксата за 2021 г. Приел, че оспорването на план-сметката не подлежи на разглеждане в производството по обжалване на акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Като несъстоятелно съдът е приел оспорването на договора за депониране и обезвреждане на отпадъци в регионално депо за неопасни отпадъци от 31.03.2017 г., сключен между община Девин и община Доспат като собственик на депото. Относно срока на този договор, съдът е установил, че първоначално е уговорен до 31.12.2017 г., но на основание чл. 2, ал.2 от договора е уговорено автоматичното му продължаване за неопределен срок, в случай, че никоя от страните не е изявила изрично писмено желание за прекратяването му. Съдът е преценил тази клауза в договора във връзка с отразените в план – сметката разходи за регионално депо.

За изпълнител на дейностите по чистотата е определено ОП БКС – Девин, а от заключението на вещото лице се установява, че услугата реално е предоставяна. Таксата е дължима на общината за поддръжка чистота на териториите посочени в чл. 66, ал.1, т. 4 ЗМДТ – уличните платна, площадите, алеите, парковете. Законът не поставя изискване поддържането на чистотата да се извършва непременно на улицата, на която се намират имотите, а касае поддържането на чистотата на цялото населено място.

Според съда таксата по двата компонента, формирали задължението на Галекс ООД, се определя върху основа, определена от Общинския съвет - Девин. Решението, с което е приета наредбата не подлежи на косвен контрол в настоящото производство. Наредбата предвижда, че предприятията заплащат такса за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер пропорционален в промили върху отчетната стойност на имотите (чл;. 21, ал. 3) и е съобразена при издаването на оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК.

С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт за установяване на задължения за ДНИ и ТБО.

Решението е недопустимо.

Първоинстанционният съд е преценил правилно допустимостта на оспорването с оглед изискването за задължително обжалване на оспорения акт по административен ред съгласно чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 144 ДОПК, но е допуснал нарушение при конституирането на заместник кмета на община Девин като ответник по делото. Обстоятелството, че Д. Ч. като заместник кмет на община Девин изпълнява функциите на ръководител на звеното за местни приходи в тази община, не е изяснено по делото. Съгласно чл. 107, ал. 4 във връзка с чл. 159, ал. 2 и чл. 144 ДОПК надлежна страна в съдебното производство и ответник по оспорването на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК е териториалният директор на Националната агенция за приходите (НАП). По силата на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ правомощията на териториален директор на НАП по този закон се упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. В конкретния случай твърдението на администрацията, че ръководител на служба „Местни данъци и такси“ в община Девин е заместник кметът на общината не се установява от представените по делото писмени доказателства – Устройствен правилник на общинска администрация Девин, с Приложение № 1 „Органиграма – община Девин“ и Приложение 2 „Структура на общинска администрация – Девин и звената към нея“, приета с решение № 115/06.08.2020 г. От тези доказателства е видно, че в структурата на специализираната администрация на община Девин е включена служба „Местни данъци и такси“, с трима служители. Съгласно чл. 13, ал. 1 от устройствения правилник, кметът на общината се подпомага от двама заместник кметове в съответствие с одобрената структура на общината, единият, от които заместник кмет по хуманитарни дейности, местни приходи, обществен ред, отбрана и сигурност. По делото не са налице доказателства, че този заместник кмет е натоварен с функциите на ръководител на служба „Местни данъци и такси“. Това не се установява нито от органиграмата – приложение №1 към правилника, нито от общо формулираните функции на заместник кметове по ръководство и контрол в чл. 16 от устройствения правилник. По делото не е представена длъжностната характеристика на заместник кмета, участвал в съдебното производство. Не са представени разписанието на длъжностите и съответно длъжностните характеристики на служителите в служба „Местни данъци и такси“ на община Девин. При наличните по делото доказателства не може да се приеме, че заместник кметът на община Д. Ч. изпълнява правомощията на териториален директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. Надлежното конституиране на страните е служебно задължение на съда по силата на чл. 154, ал.1 АПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК. Допуснатото нарушение засяга участието на надлежния ответник по делото и има за последица недопустимост на обжалвания съдебен акт, за която на основание чл. 218, ал.2 АПК касационната инстанция следи служебно.

С оглед на изложеното, решението следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за конституиране на надлежния ръководител на звеното за местни приходи в община Девин като ответник по делото.

Предвид наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, не следва да се обсъжда спора по същество и доводите на страните по приложението на материалния закон.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 378/10.12.2021 г. на Административен съд – Смолян, постановено по адм. дело № 231/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА