Производството е по чл. 290 от ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на В. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр. д. №1516/14 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, след констатацията, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ППВС №4/64 г., т. 11 и практиката на съдилищата по въпросите: за приложимостта на разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК / чл. 288, ал. 7 ГПК, отм. при извършена делба и постановено уравнение на дяловете по реда на чл. 353 ГПК/ чл. 292 ГПК, отм. и от кой момент настъпва вещно – прехвърлителното действие на съдебното решение за извършване на делба по чл. 353 ГПК / чл. 292 ГПК, отм..

Касаторът В. Б. поддържа жалбата си и моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което да бъде признато вземането му по чл. 59 ЗЗД в размер на 8 258 лв. спрямо ответницата по иска.

Ответницата по жалбата Г. С. я оспорва като неоснователна. Без да обсъжда и споделя изводите на въззивния съд по въпросите, във връзка с които е допуснато обжалването, намира, че въззивното решение като краен резултат е правилно, поради липса на предпоставките за обезщетяване на ищеца по чл. 59 ЗЗД, обсъдени подробно в решението на първоинстнационния съд.

ВКС при разглеждане на касационната жалба намира следното:

По въпросите, по които е допуснато обжалването:

Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, като е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, поставен в негов дял по делба, с решение на Районен съд Смолян по гр. д. №182/08 г., вл. в сила на 17.02.10 г. В шестмесечния срок от влизане в сила на възлагателното решение по делбеното дело, той не е изпълнил задължението си спрямо ответницата по иска да й изплати присъдената с решението сума за уравнение на дяловете. На осн. чл. 349, ал. 6 ГПК вещно правното действие на вл. в сила възлагателно решение настъпва при отлагателно условие – изпълнение на задължението за плащане на паричното уравнение, ведно със законната лихва в шест месечен срок от влизане на решението в сила. При неизпълнение на това задължение, възлагателното решение се обезсилва по право въз основа на писмена молба до делбения съд и се възстановява висящността на делбеното производство във втората фаза.

Тези изводи са неотносими към начина, по който в случая е извършена делбата – на осн. чл. 292 ГПК, отм. чл. 353 ГПК/, като наследствените имоти са разпределени между съделителите, без да се тегли жребий. С ПП-4-64, чиято актуалност се запазва при непроменената уредба на извършване на делбата по чл. 292 ГПК, отм. чл. 353 ГПК/, се приема, че правото на собственост при разпределение на делбените имоти по чл. 292 ГПК се придобива от влизане на решението в сила и лихва се дължи от същия момент по аналогия с чл. 200, ал. 3 ЗЗД. В случаите, когато делбата се извършва по реда на чл. 287 и 291 ГПК, т. е. когато се съставя разделителен протокол и имотите се получават чрез жребий, а също така и когато по реда на чл. 292 ГПК съдът извършва делбата между съделителите, без да се тегли жребий, законът не е предвидил възможността да се обезсилва постановеното решение по извършване на делбата, когато някой от съделителите не е изпълнил задълженията си, т. е. когато не е изплатил разликата в цените на разпределените имоти. Тъй като неотменимостта и неизменяемостта на решенията от съда, който ги е постановил, е основно начало, а възможностите за обезсилването им са предвидени в закона като изключение от това начало, обезсилването на решение по чл. 292 ГПК не може да се признае за законосъобразно – р. по гр. д. №288/85 г. на първо г. о. на ВС, опр. по гр. д. №9/2000 г. на първо г. о. на ВКС.

По основателността на жалбата: решаващият извод на въззивния съд за отхвърляне на иска е неправилен – ищецът е собственик на процесния първи етаж от триетажната жилищна сграда в [населено място]. Завел е иска по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането си за обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползването на имота от ответницата без основание за периода от 17.02.10 г., когато с влизане в сила на решението за делба е станал собственик на етажа, до 12.08.13 г. в размер на 8 300 лв.

Ответницата по иска го е оспорила с твърдение, че не е владяла имота в процесния период – не е имала ключ от първия етаж и от входната врата на къщата, а намиращият се на етажа багаж на родителите на нейния съпруг, които живели в имота до 2005-06 г., изнесла веднага след като получила достъп до етажа в началото на 2014 г..

От събраните по делото доказателства - св. показания, които съдът преценява по чл. 172 ГПК, отчитайки роднинските връзки на двете групи свидетели със страните, и данните от полицейските преписка по повод достъпа до имота, се установява, че на процесния етаж били оставени вещи на ответницата и на нейни роднини – свекър и свекърва, живели заедно със семейството й на етажа/св. С., съпруг на ответницата/. Тя напуснала имота през 2004 г., а семейството на родителите на съпруга й – през 2005-06 г., когато ищецът спрял захранването му с ел. енергия. От показанията на св. С. се установява, че патронът на входната врата на първия етаж и на къщата бил сменен през 2008 г. Вещите били изнесени от ответницата и съпруга й окончателно в началото на 2014 г., след като тя получила със съдействието на полицията ключ от имота – св. М. С., Б. и С.. Преди това, при висящност на делото за делба, ответницата изнесла някои вещи от етажа през терасата до първия етаж /св. С., В. Б., С./. Няма данни след приключване на делбеното дело с разпределяне на етажите между сънаследниците с вл. в сила решение от 17.02.10 г., ищецът да е потърсил ответницата, за да й даде достъп до своя етаж с цел опразването му от вещите й, макар да знаел, че тя прави опит да изнесе багажа си през терасата към етажа – св. С.. Етажът е с площ от 109 кв. м., а останалите там вещи са преносими битови / мебелите били подарени от родителите на съпруга на ответницата на братята й, единствената по –обемна вещ, която тя изнесла от етажа, според св. показания, е пералнята/. Други конкретно посочени вещи са книги, чаршафи и боклуци – св. Б. и С.. Останалите на етажа вещи били свалени в сутеренния етаж, който ответницата получила по делбата. Затова логична е тезата й, че вещите останали на първия етаж, не за да го ползва, пречейки с това на ползването му от собственика – ищеца, а защото не е имала достъп до етажа, за да изнесе вещите етаж по –долу, в своята реална част от къщата.

В ППВС №1/79 г. за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. В практиката по чл. 290 ГПК е посочено, че фактическият състав на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД обхваща елементите - 1. ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена за този функционален тип имоти. Всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне на вещи или застрояване на имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца /държател/ или чрез трето лице. В случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на ползването му, отговорен пред собственика на имота е правният субект, който лично или чрез трето лице неоснователно ги е поставил там /без значение дали е и собственик на вещите/, съответно онзи, който поддържа това състояние/р. по гр. д. №1411/10 г. на четвърто г. о. и по гр. д. №1933/13 г. на четвърто г. о. на ВКС/

По настоящото дело от факта на оставените преди делбата на първия етаж вещи на ответницата и семейството й не следва, че тя е ползвала етажа за процесния период и се е обогатила за сметка на ищеца, тъй като е установено, че не е имала нормален достъп до етажа и възможност да изнесе, съхрани и ползва оставените там вещи. Ищецът не е оказал необходимото съдействие за опразване и разчистване на имота, с даване възможност на бившата съсобственичка на етажа да изнесе заварените при делбата движими вещи, за което тя му е отправила и нотариална покана през м. 09.2013 г.. Затова искът му е неоснователен и следва да се отхвърли, както е приел и въззивният съд.

Въззивното решение като краен резултат е правилно и на осн. чл. 293 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр. д. №1516/14 г. от 14.07.14 г.

ОСЪЖДА В. В. Б. да заплати на Г. В. С. разноски за касационната инстанция в размер на 745 /седемстотин четиридесет и пет/ лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: