Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Гражданско дело № 4190 от 2020 г. е образувано по подадена от Г. П. Ш. касационна жалба срещу въззивно решение № 1388 от 30.06.2020 г. по гр. д.№ 5085 от 2019 г. на Софийския апелативен съд.

С определение № 220 от 20.05.2021 г. по делото ВКС, ГК, състав на първо г. о. не е допуснал до касационно обжалване цитираното въззивно решение на Софийския апелативен съд.

С молба от 10.06.2021 г. адв.А. К., процесуален представител на ответника по касационната жалба И. Х. А., е поискала изменение на определение № 220 от 20.05.2021 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на А. на разноски за адвокат по делото в размер на 2514 лв. Твърди, че поради деловодна грешка в определението от 20.05.2021 г. съставът на ВКС е приел, че липсва подаден от И. А. отговор на касационната жалба, съответно че А. не претендира и не е представил доказателства за разноски по делото пред ВКС и поради това не е присъдил такива в определението си по чл. 288 ГПК.

Ответникът по молбата Г. П. Ш. счита същата за неоснователна поради несъответствие между посочената в договора за правна помощ и списъка с разноски сума за адвокатско възнаграждение, както и поради несъответствие на посочения предмет на договора за правна помощ и осъществената по настоящото дело правна помощ.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о., след като взе предвид становищата на страните и намиращите се по делото доказателства, приема следното: Молбата за изменение на определението на ВКС от 20.05.2021 г. в частта за разноските е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по касационната жалба/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /определението на ВКС е от 20.05.2021 г., а молбата е подадена на 10.06.2021 г./.

По същество молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е поискала и направила разноски за адвокат по делото. Договорът за правна помощ е достатъчно доказателство затова, тъй като има характера на разписка. Страната, поискала разноски, следва да представи и списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В конкретния случай към писмения отговор на касационната жалба от 23.12.2020 г. И. А. е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 30.09.2020 г., в който е уговорено възнаграждение за адвокат в размер на 838 лв. От този договор обаче не се установява разноските за адвокат да са сторени по делото, по което е постановено определението, чието изменение в частта за разноските се претендира - определение № 220 от 20.05.2021 г. по гр. д.№ 4190 от 2020 г. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие от 30.09.2020 г., между И. Х. А. и адв.А. К. е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение не за изготвяне на отговор на касационна жалба по гр. д.№ 4190 от 2020 г. по описа на ВКС, а за изготвяне на частна касационна жалба /очевидно по ч. гр. д.№ 4189 от 2020 г. по описа на ВКС/ и процесуално представителство пред ВКС.Стелно предствените по делото документи не доказват сторени от И. А. разноски за адвокат за изготвяне на отговора на касационната жалба по гр. д.№ 4190 от 2020 г. Поради изложеното, няма основание за изменение на определение № 220 от 20.05.2021 г. по гр. д.№ 4190 от 2020 г. в частта за разноските чрез присъждане на такива в полза на И. Х. А..

Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. Х. А., чрез процесуалния му представител адв.А. К. молба вх.№ 64954 от 10.06.2021 г. за изменение на определение № 220 от 20.05.2021 г. по гр. д.№ 4190 от 2020 г. на ВКС, ГК, първо г. о. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.