Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ч. ЧЛЕНОВЕ: К. Х. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 2038 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Ц. от гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. И. В., против решение № 7593/16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 5168/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДС-20-00006/30.04.2020 г. на областния управител на област София и е осъден да заплати направените в производството разноски.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното съдебно решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В атакуваното решение се твърди, че съдът не е отчел допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на доказателства за надлежно връчване на оспорения от касатора административен акт. На следващо място се твърди, че съдът необосновано е приел заповедта за издадена на валидно правно основание. Моли се атакуваното съдебно решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което да бъде отменена заповедта на областния управител на област София и се присъдят разноските по делото.

Ответникът - Областният управител на област София, в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител правоспособен юрист Л. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и изложените доводи в касационната жалба, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на А. Ц. срещу заповед № ДС-20-00006/30.04.2020 г. на областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 59, ал. 1 от АПК е наредено да се изземе от А. Ц. и В. В. недвижим имот частна държавна собственост, представляващ апартамент № 61, намиращ се в гр. София, район Красно село, [адрес], описан в акт за частна държавна собственост № 07332/23.10.2009 г., с предоставени права за управление на Министерство на вътрешните работи. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на акта, при правилно приложение на материалния закон и същата е съобразена с целта на закона. В подкрепа на тези изводи, съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят е уведомен по предвидения в чл. 61, ал. 3 от АПК ред, приложим на основание чл. 26, ал. 2 АПК (в действащите им към съответния момент редакции) за образуване на административното производство. Приел е още, че заповедта не е съобщена редовно на адресатите й, поради което подадената срещу акта на 27.05.2021 г. от Цеков жалба е счетена за процесуално допустима и е разгледана по същество от съда. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 80 от ЗДС, обуславящи издаването на заповедта, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При правилно установена и ясно описана фактическа обстановка, спрямо релевантните за спора факти, първоинстанционният съд е развил обосновани правни изводи за кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 от ЗДС за издаване на заповед за изземване на имота частна държавна собственост. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатира необоснованост на обжалваното съдебно решение.

Съдът е разгледал подробно фактическите и правни основания на издадения административен акт. Анализирал е подробно всички представени по делото писмени доказателства. В оспорената пред него заповед се съдържат мотиви и фактически основания за нейното издаване и коректно е посочено правното основание - чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав.

С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. В настоящия случай е законосъобразен и правилен изводът на Административен съд София-град за наличието на кумулативно дадените предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, които са обсъдени и преценени от съда, обратно на твърдяното в касационната жалба, че актът е издаден неправомерно. Видно от доказателствата по делото, изземването на имот, който безспорно е частна държавна собственост се владее или държи от касатора без основание, тъй като съществувалите наемни правоотношения са прекратени. Това е така, тъй като предвид специалния ред, предвиден в Закона за държавната собственост, нормите на чл. 236 и сл. ЗЗД, са неприложими, тъй като се явяват общи по отношение на тези в специалния закон ЗДС, в който е предвиден максимален срок за предоставяне под наем от 10 години - чл. 19, ал. 4 от ЗДС. При издаването на процесната заповед А. Ц., който е наследник на наемателите (починалите му родители), не е в трудово или служебно правоотношение с МВР, поради което за него не е налице правно основание да претендира сключване на нов договор за наем или удължаване на изтеклия, или пък закупуване на имота, тъй като желанието за покупка на апартамента от страна на С. Ц. не е обективирано с краен, завършващ процедурата акт и към момента на издаване на заповедта той все още е частна държавна собственост.

Неоснователно е основното оплакване в касационната жалба, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неуведомяване в срок на заинтересованите лица за започналото производство и за издаването на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно е приел, че уведомяване по реда на чл. 61, ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 2 от АПК, в относимите им редакции, е извършено от страна на административния орган, но следва да се добави, че дори и да е допуснато подобно процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, тъй като допускането му не възпрепятства възможността на адресатите на акта да направят възражение в хода на съдебното производство. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че съдът е отчел оплакването, че заповедта за изземване не е била надлежно съобщена на А. Ц., поради което жалбата му, подадена след повече от една година от издаване на акта е приета за допустима и е разгледана по същество. Невръчването на заповедта по надлежния ред в случая се явява благоприятно за оспорващия обстоятелство, тъй като по този начин срокове за оспорването й не са започнали да текат и съответно тя не е влязла в сила. С подаването на жалбата си, Цеков е упражнил правото да направи всичките си възражения срещу административния акт, като по този начин правото му на защита в производството не е нарушено. Обстоятелството, че административното производство е проведено в период на въведена извънредна епидемична обстановка, не води до различен извод, въпреки оплакванията на касатора.

Поради всичко изложено, като е приел заповедта на областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е наредено да се изземе от А. Ц. държавен недвижим имот, за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба като неоснователна, Административен съд - София-град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания за отмяна ще следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същата следва да бъде уважена в размер на 100.00 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7593/16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 5168/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА А. Ц. с [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес] да заплати на областна администрация - гр. София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА