О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 763 гр.София, 18.02.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 4063 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Б. А. М., чрез адвокат М. Й. от АС – София, срещу решение № 769/05.06.2025 г. поправено на 01.10.2025 г. по в. гр. д.№ 3416/2024 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 4627/01.08.2024г. по гр. д.№ 9932/2023г. на Софийски градски съд и е уважен иск на ДЖАМБО ЕС.Б ЕООД против Б. А. М., на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че не дължи сумата 98 000 лева - главница по изпълнително дело № 4776/2019г. по описа на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2019 г., издаден по в. гр. д.№ 7638/2018 г. на СГС, за вземане от 100 000 лева със законната лихва от 16.10.2014 г. до изплащане на сумата. С решението е уважен и предявения иск на „ДЖЪМБО ЕС.Б“ ЕООД против Б. А. М., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ГПК, за връщане на събраните по същото изпълнително дело суми в размер на общо 102 024, 85 лева, в т. ч. вземания по изпълнителния лист и събраните такси и разноски по изпълнението с взискател Б. А. М.. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила относно отхвърлената част на иска за 2000 лева.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по уточнените при условията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ВКС, ОСГТК въпроси: Кой факт се счита за новонастъпил по смисъла на чл. 439 ГПК? Кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 439 ГПК, при условие, че след приключване на съдебното дирене пострадалият е получил застрахователно обезщетение за същите вреди? Кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД? Допустимо ли е по иск срещу взискателя по чл. 55 ЗЗД, съдът да постанови връщане на неоснователно получената сума от съдебния изпълнител, при положение, че тази сума не е постъпила по сметка на взискателя?

От „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД,чрез адвокат Д. Г. от АК – С. З. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване и претендира адвокатско възнаграждение.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че изпълнително дело № 4776/2019г. по описа на ЧСИ М. Б. е образувано по искане на Б. А. М., въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2019 г., издаден по в. гр. д.№ 7638/2018 г. на СГС /в сила от 20.06.2023 г./ срещу длъжника „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД. Съдът е установил, че присъдената сума представлява обезщетение от работодателя по чл. 200 КТ, за която изпълнителен лист е издаден въз основа на невлязло в сила решение на въззивната инстанция. По това изпълнително дело, съдебният изпълнител е събрал от „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД сумата 102 645, 44 лева. Съдът приема също, че преди влизане на решението по иска на основание чл. 200 КТ в сила, Б. М. е предявил иск за обезщетение на същите вреди от трето лице – застраховател, приключило с влязло в сила решение на 23.10.2019 г. по т. д.№ 2711/2018 г. на ВКС, с което на ищеца са присъдени 98 000 лева. Застрахователят по риска „Гражданска отговорност“ е изплатил на Б. А. М. общо 170 825, 76 лева на части в периода от 19.06.2018 г. до 03.06.2020 г., което не се оспорва по настоящия спор.

При тези фактически обстоятелства, съдът приема, че вземането на увредения за присъденото застрахователно обезщетение по иск на основание чл. 226 КЗ /отм./ е изискуемо с влизане в сила на съдебното решение по т. д.№ 2711/2018 г. на ВКС /23.10.2019г./, с което на ищеца са присъдени 98 000 лева. След приключване на съдебното дирене в производството по чл. 200 КТ – на 21.06.2019 г., е настъпил нов факт – удовлетворяване на вредите с изплащането на застрахователно обезщетение на взискателя, което в хипотезата на чл. 439 ГПК, според въззивния съд води до извод, че работодателят е останал задължен за 2000 лева, въз основа на влязлото в сила съдебно решение по в. гр. д.№ 7638/2018 г. на СГС и издаденият изпълнителен лист от 25.09.2019 г., за сумата от 100 000 лева със законната лихва от 16.10.2014 г. до изплащането й. Фактическото плащане на част от застрахователното обезщетение, преди влизане в сила на съдебното решение по иска на основание чл. 226 КЗ /отм./, съдът приема за ирелевантно, доколкото не може да се ангажира едновременно отговорността на работодателя и на причинителя на вредите от ПТП /чрез неговия застраховател/ за същите вреди.

Според мотивите на въззивния съд, претенцията за връщане на даденото е с оглед на отпаднало основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и съответства на твърденията на ищеца, че негови парични средства са постъпили по сметката на частния съдебен изпълнител, но основанието за тяхното принудително събиране е отпаднало. При тези данни, независимо че сумата фактически не е постъпила по сметката на ищеца, съдът е приел, че няма пречка тя да бъде присъдена, като се разпореди връщането й по сметка на ищеца от сметката на съдебния изпълнител.

При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговор поставените въпроси за приложението на чл. 439 ГПК се дава в съдебната практика на ВКС – напр. решение № 587/16.10.2024 г. по гр. д.№ 274/2023 г., ІV г. о., решение № 354/03.08.2010 г. по гр. д.№ 714/2009 г., ІІІ г. о. и др., в които се приема, че оспорването на изпълняемото право може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание. Погасяването на дълга, вкл. получаването на застрахователно обезщетение след приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ГПК. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, съгласно чл. 53 ЗЗД, но когато отговорността е на различни лица на самостоятелно основание, увреденото лице от деликт може да избере срещу кого да насочи претенцията си. Мотивите на съда в обжалваното решение, че е ирелевантно фактическото плащане на застрахователно обезщетение преди влизане в сила на решението по чл. 226 КЗ/отм./, е в съответствие с практиката на ВКС, според която погасителният ефект на плащането следва да бъде зачетен в производството по иск на основание чл. 439 ГПК, когато задължението е изпълнено след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено съответното изпълнително основание, т. е. влязлото в сила решение срещу застрахователя, задължава съда да зачете реално извършеното плащане на застрахователното обезщетение, с чийто размер следва да се намали дължимото обезщетение (чл. 200, ал. 4 КТ). Ето защо, въпросите за приложението на чл. 439, ал. 1 ГПК, не обуславят допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС.

Предвид изложените съображения и изхода на настоящия спор по иска на основание чл. 439, ал. 1 ГПК е отпаднало основанието за принудително събиране на част от паричните средства на работодателя /в размер на 98 000 лева, които са били заплатени на увредения от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“, ведно със съответните лихви, такси и разноски по издадения изпълнителен лист от 25.09.2019 г. по в. гр. д.№ 7638/2018 г. на СГС/, постъпили по сметката на частния съдебен изпълнител, поради полученото от пострадалия обезщетение за същите вреди от пътнотранспортното произшествие.

От „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД,чрез адвокат Д. Г. от АК – С. З. са поскани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото се дължат относно предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, но съдът не присъжда такива поради липса на доказателства за извършването им.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че следва да се допусне касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на решението на въззивния съд, относно произнасянето му по иск на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с оглед на твърденията за нарушаване на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК в тази част.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 769 от 05.06.2025 г., поправено на 01.10.2025 г. по в. гр. д.№ 3416/2024 г. на Апелативен съд София в частта, в която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 769 от 05.06.2025 г., поправено на 01.10.2025 г. по в. гр. д.№ 3416/2024 г. на Апелативен съд София в частта относно произнасянето по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

УКАЗВА на Б. А. М., чрез адвокат М. Й. от АС – София, в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 1043, 30 (хиляда четиридесет и три евро, тридесет евроцента) евро по сметката на Върховния касационен съд на Р. Б.

След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.