Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. В. от [населено място] срещу решение от 01.08.2014г по гр. дело № 6516/2013г. на Софийски градски съд, Касаторът е осъден да заплати по иск с правно основание чл. 146 ал. 2 ЗМВР отм. разходи за обучението си в А. на МВР, включващи за определен период и разходи за издръжка и униформено облекло.

При посочено в изложение основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа противоречие с установената практика на ВКС по въпросите: допустимо ли е изменение на иска чрез въвеждане на незаявен с исковата молба и първото по делото заседание правопораждащ факт, едва с въззивната жалба, при промяна фактическото основание на иска ; налице ли е ретроактивно действие чл. 146 ал. 2 ЗМВР в редакцията, приета с ДВ бр. 17 от 2003г ; има ли доказателствена сила частният свидетелстващ документ, издаден от представилата го по делото страна и удостоверяващ изгодни на нея ( издателя) факти.

Основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК се поддържа по въпросите чия е процесуалната легитимация да се заведе иск по чл. 146 ал. 2 ЗМВР отм. за връщане разходите за обучение, издръжка и униформено облекло на курсант, дали на А. на МВР, или на МВР, както и по въпроса дали направеното от ответника оспорване на заявените от ищеца фактически основания на иска във формулировката „голо оспорване” и заявено от ответника възражение, че фактите на нестанали, неосъществили се, не съществуват, не е достатъчно съдът да приеме че оспорването е редовно и успешно направено в пълнота и не е нужно ответникът да изброява всеки един факт, който оспорва,

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Въпрос допустимо ли е изменение на иска чрез въвеждане на незаявен с исковата молба и първото по делото заседание правопораждащ факт, едва с въззивната жалба, при промяна на фактическото основание на иска, се поставя неотносимо, тъй като въпросът се услови на собствени тълкувания на касатора кои са били правопораждащите факти, на които ищецът е основал иска си, а не на обстоятелственото съдържание на исковата молба, процесуалните действия на ищеца или съда, свързани и довели до изменение на иска, или въвеждане на ново основание по него, в този процес,

По въпроса чия е процесуалната легитимация да се заведе иск по чл. 146 ал. 2 ЗМВР отм. за разходите за обучение, издръжка и униформено облекло на курсант, завършил А. на МВР и значението на сключения договор в тази връзка, е даден отговор с решение №95 от 2013г по гр. д № 1387/2012г ІІІп г. о и реш. № 149 от 2014г по гр. д № 3939/2013 ІV г. о, като обжалваното решение е съобразено с тази практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е налице

Въпросът налице ли е ретроактивно действие чл. 146 ал. 2 ЗМВР в редакцията, приета с ДВ бр. 17 от 2003г има отрицателен отговор в установената практика, каквато теза поддържа и защитата на касатора, но с формулирания въпрос превратно се възприема даденият от въззивния съд отговор, както и решаващите съображения на съда. При положение, че в сключения преди изменението на закона договор страните изрично са включили клауза, според която измененията в нормативната уредба водят до промяна в съответните клаузи на договора, въззивният съд се е позовал на договора като уреждащи отношенията между страните във връзка с претендираното по иска задължение, а действието на чл. 146 ал. 2 ЗМВР( изм. ДВ бр. 17 от 2003г) е съобразено занапред. По този начин, следвайки указанието на ВКС по реш. № 390 от 2013г по гр. д № 1871/2013г ІV. г. о за коя е правилната практика по въпроса какви разходи включва задължението на курсанта по чл. 146 ал. 2 ЗМВР отм. и от кой момент, с оглед последвалите изменения на тази норма, въззивното решение не е в противоречие с установената практика на ВКС. По този въпрос, Върхове касационен съд, ІІІ г. о не приема съображението на защитата за наличие на противоречие поради присъдения конкретен размер от 5 546 лв., немотивирано оспорван, при положение че същият е мотивиран от въззивния съд съобразно указано в реш. № 390 от 2013г по гр. д № 1871/2013г ІVг. она ВКС: на възстановяване подлежат пропорционално на времето на неизпълнение разходите за обучение, направени за целия период и разходите за издръжка и униформено облекло, направени след 24.02.2003г до края на обучението, т.е за времето след влизане в сила изменението на нормата,

Общо, без връзка с обстоятелствата по делото е поставеният процесуалноправен въпрос за необходимото съдържание на оспорването относно фактите, заявени от ищеца, с което оспорване ответникът по иска се защитава. Изтъкнатата от въззивния съд необходимост от връзка между оспорване и факт, ако фактът е от значение за решаване на делото по смисъла на ч. 153 ГПК и подлежи на доказване, съответно дадените примери в мотивите на съда за това в какво би следвало да се изрази конкретността при самото оспорване от страна на ответника спрямо претендираното с иска задължение, предвид правораждащите го факти и предвид спецификата на спорното правоотношение, са в съответствие с ясно и безпротиворечиво установена практика по прилагането на основните институти на ГПК, регламентирани в раздел І, гл.ХІV „Общи правила”. Липсва и обосновка, която да привързва въпроса към основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.

Следващият въпрос, има ли доказателствена сила частният свидетелстващ документ, издаден от представила го по делото страна, удостоверяващ изгодни за издателя факти, също се повдига неотносимо, Предвид уговореното между страните при условията на чл. 146 ЗМВР отм., че за неуредените условия по договора се прилагат разпоредбите на нормативните актове, регулиращи правоотношението им и при положение, че по задължението за възстановяване разходите за обучение има нормативен регламент относно размера им, документирането му в конкретен размер от счетоводството на ищеца, или с вътрешни актове на министерството, издадени на основание нормативната уредба, не поставя курсанта в положение на трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК във връзка с тези документи при оспорването им, нито препятства възможността за съда да прецени доказателственото им, свидетелстващо значение за регулиране на отношенията в хода на обучението, при условията на договора, по силата на който ответникът е бил курсант в А. на МВР, Никое от цитираните в изложението съдебни решения от практиката на ВКС не съдържа обратното разрешение по прилагане доказателственото правило на чл. 180 ГПК при горните обстоятелства, Формулиран е въпрос за доказателственото значение на частния свидетелстващ документ, но не се прави разлика между частен документ и издадени по нормативно предписание заповеди, или счетоводни записвания и не се обосновава тезата, че издателят на документите, преценявани по делото, е засвидетелствал изгодни за издателя си факти, за които случаи е даденото разрешение в цитираната практика на ВКС.Ето защо Върховен касационен съд ІІІ г. о не приема посоченото основание на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК да е обосновано изтъкнато по процесуалноправни въпроси, във връзка с прилагане на доказателствените правила от съда при наличие на спор, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение от 01.08.2014г по гр. дело № 6516/2013г. на Софийски градски съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.