Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Н. И. и С. Л. И. и двамата от [населено място] против разпореждане от 18.06.2012 г. по гр. д. № 110/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 43 от 31.05.2012 г. Поддържа се, че разпореждането е постановено в нарушение на нормата на чл. 242, ал. 2 ГПК и се иска неговата отмяна. В частната жалба се съдържа и искане за спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК.

Ответникът по частната жалба К. Л. К. в писмения отговор изразява становище за оставяне в сила разпореждането, тъй като същото е постановено на основание чл. 404, ал. 1 ГПК, а не на основание чл. 242, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, ІІІ г. о. след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК срок и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В. съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист въз основа на направено от К. Л. И.-ищец по делото искане за това. Същото е за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното от Бургаския апелативен съд въззивно решение № 43 от 31.05.2012 г. по гр. д. № 110/2012 г., с което е потвърдено решение № 405 от 26.01.2012 г. по гр. д. № 1171/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл. 108 ЗС жалбоподателите са осъдени да предадат на К. Л. И. владението върху следния недвижим имот: апартамент № 2 в [населено място], [улица], ет. 1, вх.І, заедно с избено и таванско помещение.

Разпореждането е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, т. е. тези, които имат годен за принудително изпълнение предмет. Това са тези решения, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за решаване материалноправен спор по осъдителен иск, като го е уважил. В. осъдително решение е и това, с което е потвърдено първоинстанционно решение, постановено по уважен осъдителен иск, каквото е постановеното от Бургаския апелативен съд. В случая въззивният съд не е допуснал предварително изпълнение, а е постановил принудително изпълнение на основание законоустановено изпълнително основание. Затова изложените в частната жалба доводи за липса на визираното в чл. 242, ал. 2 ГПК основание за допускане на предварително изпълнение на постановеното съдебно решение са ирелевантни.

По изложените съображение частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното разпореждане като правилно ще следва да се потвърди.

По искането за спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав намира следното:

Г. И. и С. И. са подали касационна жалба вх. № 5382/18.07.2012 г. срещу въззивно решение № 43 от 31.05.2012 г. по гр. д. № 110/2012 г. на Бургаския апелативен съд.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, но не е представено надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението съгласно чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК, видно от представеното у-ние № 3319 от 21.04.2011 г. е 81 681.20 лв.

Искането следва да бъде оставено без движение, като на жалбоподателите се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства, че определеното по реда на чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК обезпечение е внесено по сметка на ВКС.

Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

разпореждане от 18.06.2012 г. по гр. д. № 110/2012 г. на Бургаския апелативен съд.

Оставя без движение подадената от Г. Н. И. и С. Л. И. и двамата от [населено място] молба по чл. 282, ал. 2 ГПК, като указва в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 81 681.20 лв. След изтичане на срока делото да се докладва.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: