О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 752

гр. София, 26.02.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 898/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Надя 62“ ЕООД и по касационна жалба на В. Л. Б., в качеството му на синдик на „Тотем - 1“ ООД (н), чрез процесуални представители, против Решение № 89 от 01.11. 2022г. по в. т. д. № 182/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено Решение № 260012 от 26.01.2022г. по т. д. № 694/2019г. на Окръжен съд – Бургас, с което е признато за установено по отношение на „Тотем – 1“ ООД (н), на синдика на несъстоятелното дружество и на всички кредитори в производството по несъстоятелност, сред които и ищецът „Сий резидънс“ ЕООД, че не съществува вземането на „Надя 62“ ЕООД към „Тотем – 1“ ООД (н) в общ размер от 11 449 960 лв., произтичащо от договор от 11.03.2003год., договор за цесия от 04.10.2004 год., анекс №1 от 17.01.2006 год., арбитражно решение, постановено по дело № 1 от 2016 год. и договор за цесия от 01.10.2018 год., включено под № 2 в списъка на приетите вземания от синдика на „Тотем – 1“ ООД (н), обявен в Търговския регистър на 28.05.2019г. С първоинстанционния съдебен акт „Надя 62“ ЕООД и „Тотем – 1“ ООД (н) са осъдени да заплатят на „Сий резидънс“ ЕООД сумата от общо 550 лв., представляваща направените разноски по делото, като първото дружество е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд сумата от 114 499, 60 лв. държавна такса.

В касационната жалба на „Надя 62“ ЕООД се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски. Изразява несъгласие с изводите на съда, че субективните предели на СПН на арбитражното решение не са идентични с тези на съдебното решение, както и приетата нищожност на договора за наем от 11.03.2003г. поради липса на основание във връзка със сливането на наемателя със собственика на наетите помещения, доколкото разгледаното основание за нищожност не е е въведено своевременно в процеса.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпросите:

1.„Идентични ли са субективните предели на СПН на арбитражното решение с тези на съдебното решение ?“;

2.„Допустимо ли е ищецът да въвежда ново основание на иска по търговски спор, след първото заседание по делото, при положение че не е подал допълнителна искова молба, като искът бъде уважен именно на така въведеното основание ?“

По така поставените въпроси се твърди наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, с аргумента, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в: Решение № 131 от 05.06.2012г. по гр. дело № 1000/2011г. на ВКС, III г. о. и Определение № 355 от 27.06. 2011г. по ч. гр. д. № 203/2011г. на ВКС, III г. о. - по въпрос № 1; Решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. на ВКС, IV г. о. - по въпрос № 2.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е обоснована, а тази по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт е аргументирана с твърдението, че неправилно и в противоречие с правилата на формалната логика Апелативен съд – Бургас е приел, че е преклудирано възражението относно липсата на идентичност между помещенията, обект на договора за наем от 11.03.2003 год. и помещенията, построени на основание приложения по делото нотариален акт, като същевременно, съдът не е кредитирал възражението на „Надя 62“ ЕООД, обективирано още в отговора на исковата молба, че помещенията, предмет на договора от 11.03.2003 год., са съществували към 11.03.2003 год.

Ответникът по касационната жалба „Сий резидънс“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касацонната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски за касационната инстанция.

Ответниците - „Тотем - 1“ ООД (н) и В. Л. Б., в качеството му на синдик на „Тотем - 1“ ООД (н), в законоустановения срок не представят отговор.

В касационната жалба на В. Л. Б., в качеството му на синдик на „Тотем - 1“ ООД (н), се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, както и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира неговото обезсилване, респективно – отмяната му и присъждане на направените разноски.

Допускането на касационното обжалване този касатор основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

1.„Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен иск по чл.647 ТЗ и иск по чл. 694, ал.3 ТЗ, когато ищецът по иска по чл.694, ал.3 ТЗ черпи качеството си кредитор от сделка, чието прогласяване за недействителна се търси с иска по чл.647 ТЗ ?“;

2.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ?“.

По въпрос № 1 твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, с твърдението, че отговорът на въпроса е от значение за правилното тълкуване и прилагане от съдилищата на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. По въпрос № 2 сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с довода, че изводите на въззивния съд са в противоречие с практиката на касационната инстанция, намерила израз в Решение № 222 от 06.04.2017г. по т. д. № 425/2015г. на ВКС, II т. о., Решение № 134 от 30.12. 2013г. по т. д. № 34/2013г. на ВКС, II т. о., Решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, II т. о. и Решение № 222 от 27.03.2018г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о.

