Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

М. М. Членове:

ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора

А. А. изслуша докладваното от председателя

М. М. по административно дело № 288/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Oбразувано e по касационна жалба на Д. С. И., притежаващ [ЕГН], подадена чрез пълномощник адв. П., против Решение № 4873/29.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 495 по описа за 2025 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000124001571-091-001/02.10.2024 г., издаден от Г. М. - началник на сектор при ТД на НАП - София – възложил ревизията, и А. Н. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1655/19.12.2024 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, за ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на Д. С. И. за задължения на „ЕР И ЕМ ЛОГИСТИК” ЕООД за корпоративен данък в размер на 17 872, 92 лв. и лихви в размер на 10 909, 24 лева. Д. С. И. е осъден да заплати разноски в размер на 2 952, 57 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Релевира съображения, че от 01.01.2018 г. до 02.07.2018 г. не е бил собственик, нито управител на „ЕР И ЕМ ЛОГИСТИК” ЕООД. Счита, че в РА не са посочени данни за имущественото състояние на дружеството. Акцентира върху липсата на доказателства за извършени действия по принудително изпълнение спрямо дружеството. Оспорва РА в частта за начислените лихви. По подробни съображения моли за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът по КЖ – директор на Дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП, оспорва чрез процесуалният представител юрк. П. касационната жалба в съдебно заседание и в писмени бележки като неоснователна, с доводи по съществото на спора и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение в обжалваната част на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Съдът е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: В хода на ревизията до жалбоподателя е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-22000124001571-040-001/15.04.2024 г., което е връчено по електронен път. Документи не са били представени. С Протокол № Р-22000124001571-ППД-001/17.07.2024 г. са приобщени доказателства, събрани при извършена на физическото лице проверка за установяване на обстоятелства по чл. 19 от ДОПК, приключила с Протокол № П-22000123186036-073-001/28.03.2024 година. По време на ревизията е направена справка в Търговския регистър и въз основа на вписванията по партидата на ,,EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД е установено, че за периода от 03.07.2018 г. до 11.11.2021 г. Д. С. И. е бил едноличен собственик и управител на дружеството. С Договор за продажба на дружествени дялове от 04.11.2021 г. ревизираното лице е продало на Б. Т. К. собствеността си върху 100 дружествени дяла, представляващи 100 % от капитала на ,,EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД, всеки един от които на номинална стойност 50, 00 лв. за сумата от 5 000.00 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой от купувача. При проверката е констатирано, че ,,EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД има задължение за корпоративен данък в размер на 17 893, 92 лв., произтичащо от подадена за 2018 г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО. При проверката от ревизиращите лица е извършена справка в програмен продукт ,,Система за управление на приходите" /СУП/, при която е установено, че за проверявания период ,,EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД има разплащателна сметка в лева в [Фирма 3], която е открита на 27.12.2018 г., когато И. е представляващ дружеството. Констатирано е, че за периода от 27.12.2018 г. - 31.12.2018 г. от сметката са изтеглени общо 120 000 лева. Посочените основания са теглене на пари на каса от Д. С. И. или от собственик. Въз основа на представените оборотна ведомост с натрупване към 31.12.2018 г. и главна книга за период 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. е установено, че изтеглените парични средства в размер на 120 000.00 лв. са заприходени в касата на дружеството, във връзка с което са регистрирани счетоводни операции по дебита на сметка 501 Каса в левове и по кредита на сметка 503 Разплащателна сметка в левове. За сума в размер на 109 000 лв. е констатирано, че е предоставена на подотчетни лица, предвид взети операции по дебита на сметка 422 Подотчетни лица в лева и по кредита на сметка 501 Каса в левове. Към 31.12.2018 г. сметка 422 е с дебитно салдо в размер на 109 000.00 лв., което означавало, че разчетите не са закрити и сумите са останали на разположение на лицата. Проверяващият орган е достигнал до извод, че сумата е предоставена на Д. И., тъй като през проверявания период в дружеството не е имало назначени лица по трудови правоотношения и не са налице данни за изплатени доходи на лица по извънтрудови правоотношения. При преглед на извлечението от банковата сметка при проверката е констатирано също, че за периода от 01.01.2019 г. - 25.02.2019 г. от нея са изтеглени 21 900 лв. като конкретните дати и суми са описани на cтр. 8 и 9 в РД. Съгласно представените оборотна ведомост с натрупване към 31.12.2019 г. и главна книга за период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., изтеглените парични средства в горепосочения размер са заприходени в касата на дружеството, което е видно от регистрираните "счетоводни операции /дебит сметка 501/кредит сметка 503/. Към 31.12.2019 г. сметка 422 е с нулево салдо, което означава, че разчетите са закрити и сумите са върнати от лицата. Към 31.12.2020 г. сметка 501 е с дебитно салдо в размер на 141 765, 20 лв., а съгласно представените оборотни ведомости с натрупване към 31.12.2020 г. и към 01.11.2021 г. сметка 501 е с дебитно салдо в размер на 141 765, 20 лева. Въз основа на очертаната в хода на ревизията фактическа обстановка, ревизиращите са приели за осъществен фактическият състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Според органите по приходите, подписаните на 04.11.2021 г. между Д. И. и Б. К. договор за покупко-продажба на дружествени дялове и протокол, не съдържат изрична информация за предаването на парични суми и то в особено големи размери - 141 765.20 лв., представляващи касовата наличност на ,,EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД към 04.11.2021 година. Не са събрани документи, удостоверяващи прехвърлянето на касовите наличности на новия управител на дружеството като разписки, приемо-предавателни протоколи и други. Това налагало извод, че процесните парични средства в брой са останали в притежание на управителя Д. И.. В подкрепа на това се явявало обстоятелството, че дружествените дялове на ,,EP И EM ЛОГИСТИК" са прехвърлени по номинал за сумата от 5000 лв., при наличие на парични средства в брой в размер на 141 765, 20 лв., което ревизиращите тълкуват като действие, насочено към осуетяване събирането на задълженията на дружеството за данъци по декларирани данни. Според отразеното в PA, е налице умисъл И. да отклони имущество - налични парични средства в дружеството, които при продажбата на дружествените дялове са останали у него. В хода на проверката, предхождаща ревизията от сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания“ при ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян, е получена Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице, съгласно която дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество. Дългът на ,,EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД в размер на 26 190.01 лв. е категоризиран като ,,несъбираем" към 13.09.2023 година. В тази връзка е посочено, че от страна на органите по приходите са предприети необходимите процесуални действия за събиране на вземането от основния длъжник, каквото събиране не е осъществено, поради липса на парични средства или други активи, към които да бъде насочено. Гореизложеното налагало категоричен извод за недобросъвестност у И. и волево поведение, насочено към избягване на отговорност и плащане на задължения за данъци от ,,EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД. Според органите по приходите е била налице връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, като посоченото поведение е единствената причина за несъбираемостта на публичните задължения. По изложените съображения на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК на Д. С. И. е вменена отговорност за непогасени данъчни задължения на "EP И EM ЛОГИСТИК" ЕООД в общ размер на 28 782.16 лв., в т. ч. главница в размер на 17 872.92 лв. и лихви 10 909.24 лева. По делото е изготвена ССчЕ и допълнителна ССчЕ.

