О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1115

София, 08.10. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

гр. дело №545/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. чрез адв. Я. В. от САК срещу решение от 25.11.2011г. по гр. дело № 1481/2011г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 07.10.2010г по гр. д № 55699/2009г на Софийски районен за отхвърляне на иск за прогласяване нищожност на възлагателно постановление Въззивният съд е приел иска за недопустим

В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се изтъква, че съгласно обжалваното решение се дерогира императивната разпоредба на чл. 444 т. 7 ГПК ( чл. 339 б.”в” ГПК отм., че единственото жилище на семейството е несеквестируемо. Според защитата правната логика следва да е друга –ако въпреки несеквестируемостта жилището е станало обект на принудително изпълнение, изпълнителните действия, в т. ч възлагателното постановление, са нищожни. В тази връзка се поставя и въпрос дали чл. 496 ал. 3 ГПК санира допуснато принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество, не е ли приложима нормата на чл. 26 ал. 1 предл първо ЗЗД към влязлото в сила постановление, което въпреки особения ред, обективира продажба, извършена в противоречие със закона. Поддържа се основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК като защитата счита, че действителната воля на законодателя е противна на даденото от въззивния съд разрешение и тълкуване.

В отговор...