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за вероятна недопустимост на обжалваното решение е обосновано с твърдението, че същото е постановено при наличието на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, предвид висящността на образувано т. д. № 59/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас по иск с правно основание чл.647 ТЗ, решението по което има съществено значение за правилното решаване на правния спор.

Ответникът по касационната жалба „Сий резидънс“ ЕООД в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски за касационната инстанция.

Ответниците - „Тотем - 1“ ООД (н) и „Надя 62“ ЕООД в законоустановения срок не представят отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред Окръжен съд – Бургас е било образувано по предявен от „Сий резидънс“ ЕООД против „Надя 62“ ЕООД иск с правно основание чл.694, ал.3 ТЗ за несъществуване вземането на кредитора „Надя 62“ ЕООД в размер на 11 449 690 лв., включено под № 2 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Тотем 1“ ООД (н), обявен в ТР на 28.05.2019 год. Активната си легитимация ищецът е извел от придобиването чрез договор за цесия на вземане на „Инвестбанк“ АД, което било предявено в производството по несъстоятелност в срока по чл.685 ТЗ и включено в списъка на приетите вземания под № 3. С постановеното по делото решение Окръжен съд – Бургас е уважил иска, като е приел, че договорът от 11.03.2003г., сключен между ЕТ “Вики-П. Н. и ЕТ “Тотем - Г. Н. е нищожен в частта относно поетото задължение за плащане на наем поради липса на основание; цедирането на това вземане с договори от 04.10.2004г. и от 01.10.2018г. не е породило права за последващите приобретатели, както и че третите лица, включително и „Сий резидънс“ ЕООД, не са обвързани от субективните предели на силата на пресъдено нещо на Решението от 10.10.2017 год. по арб. дело №1/2016 год. на арбитър К. В., с което в полза на „Надя 62“ ЕООД са присъдени спорните вземания в размер на 87 000 лв. - главница по договор от 11.03. 2003год. и неустойка в частичен размер от 1 055 700 лв.

Сезиран с подадени от „Надя 62“ ЕООД и синдика на „Тотем 1“ ООД (н) жалби, във връзка с оплакванията на жалбоподателите въззивният съд е приел следното от фактическа и от правна страна: Като първи по време е определен сключеният на 11.03.2003г. договор, с който ЕТ “Вики-П. Н. предоставил на ЕТ “Тотем - Г. Н. правото на строеж върху собствения си имот - парцел X, в кв.27 по ЗРП на к. к. “Слънчев бряг изток“, а последният се задължил да построи със собствени средства първи етаж от хотелски комплекс и да го експлоатира за срок от 5 години, като за това време да заплаща наем от 87 000 лв., разсрочено по месеци, считано от 25.03.2003г. до 25.06.2007 г. включително. На 04.10.2004г. бил сключен договор между ЕТ “Вики-П. Н. , И. Н. М. и ЕТ „Тотем - Г. Н. , с който първият търговец прехвърлил на И. М. вземанията си от ЕТ „Тотем - Г. Н. в размер на 87 000 лв., а едновременно с това страните се съгласили да новират задължението по договора и И. М. да замести кредитора ЕТ “Вики-П. Н. със съгласието на длъжника ЕТ „Тотем - Г. Н. . В договора от 04.10.2004г. страните договорили арбитражна клауза, преповторена и в Анекс № 1 от 17.01.2006 год., въз основа на която спорът между „Тотем 1“ ООД (правоприемник на ЕТ „Тотем - Г. Н. ) и И. М. е бил отнесен за разрешаване пред арбитър ad hoc К. В.. С Решение от 08.04.2016 год. по арб. д. № 1/2016 год. „Тотем 1“ ООД било осъдено да заплати на И. М. сумата от 87 000 лв. - главница по договор от 11.03.2003 год. и неустойка в частичен размер от 1 055 700 лв. от общ размер 11 427 000 лв. С Решение № 69 от 28.06.2017г. по т. д. № 2033/2016 год. на ВКС, I т. о., в производство по чл.47, т.4 ЗМТА, арбитражното решение било отменено. Постановено било ново решение на арбитъра ad hoc К. В. от 10.10.2017 год., с което прететнираните суми отново били присъдени на И. М., който по-късно с договор от 01.10.2018г. цедирал вземането за сумите на „Надя 62“ ЕООД. По съображения, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражно решение не се разпростират спрямо лицата, които не са участвали като страни, нито са правоприемници на страни в арбитражното дело, въззивната инстанция е приела, че същото не препятства възможността на съда в исковото производство да разгледа по същество оспорванията на правопораждащите факти, доколкото „Сий резидънс“ ЕООД не е участвало като страна, нито се явява правоприемник на страна по арбитражното дело.

По възражението на въззивника „Надя 62“ ЕООД, че изводите на първата инстанция за нищожност на договора от 11.03.2003г. в частта относно уговореното наемно плащане се основават на документ, приет в нарушение на съдопроизводствените правила, Апелативен съд – Бургас е изложил следните съображения: Изводът на Окръжен съд - Бургас за нищожност на договора поради липса на основание е основан на представения по делото Нотариален акт за учредяване право на строеж № 57 от 14.03.2003 год. на нотариус Ст. Ангелов, с който ЕТ “Вики-П. Н. е учредила в полза на ЕТ „Тотем - Г. Н. право на строеж върху собствения си УПИ X в кв.27 с площ от 1292,5 кв. м. по плана на к. к. „Сл. бряг - изток“ за построяване на първия етаж от предвидения за изграждане в имота хотелски комплекс, съгласно строително разрешение № 31 от 28.02.2003 година на [община], който първи етаж представлява самостоятелни обекти за комплексно обслужване на туристи, срещу сумата от 5000 лв.; изграждането на обекта от суперфициаря е довело до придобиване от него на правото на собственост върху първия етаж от хотелския комплекс, а оттам и до сливането на качеството наемател и упражняващ правото на собственост, поради което престирането на наемна цена за собствения му имот се явява лишено от основание. Констатирано е, че нотариалният акт не е бил представен от ищеца с исковата молба, а по-късно с молба от 07.06.2021 год. във връзка обосноваване на твърдението за симулативност на договора от 11.03.2003 год., конкретизирано с молба от 05. 04.2021 год., след указания на Окръжен съд – Бургас. Тъй като в първото открито по делото заседание на 27.04.2021 год. представителят на ответника „Надя 62“ ЕООД е поискал възможност да вземе становище по уточнителните изявления на ищеца, то окончателен доклад по делото е бил извършен в следващото заседание на 08.06.2021 год., като в периода между двете съдебни заседания и преди окончателния доклад, ищецът е представил нотариалния акт за учредяване право на строеж, поради което, въззивният съд по аргумент от чл.146 ал.3 ГПК е прел, че възможността му за представяне на това доказателство не е била преклудирана.

По отношение на твърдението на въззивника за липса на идентичност на помещенията, предмет на договора за наем, и тези, изградени въз основа на учреденото с нотариален акт право на строеж, Апелативен съд – Бургас е приел, че същото е преклудирано, като въведено за пръв път с въззивната жалба. Независимо от това, съдът е намерил същото за невярно, доколкото при съпоставка между договора от 11.03.2003 год. и нотариалния акт, сключен само 3 дни по-късно, се установява пълна идентичност на белезите на описания недвижим имот, върху който се учредява право на строеж.

По повод оплакванията във въззивната жалба за липсата на ясни и точни указания в доклада на първоинстанционния съд, довели до неправилно решение, Апелативен съд - Бургас е приел, че въззивникът не е посочил конкретно нарушение на първата инстанция, което да го е лишило от възможността да представи доказателства или да предприеме съответни процесуални действия. Доколкото въззивният съд не е констатирал неправилна квалификация на спорното право или неправилни указания по разпределението на доказателствената тежест, е намерил депозираните въззивни жалби за неоснователни и е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В касационната жалба на синдика на „Тотем - 1“ ООД (н) се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено въпреки наличието на основание по чл.229, ал.1,т.4 ГПК за спиране на исковото производство, искането за което е поддържано и във въззивното производство. Позовава се на връзка на преюдициалност на спора по настоящото дело от изхода на спор по предявен от „Надя 62“ ЕООД иск по чл.647 ТЗ за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на три броя договори за встъпване в дълг, сключени между „Инвестбанк“АД, „Тотем-1“ЕООД и Т. Т., по силата на които „Тотем-1“ЕООД е встъпило в задълженията на други търговци, поети от последните с договор за кредит с „Инвестбанк“АД.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото в касационната жалба основание за вероятна недопустимост на въззивното решение, каквато не се установява и при осъществената служебна проверка за допустимост на решението. Възражения срещу допустимостта на иска с оглед уважаване на иска по чл.647, ал.1,т.2 ТЗ на две инстанции са поддържани от касатора и в подадената от него въззивна жалба, разгледани от въззивния съд, приел, че развитието на производството по отменителния иск е ирелевантно за настоящия спор, доколкото не е предявен иск за оспорване вземането на „Сий резидънс“ ЕООД / или на праводателя му/ по реда на чл.694 ТЗ. Следователно, заявеното в касационната жалба на този касатор се преценява като оплакване за неправилност на направената от съда преценка, което е касационно основание по чл. 281 ГПК. За изчерпателност на изложението настоящият състав намира за необходимо да изложи, че ефектът от иск по чл.647 ТЗ е относителен – недействителността на оспореното разпореждане или действие е по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Спрямо страните по сделката и техните правоприемници тя е действителна, поради което изходът на спора по иска по чл. 647, ал.1,т.2 ТЗ е без значение за правната легитимация на предявилия иск с правно основание чл.694 ТЗ ищец, ответник по отменителния иск по чл.647 ТЗ.

От съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона или прилагане на отменена/изменена правна норма, не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Поддържаното от касатора „Надя 62“ ЕООД самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е аргументирано със съображения за неправилност на приетата от съда идентичност в предмета на договора за наем и този за строителство. Този извод е направен след преценка на събрани по делото доказателства, изразяваща се в съпоставяне на описан в договорите обект, поради което соченият порок не попада в нито една от хипотезите на квалифицираната форма на неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, предвиждаща директен достъп до касационен контрол.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По поставените от касатора „Надя 62“ ЕООД въпроси:

Първият въпрос от изложението не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК съгласно задължителните указания в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Във въззивното производство не е имало спор по въпроса за идентичността на субективните предели на СПН на арбитражното решение с тези на съдебното решение. В този смисъл е правилото на чл. 298, ал.1 и ал. 2 ГПК досежно субективните предели на решението, независимо дали е постановено в съдебно или арбитражно производство. Независимо от съдържащото се в мотивите на обжалваното решение известно противоречие по този въпрос, обуславящ за изхода спора е изводът на въззивния съд, че ищецът „Сий резидънс“ ЕООД не е обвързан от субективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение, тъй като нито е участвал като страна, нито е правоприемник на страни в арбитражното решение. Следователно, въпросът е общо зададен и няма нужното значение за изхода на спора.

Вторият въпрос е процесуалноправен и е по правилността на обжалваното решение, с което е прието, че уточненията на иска са в изпълнение указанията на първоинстанционния съд по редовността на исковата молба, като доказателството, с което е обоснована твърдяната нищожност на договора от 2003г. – нотариален акт за учредяване на право на строеж, е представен преди окончателния доклад, следователно и по арг. от чл.146, ал.3 ГПК възможността му за представяне не е преклудирана. След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение, настоящият състав намира, че по начина, по който е формулиран, въпросът не удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

По поставените от синдика на „Тотем 1“ ООД (н) въпроси:

Формулираният от този касатор първи въпрос е относим към възражението му за недопустимост на въззивното решение, поради отказ на въззивния съд да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1,т4 ГПК, по което настоящият състав е изложил съображения по-горе. Нормата на чл.229, ал.1,т. 4 ГПК е пределно ясна, като връзката на преюдициалност между делата се преценява във всеки конкретен случай, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за правилното тълкуване и прилагане на сочената разпоредба, каквото е искането при обосноваване на допълнителния критерий.

Вторият поставен от този касотор въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не е спорен, като по същия е налице константна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, доразвита в множество актове на ВКС, в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните, тъй като непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. Не се установява обаче допълнителният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като при постановяване на решението въззивният съд не се е отклонил от посочената практика. Въпросът е аргументиран не с пропуск на съда да обсъди релевантно за спора доказателство, а с несъгласието на касатора с направения от съда извод за идентичност на имотите по договора от 2003г. и на нотариалния акт за учредяване на суперфиция. Следователно, въззивното решение съдържа преценка на доказателствата, на които касаторът се позовава, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която не може да се проверява в производството по чл. 288 ГПК по селекция на касационните жалби.

Ответната по касационните жалби страна с депозираните отговори е поискала присъждане на разноски за касационното производство, за извършването на каквито не е представила доказателства.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 89 от 01.11.2022 г. по в. т. д. № 182/2022 г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.