Административният съд е преценил РА, като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът не е кредитирал представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства, послужили за изготвяне на заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не съдържат подписи, печати или идентификация на съставител, поради което не може да се удостовери достоверността на посочената информация извън стойностните записи. Първоинстанционният съд е приел за установено по безспорен начин осъществяването на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно: субект на отговорността е физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК; установено е наличието на извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице „ЕР И ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, както и е доказано наличието на непосредствена причинно-следствена връзка между извършените действия/ теглене пари от сметката на дружеството, без същите да постъпват в касата на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД или с тях да са изплащани задължения на дружеството към контрагенти по получени доставки и невъзможността да се събере задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Съдът е посочил, че е доказана по безспорен начин и невъзможността установените публични задължения да бъдат събрани посредством насочване на изпълнението към лицето по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, доколкото от приложената справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице е видно, че дългът на „ЕР и ЕМ ЛОГИСТИК“ ЕООД е категоризиран от приходната администрация като несъбираем.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като същото следва да бъде оставено в сила. Предмет на касационна проверка е наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Трайно е разбирането, мотивирано в съдебната практика, че при преценка за осъществяване фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК трябва да се прецени кумулативното наличие на следните елементи: 1. Субект на отговорността – управител и/или член на орган на управление; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие – извършване на някое от действията, описани в двете точки на нормата. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно-следствена връзка – вследствие на това недобросъвестно поведение да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността – до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото по арг. от чл. 19, ал. 4 от ДОПК. Неоснователно е възражението на касатора, че за част от ревизирания период не е бил управител на дружеството. Задължението, за което е ангажирана отговорността на Д. И. е възникнало с подаването на ГДД за 2018 г. по ЗКПО, което е сторено на 28.03.2019 г., безспорно когато И. е бил управител на дружеството. Легалните дефиниции на понятията „дивидент" и „скрито разпределение на печалба" са дадени в 1, т. 4 и 5 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. „Дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително: а) доходи от акции; б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалба. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разходи, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата. „Скрито разпределение на печалба" са: а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а" и „б". За получените от И. суми, изтеглени от банковата сметка на дружеството, не са представени доказателства, че са разходвани за дейността на дружеството, като същите представляват скрито разпределение на печалба. Липсват и безспорни доказателства за това, че дружеството е притежавало активи за периода 2019 г. – 2020 г., които надвишават стойността на публичните му задължения. На вещото лице не са представени документи, от които може да се установи дали посочените средства действително са били налични към посочените дати. Следва да се посочи, че след 2018 г. не са подавани ГФО и ГДД по ЗКПО. Подписаните на 04.11.2021 г. между Д. И. и Б. К. договор за покупко-продажба на дружествени дялове и протокол, не съдържат изрична информация за предаване на твърдяната сума в размер на 141 765, 20 лева. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че дружествените дялове са прехвърлени за сумата от 5 000 лева. Не са представени доказателства, от които да е възможно проследяване на паричния ресурс, така че да се приеме, че той е бил наличен в касата на дружеството към 04.11.2021 г. При реализиране на отговорността приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Действията на управителя по разпореждане с имуществото на длъжника, са довели до невъзможност за своевременно събиране на задълженията на юридическото лице от страна на приходната администрация във всеки конкретно дължим период. Липсата на разплащането на последните следва да се приеме за доказано, че е в следствие именно на недобросъвестното поведение на третото лице. По изложените съображения касационната инстанция приема за установени всички предпоставки, изискуеми и за реализиране отговорността на Д. И. по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Относно задължението за лихви следва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 по тълкувателно дело № 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и да бъде прието, че отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. Решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Разноски: За касационното производство в полза на НАП се дължат предявените разноски в размер на 1 509, 62 евро (2 952, 57 лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4873/29.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 495 по описа за 2025 г. на този съд.

ОСЪЖДА Д. С. И., притежаващ [ЕГН], да заплати на Националната агенция за приходите - гр. София, сумата в размер на 1 509, 62 евро разноски за касационното съдебно производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ М. М.

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ А. М.