Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: П. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя П. Г. по административно дело № 2050 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г. М., подадена чрез адв. И., срещу Решение № 7826/22.12.2021 г. по административно дело № 4809/2021 г. на Административен съд - София - град (АССГ).
В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно. Счита, че наказателното постановление не е връчено редовно, поради липса на посочен от Столична община редовен адрес за връчване. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи иска за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление. Претендира разноски.
Касационният жалбоподател - Г. М. в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В постъпила молба на 06.10.2022 г. Малиновска моли за даване ход на делото. В приложена писмена защита поддържа касационната жалба.
Ответникът - Столична община, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
Първостепенният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от Г. М., срещу С. О. с претенция за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 643 лева, от които 143 лева имуществени вреди, представляващи разноски по изпълнително дело № 20208490401729 и 500 лева неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия на длъжностни лица от Столична община по налагане на запор върху трудовото ѝ възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С обжалваното решение на АССГ са били отхвърлени субективно съединените искове срещу С. О. за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 643 лева, от които 143 лева имуществени вреди, представляващи разноски по изпълнително дело № 20208490401729 и 500 лева неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия на длъжностни лица от Столична община по налагане на запор върху трудовото ѝ възнаграждение.
За да достигне до този резултат АССГ е приел за установено, че на 10.10.2016 г. на Г. М. е съставен АУАН № 0285057 за това, че пътува в гр. София, в обществено превозно средство, тролей № 1, без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, с което е нарушила чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 и ал. 5 от Наредбата за реда и условията за пътуване в обществения градски транспорт на територията на Столична община. Актът е връчен лично на Малиновска на същата дата, като връчването е удостоверено с подписа ѝ. Въз основа на този АУАН, от заместник-кмета на Столична община е издадено наказателно постановление № 285057/27.10.2016 г., с което на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО, на Малиновска е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Наказателното постановление е изпратено по пощата. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, пратката е върната като непотърсена. Върху наказателното постановление е отбелязано, че същото е връчено на 10.04.2017 г. и е влязло в сила на 18.04.2017 г.
Приел е, че с възлагателно писмо изх. № СОА20-ДИ11-4244/05.08.2020 г. са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ за предприемане на действия предвидени в ДОПК с оглед събиране на вземането на Столична община. По делото е приложена Покана за доброволно изпълнение до Г. М. чрез „Асист пропърти-наеми“ ЕООД, в която е посочено, че на основание чл. 450, ал. 3 от ГПК е наложен запор върху трудовото ѝ възнаграждение, а задълженията ѝ по изпълнително дело № 20208490401729, образувано въз основа на възлагателното писмо на Столична община за събиране на публични вземания по влязло в сила наказателно постановление № 285057/27.10.2016 г., възлизат на 367 лева, от които 200 лева глоба, 143 лева - разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 от ЗЧСИ, и 24 лева-такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Достигнал е до извода, че по делото е останало недоказано настъпването на реална вреда с имуществен или неимуществен характер за Г. М., която да е пряка и непосредствена последица на отменения като незаконосъобразен административно - наказателен акт.
Решаващият съд е приел, че предявените искове са неоснователни и ги е отхвърлил.
Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна.
Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника.
Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно-налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.
В конкретния случай, правилен и обоснован е изводът на съда, че не е доказан първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно наличието на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на Столична община.
Следва да се отбележи, че редовността на връчването на наказателното постановление представлява правно действие, обективиращо волеизявлението на административно-наказващия орган да бъде образувано изпълнително производство за събиране на сумата по наказателното постановление от санкционирания субект, а това само по себе си не е фактическо действие, чиято законосъобразност може да бъде разгледана в производството по чл. 203 от АПК.
Правилно съдът е приел, че доколкото налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата е осъществено от съдия - изпълнител, то за това действие не може да бъде ангажирана отговорността на Столична община законосъобразността на наказателното постановление. Освен това, преценката относно законосъобразността на действията на съдия-изпълнителя не може да бъде извършена в настоящото производство, а защитата срещу него е следвало да се извърши чрез способите в производството по принудително изпълнение.
При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7826/22.12.2021 г. по административно дело № 4809/2021 г. на Административен съд - София - град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ П. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