Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи срещу решение №10 от 24.01.2012г по гр. дело № 474/2011г. на Ямболски окръжен съд, с което в трудов спор по чл. 344 ал. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно и възстановяване на работа, е потвърдено решение от 20.10.2011г по гр. д. № 2218 / 2011г на Районен съд ар.Я.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК въпросът е сведен до оспорваната от настоящия касатор пасивна легитимация по иска, тъй като ищецът е бивш служител на закритото Министерство на извънредните ситуации, закриването на същото е и основанието за неговото уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 1 КТ, заповедта е издадена от председателя на нарочната комисия по ПМС №190/30.07.2009г за уреждане на трудовите правоотношения в закритото министерство Изложението се основава на позоваване на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и се цитират (без да се прилагат) решения на първоинстанционни съдилища, с които подобни искове за възстановяване на работа са били отхвърлени срещу касатора МВР. Цитира се и определение №627/2010г по ч. д.№461/2010г ТК на ВКС като пример за указание по въпроса за пасивната легитимация, цитира се и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с довод, че следва да има ясен отговор отговаря ли МВР по предявените искове,

В отговор ответникът по жалбата Й. Л. К. изтъква, че изложението не изпълнява от съдържателна страна изскванията на чл. 280 ал. 1 ГПК, Претендира разноски

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, на първо място поради липса на конкретно привързан към обстоятелствата по конкретното дело правен въпрос, а на следващо място, поради неподкрепеното с никакви приложения и данни твърдение, че пасивната легитимация на МВР по исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 КТ, когато същите са предявени от служители на закритото Министерство на извънредните ситуации (МИС),е била спорно преценявана и това е довело до противоречива съдебна практика. Извън две цитирани, но неприложени от касатора решения на районни съдилища, за които няма данни, нито твърдение да са влезли в сила, е изтъкнато определение №627/2010г по ч. д.№461/2010г ТК на ВКС. В същото обаче не е дадено разрешение на въпроса кой е пасивно легитимиран по исковете за отмяна на уволнение, а на въпроса подлежи ли обжалване с частна жалба прекратителното определение срещу посочен с иска ответник.

Не е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, в тази част изложението също не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1 /2009г ОСГТК на ВКС смисъл. Не се касае за неясна норма, чието съдържание да бъде изведено по тълкувателен път, или да е необходимо осъвременено тълкуване, като се изоставя досегашното. Касаторът МВР оспорва правно положение, произтичащо от текста на §63 от ПЗР на ЗМВР (ДВ бр93/2009г).Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице,

Касаторът дължи разноски по списък, в размер на 650 лева

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение №10 от 24.01.2012г по гр. дело № 474/2011г. на Ямболски окръжен съд

О. М. на вътрешните работи да заплати на Й. Л. К. от [населено място] сумата 650 лева разноски в настоящето производство

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2,