Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от [населено място], подадена чрез адвокат Свилена Н. срещу въззивно решение № 2671 от 17.12.2013 год. по гр. д. № 3430/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението на Варненския районен съд № 4194 от 30.09.2013 г. по гр. д. № 8186/2013 г., и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ - за отмяна заповед за уволнение № 88 от 4.04.2013 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “пазач-невъоръжена охрана”, за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1581.12 лв.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: допустим ли е служебния контрол на правилността на първоинстанционното решение при подадена бланкетна въззивна жалба, без да са изложени конкретни доводи в същата; при преценка на законността на уволнението по чл. 325, т. 9 КТ следва ли да бъде взето предвид решение на ТЕЛК, което не е било влязло в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение; чия е доказателствената тежест относно един от елементите в състава на чл. 325, т. 9 КТ, а именно липсата на друга подходяща работа за здравословното състояние на работника в предприятието; комулативно ли следва да са налице двете предпоставки визирани в чл. 325, т. 9 КТ, за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение - влошено здравословно състояние на работника или служителя и липса на друга подходяща работа за здравословното му състояние, или е достатъчно установяването на първата предпоставка от същата рабпоредба. Поддържа се, че по поставените въпроси е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на ГПК отм. и по реда на действащия ГПК.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], [населено място] в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият съдебен състав намира следното:

За от отмени първоинстанционното решение и приеме уволнението за законосъобразно, Варненският окръжен съд е приел, че приетото в ЕР на ТЕЛК от 4.02.2013 г. относно противопоказните условия на труд за жалбоподателя обосновава извод, че не той не може да изпълнява длъжността „пазач невъоръжена охрана” и с това е доказана първата предпоставка на чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ. Установяване наличието на подходяща работа при работодателя е счел, че е в доказателствена тежест на ищеца, за което не са сочени и не са събрани доказателства.

Поставеният въпрос - допустим ли е служебния контрол на правилността на първоинстанционното решение при подадена бланкетна въззивна жалба, без да са изложени конкретни доводи в същата е от значение за изхода на делото, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с приетото в задължителната съдебна практика - ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 1 от същото в чл. 269 ГПК е установена забрана за служебна проверка на правилността на съдебния акт. Изключение от това правило е налице в две хипотези - при нарушение на установена в публичен интерес материалноправна норма и при защита на права на частноправни субекти, за чийто интерес законът е възложил на съда да следи. Само в тези случаи, ако първата инстанция не е изпълнила задълженията си, е налице процесуално нарушение, което следва да бъде поправено от въззивната, независимо от липсата на нарочно оплакване в жалбата. В случая въззивният съд е съобразил тези постановки, като се е произнесъл по приложението на императивна материалноправна норма.

По въпросите - при преценка на законността на уволнението по чл. 325, т. 9 КТ следва ли да бъде взето предвид решение на ТЕЛК, което не е било влязло в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение; чия е доказателствената тежест относно един от елементите в състава на чл. 325, т. 9 КТ, а именно липсата на друга подходяща работа за здравословното състояние на работника в предприятието; кумулативно ли следва да са налице двете предпоставки визирани в чл. 325, т. 9 КТ, за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение - влошено здравословно състояние на работника или служителя и липса на друга подходяща работа за здравословното му състояние, или е достатъчно установяването на първата предпоставка от същата разпоредба е налице основание за допускане на касационно обжалване. Същите са от значение за изхода на делото, като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в цитираната и представена от жалбоподателя съдебна практика.

Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 2671 от 17.12.2013 год. по гр. д. № 3430/2013 год. на Варненския окръжен съд.

Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. за насречване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: