Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Г. ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН АВ. В. при секретар В. В. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 2020 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. К. от гр. Пловдив против решение № 2516 от 16.12.2021 г. по адм. д. № 1759/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 512/11.05.2021 г., издадена от кмета на О. Р.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е разбрал и приел становището на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, че процесната сграда не представлява преместваем обект по смисъла на 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ДР на ЗУТ/, а е строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Не е вцето предвид, че четири от стените на процесната постройка представляват дограма, която е захваната със стоманени въжета за пода и покрива. Подът е изграден от дървени греди и всичко това е разположено върху камъните, останали от старата плевня, като между камъните и пода няма излят бетон, няма анкерни болтове, които държат конструкцията. Цялата постройка е изградена на естествено създадена въздушна възглавница, образувала се в разстоянието между дървения под и земята, между които има камъни. Конструкцията може да бъде преместена, покривът, стъклените стени с дограма и подът могат да се разглобят и преместят на друго място, и там да се ползват отново със същото предназначение. Поради това съдът неправилно е приел, че обектът не е преместваем по смисъла на чл. 56, т. 2 от ЗУТ – за други обслужващи дейности. Ползва се за производство на мед и се намира в имот, който употребяван като пчелин с удостоверение за регистрация на животновъден обект № 990/13.12.2012 г. Обектът е вписан в регистъра на животновъдните обекти на ОБДХ - Пловдив, с ветеринарен регистрационен № 4111-0033 по чл. 11, ал. 1 от Закона за пчеларството. Жалбоподателят излага, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал свидетелските показания на Р. К., приемайки, че се касае за жилищна сграда, а не за обслужваща пчелина такава, с оглед на машините и ръчните инструменти, които се намират в нея. За обекта не е налице виза за проектиране на обект върху земеделска земя, но административният орган неправилно го е приел за строеж и е провел процедура по чл. 225а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ за премахването му. Процесната заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Представя молба-становище чрез адв. В. Д., в което поддържа жалбата. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната делото, да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Ответникът - кметът на О. Р. редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмено становище, подадено чрез адв. З. Н., оспорва жалбата. Съдът правилно е приел, че процесният обект не подлежи на демонтаж и не представлява преместваем обект по смисъла на 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. СТЕ потвърждава констатациите на административния орган относно описанието на процесния строеж и това, че същият има предназначение и се ползва за жилище. В процесната постройка експертът е установил и наличие на обзавеждане за жилище с кухня, спалня и други мебели. Наличието на инструменти относно извършваната от касатора дейност по отглеждане на пчели, не променя предназначението на постройката. Както е установил съдът, процесният обект се намира в земеделска територия, чието предназначение не е променяно за неземеделски нужди. Обектът не е отразен в кадастралната карта, не е одобряван ПУП, няма предвиждания за застрояване на имота, включително не са одобрявани частични застроителни решения и не са издавани скици с визи за допуснато застрояване съгласно Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи. Моли да се остави сила решението. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, изградени на събраните по делото доказателства и заключението на СТЕ, относно характера на процесния обект, представляващ строеж – с жилищно предназначение по 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория по чл. 137 ал. 1, т. 5 от ЗУТ, а не преместваем обект по 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Фактическите основания съответстват на правното основание за издаване на процесната заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Правилни са изводите за наличие на незаконен строеж, изграден без строителни книжа.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Пловдив е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Изводите на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби.

Със заповед № 512/11.05.2021 г. на кмета на О. Р. е наредено на Г. К. в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж представляващ „Жилищна сграда“ находящ се в местност „Калето“, ПИ 77373.12.76, в земището на [населено място], О. Родопи – Пловдив, описан в констативен акт № 24/14.10.2020 г., съставен от служители в О. Р. Съгласно заповедта, строежът представлява „Жилищна сграда“ изградена върху бетонов фундамент, с дървена носеща конструкция, част от стените са изградени от тухли, а другите от гипсокартон със замазка и мазилка. Поставена е дограма, като само част от нея е отваряема. Покривът е двускатен с поставени керемиди и дървена обшивка. Върху него са поставени слънчеви батерии. Сградата е с размери 5,40 м/6,50 м. Височината до стрехата е 3,70 м. Строежът е пета категория.

Тези констатации на административния орган са потвърдени от заключението на СТЕ, в което по т. 1 е посочено, че процесната сграда се намира в имот, част от земеделска територия, фактически представляваща гора. Материални граници на имотни граници на място няма и само точно геодезическо заснемане може да ситуира местоположението на сградата в имота. Показаното от експертизата местоположение на строежа по Приложение № 2 върху кадастралната карта е приблизително. Сградата е построена в ПИ 77373.12.76 по кадастралната карта /КК/ на [населено място], описана е подробно в констативната част на СТЕ. Огледът на място не показва наличие на бетонови фундаменти, изпълнени под дървените колони и стените. По периметъра на сградата са видими дялани камъни, оформящи ивични основи под стените, които представляват суха каменна зидария, без свързваща смес между тях. Върху каменната зидария е изпълнена ивица от бетонови тухли с цел получаване на равно ниво за кота на пода на първия етаж. От това ниво нагоре са монтирани дървените колони. Според заключението по т. 2, сградата е двуетажна, жилищна. Ползва се от собствениците както за живеене, така и за пребиваването им в имота във връзка с бизнеса им – отглеждане на пчелни семейства. Според заключението по т. 3 от СТЕ, строителството е извършено в периода 2013 – 2017 г. В т. 4 е посочено, че сградата е двуетажна с дървена носеща конструкция. Изпълнението й на място в имота е като сглобяема сграда от дървени елементи, но няма характеристиките на „Преместваем обект“ по смисъла на т. 80 от 5 от ДР на ЗУТ, не може да бъде преместена в пространството без да загуби своята индивидуализация. Според заключението по т. 5 като жилищна сграда ниско застрояване /височината на сградата е по-малка от 10 м/, строежът може да се определи като такъв от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗУТ. В т. 6, 7, 8 и 9 от заключението е посочено, че сградата не е нанесена в КК на [населено място], за имота няма изготвен и процедиран ПУП. Сградата се намира в земеделска територия с начин на трайно ползване „Друг вид недървопроизводителна горска площ“, като за имота не е изготвен и процедиран ПУП за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Проверката на вещото лице в архива на О. Р. е показала, че няма налични строителни книжа за сградата, нито такива са представени в производството по издаване на процесната заповед. В заключението по т. 11 е отразено, че Наредба № 19 за строителството в земеделски земи, изисква застрояването в земеделски земи да се извършва след създаване на устройствена основа за него – ПУП или виза за проектиране, като проектът за ПУП бъде съобразен с действащия ОУП. Според СТЕ за сградата не е изработен /по чл. 125 от ЗУТ/ и не е процедиран ПУП съгласно чл. 4 от Наредба № 19/25.10.2012 г., не са проведени съгласувателни процедури по ЗУТ и специалните закони.

В съответствие със закона и обосновани от доказателствата и заключението на СТЕ са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Касаторът не ангажира достатъчно убедителни доказателства, опровергаващи приетото от административния орган и първоинстанционния съд, че процесният обект предвиден за премахване като незаконен, представлява строеж – жилищна сграда, пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, за изграждането на който са необходими разрешение за строеж/строителни книжа. Такива не са представени в хода на административното и съдебното производство, което обосновава правилност на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесната заповед.

Според чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, към която норма препраща чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, незаконен е строеж, който се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В този смисъл са и мотивите на решение № 2516/16.12.2021 г. по адм. д. № 1759/2021 г. на Административен съд - Пловдив. Строежът е извършен в противоречие с чл. 148 и чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ без издадено разрешение за строеж, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Като изграден през 2013-2017 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което не може да се определи като търпим. По делото не са представени доказателства за проведени процедури по узаконяването му. Ето защо, същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна.

Възражението на касатора, че нареденият за премахване обект представлява "преместваем обект" по смисъла на 5, т. 80 от ДР на ЗУТ е неоснователно, тъй като съобразно заключението на СТЕ, по своите конструктивни характеристики и предназначение представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Правилно е и позоваването в заповедта на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, предвиждащ изискване за одобряване на ПУП за имота, като предпоставка за извършване на строителството, както и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на ответника по касация следва да се присъдят заплатените и доказани с представен договор за правна помощ, имащ характера на платежен документ и списък по чл. 80 от ГПК, 600 лева за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2516 от 16.12.2021 г. по адм. д. № 1759/2021 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Г. К. с [ЕГН] и адрес гр. Пловдив, [улица], ет. 1, ап. 1 да заплати на О. Р. с адрес гр. Пловдив, [улица], сумата от 600 /шестотин/ лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. А. п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА