Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 2070 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. срещу Решение № 508/01.12.2021 г. на Административен съд (АС) – Монтана постановено по адм. дело № 396/2021 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Н. срещу Заповед № 635/23.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и Н. Н. осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател навежда доводи, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът при постановяване на решението си се е позовал на заключението на изслушаната съдебно-компютърна експертиза, но не е обсъдил подробните му възражения, касаещи необосноваността на заключението и наличието на съмнения за неговата правилност. Не е обсъдил и направените възражения относно подписването на оспорената заповед при условията на заместване, вкл. неустановеното отсъствие на изпълнителния директор. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. К..

Ответникът по касация – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. В..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Монтана е Заповед № 635/23.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 240, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с протокол № 13 от 15.07.2021 г. на комисия, назначена със Заповед рег. № 677/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на ИАГ е: 1. Отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдства практика Н. Н.; 2. Обявено за невалидно удостоверение № 9029/05.03.2013 г., ведно с всички права произтичащи от него. В мотивите на заповедта е посочено, че в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване, с влезли в сила четири наказателни постановления на Н. Н., са установени нарушения на ЗГ и подзаконовите актове по неговото прилагане при извършване на дейността, за която е регистриран в публичния регистър по чл. 235 ЗГ.

Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното:

До изпълнителния директор на ИАГ от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) е направено предложение изх. № РДГ01-03363/09.07.2021 г., на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗГ Н. Н. да бъде отписан от публичния регистър на лицата, упражняващи лесовъдска практика. Предложението е мотивирано с четири броя влезли в сила наказателни постановления: № 432/16.06.2020 г. влязло в сила на 15.03.2021 г.; № 433/16.06.2020 г., влязло в сила на 15.03.2021г.; № 859/06.04.2020 г., влязло в сила на 04.01.2021 г.; № 105/13.05.2020 г., влязло в сила на 04.01.2021 г. Към предложението са приложени административно-наказателните преписки по издадените четири броя наказателни постановления.

С. З. № ЗАП-677/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на ИАГ е назначена комисия, която да разгледа предложението.

Видно от Протокол № 13/15.07.2021 г. Комисията е взела решение да се предложи на изпълнителния директор на ИАГ да издаде административен акт, с които Н. Н. да бъде отписан от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и да бъде обявено за невалидно удостоверението му. Предложението е подробно мотивирано с установеното от Комисията, че сочените в предложението наказателни постановления са влезли в сила.

С. З. № ЗАП-621/23.07.2021 г. изпълнителният директор на ИАГ е определил инж. Р. П. – заместник изпълнителен директор на ИАГ да го замества в качеството му на изпълнителен директор от 12:00 часа до края на работния ден на 23.07.2021 г.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно-компютърна експертиза, изготвена от вещото лице Д. З., което е кредитирал като компетентна, обективна и достоверна. От заключението на вещото лице съдът е установил, че положеният електронен подпис от инж. А. Д. върху Заповед № ЗАП-621/23.07.2021 г. е валиден, заповедта е подписана с електронен подпис на 23.07.2021 г. в 11:04 ч. при валидно удостоверение за КЕП от 20.05.2021 г. до 20.05.2022 г.

Съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК по оспорване валидността на Заповед № ЗАП-621/23.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ. Позовавайки се на приетата съдебно-компютърна експертиза е приел, че заповедта е истински документ, съдържащ подписа на своя издател, чиято доказателствена сила не е била опровергана от жалбоподателя по реда на чл. 193 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Съдът е посочил, че е установил, че заповедта е приподписана от деловодител, който я е входирал в 12:06 ч. на 23.07.2021 г., което не рефлектира нито върху истинността на заповедта, нито върху истинността на регистъра на заповеди в ИАГ.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че Заповед № 635/23.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 240, ал. 2 ЗГ. Посочил е, че заповедта е подписана от заместник изпълнителния директор на ИАГ, в хипотезата на заместване, съгласно Заповед № ЗАП-621/23.07.2021 г. Заповедта е издадена в рамките на времевия период на осъществено заместване. В тази връзка за неоснователно е приел възражението на жалбоподателя за нищожност на обжалвания административен акт.

Приел е, че заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Като част от основанията за заповедта е посочен и Протокол № 13/15.07.2021 г. на назначената от изпълнителния директор на ИАГ комисия.

Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неуведомяването на лицето за започналото производство и невръчването на Протокол № 13/15.07.2021 г. е приел за несъществено нарушение.

Приел е, че заповедта отговаря на материалния закон, тъй като се е установило наличието на материалноправната предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗГ за отписване от публичния регистър по чл. 235 ЗГ – установени четири нарушения с влезли в сила наказателни постановления през последните 12 месеца преди издаване на заповедта.

Приел е, че с постановяване на заповедта е постигната и целта на закона.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Основателно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 ГПК и не е указал на ответника в производството, че не сочи доказателства, че заповедта е издадена от персонално компетентен орган. По делото не са събрани доказателства, че на 23.07.2021 г. за времето от 12:00 часа до края на работния ден изпълнителният директор на ИАГ е отсъствал, поради което е имало основания да бъде заместван, т. е. имало е основания оспорваната заповед да бъде издадена от инж. Р. П..

В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите е посочено, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите при отсъствие на изпълнителен директор функциите му се изпълняват от заместник изпълнителен директор или от длъжностно лице, определени с писмена заповед за всеки конкретен случай.

Липсата на доказателства за отсъствието на изпълнителния директор на ИАГ (доказателства за наличието на обективна невъзможност на титуляра да издаде процесната заповед) е пречка да се прецени дали са били налице основания за издаването на оспорваната заповед при условията на заместване, т. е. не е доказана необходимостта от заместване. Това води до невъзможност да се прецени дали заповедта е издадена от персонално компетентен орган и съответно да се провери правилността на извода на решаващият съд, че административният акт е издаден от компетентен орган.

На основание чл. 222, ал. 2 АПК решението следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на същия съд за събиране на посочените по-горе доказателства.

С оглед изхода на спора по разноските ще следва да се произнесе първоинстанционния съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 508/01.12.2021 г. на Административен съд – Монтана постановено по адм. дело № 396/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно задължителните указания в мотивите на решението.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА