Публикувано: Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1966 г., С., Наука и изкуство, 1967 г.

ПО НАЧЕТНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, УСТАНОВЕНИ С ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ЗФК, СЕ ПРИЛАГА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ПО ЧЛ. 117, АЛ. 2 ЗЗД - ОТ 5 ГОДИНИ, А НЕ ИСКОВАТА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ ОТ 10 ГОДИНИ ПО ЧЛ. 24 ЗФК.

ПО НАЧЕТНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, УСТАНОВЕНИ С ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ, ПОСТАНОВЕНИ ПРЕДИ ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ЗФК, СЪЩО ТАКА СЕ ПРИЛАГА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ОТ 5 ГОДИНИ ПО ЧЛ. 117, АЛ. 2 ЗЗД, А НЕ ТАЗИ ПО ОТМЕНЕНИЯ ЗДВК, НИТО ТАЗИ ПО ЧЛ. 24 ЗФК

Чл. 117, ал. 2 ЗЗД

Чл. 24 ЗФК

Председателят на Върховния съд на НРБ предлага на основание чл. 212 ГПК ОСГК да издаде тълкувателно решение по следните въпроси:

1. Коя погасителна давност намира приложение за начетните задължения, установени с влезли в сила решения при действието на ЗФК - дали предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД, или тази по чл. 24 ЗФК, и

2. Коя погасителна давност намира приложение за начетни задължения, установени с влезли в сила съдебни решения, постановени преди влизане в сила на ЗФК - дали давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, или тази по отменения ЗДВК във връзка с чл. 48 ЗБ или предвидената в чл. 24 ЗФК.

Върховният съд, ОСГК, за да отговори на поставените въпроси, взе пред вид:

Институтът за погасителната давност за всички вземания е цялостно уреден със ЗЗД. По нашето действуващо право със специален закон може да се предвиди и друга погасителна давност за някои вземания, различна от общата такава, предвидена в ЗЗД. Правилата на специалния закон досежно погасителната давност на някои вземания ще намерят приложение само за изрично изброените случаи. Дотолкова, доколкото специалният закон не урежда въпроса за погасителната давност, ще намерят приложение правилата на общата погасителна давност, предвидена в ЗЗД.

Законът за финансовия контрол не съдържа пълни правила относно режима за погасителната давност за вземанията по начета. Единствено в чл. 24 ЗФК се съдържат правила, уреждащи погасителната давност за причинените щети по отношения на лицата, които са причинили щетите както и по отношение на лицата по чл. 17, ал. 3.

От съдържанието на този текст обаче се вижда, че предвидената в него специална десетгодишна погасителна давност се отнася до предявяването на исковете за пълна имуществена отговорност. В ал. 2 на чл. 24 ЗФК е предвидено също така, че давността за предявяването на исковете за пълна имуществена отговорност се прекъсва освен при условията на чл. 116 ЗЗД и с актове, съставени от контролните органи. Други отклонения от общия гражданскоправен режим, уреждащ въпроса за погасителната давност, не са предвидени в ЗФК. Няма и изричен текст в ЗФК, който да отмени действието на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което последният следва да намери приложение на общо основание и по отношение на начетните задължения. А това ще рече, че когато вземането е установено с влязло в сила решение, новата давност, включително и за начетните задължения, е всякога петгодишна.

Наистина в чл. 92, б. "г" от Наредбата за приложението на ЗФК, издадена от министъра на финансите на основание чл. 41 ЗФК, е предвидено, че отчетническата давност се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение и че от момента на прекъсването тече нова десетгодишна давност. С чл. 41 ЗФК министърът на финансите не е овластен да допълва закона, а само да го разяснява. И понеже в ЗФК е предвидено каква давност ще тече за вземанията по начети, установени с влязло в сила решение, а, от друга страна, наредбата за приложението му противоречи на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който в такива случаи намира приложение, то следва да се приложи законът, а не наредбата.

По втория въпрос:

Съгласно чл. 19 от отменения ЗДВК имуществената отговорност на ответниците се погасява с изтичането на 15-годишна давност от причиняване на щетата. В същия закон не е предвиден срокът на погасителната давност от датата на установяване на начетното задължение с влязло в сила решение.

ЗДВК е отменен със ЗФК. В чл. 40 ЗФК и т. 152 от наредбата за приложението му е предвидено, че по ревизионните актове и актовете за начет, по които не са издадени и не са влезли в сила решения, се прилагат правилата на този закон. Оттук следва, че за случаите, за които преди влизането на ЗФК са постановени влезли в сила решения на съд за начетни задължения, ще намерят приложение разпоредбите на ЗДВК, доколко въпросът за погасителната давност е уреден в този закон. При липса на правила, които да уреждат въпроса за погасителната давност по начетни задължения, установени с влезли в сила решения, ще намерят приложение правилата на общия закон и по-специално чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който изрично предвижда, че новата давност след установяване на задължението с влязло в сила решение е всякога петгодишна. Както ЗДВК, така и ЗФК са по-нови от ЗЗД и щом като в тях не е предвидена друга погасителна давност, различна от тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, следва, че по начетни задължения, установени с влезли в сила решения при действието на ЗДВК, ще тече също така 5-годишна погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД а не 15-годишна по ЗДВК, нито 10-годишна по чл. 24 ЗФК.