О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 60305

гр. София, 14.07.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1103/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Х. и М. Г. Х., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Е. П. Я., срещу въззивно решение № 2946/02.11.2020 г. по гр. д. № 1077/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че решението е очевидно неправилно, както и че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се въпросите: 1.Към кой момент е настъпил ефектът на промяната в собствеността на придаваемите части към урегулиран поземлен имот при действието на ЗТСУ отм. /противоречие с ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС/; 2. Допустимо ли е въззивният съд да приложи императивни материалноправни норми, за нарушението на които няма оплакване във въззивната жалба /противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/; 3. Следва ли въззивната инстанция да направи собствена преценка на доказателствата и да обсъди всички направени във въззивната жалба оплаквания /противоречие с решение № 146/13.06.2018 г. по гр. д. № 278/2018 г. на ВКС,...