Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Т. П., чрез процесуалния представител адвокат М. Г., срещу въззивно решение № 258/09.11.2020 г. по гр. д. № 710/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, поправено с решение № 268/30.12.2020 г., с която е допусната делба на трактор К. 1500 WD и багер JCB 8015-1, 5t. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Условие ли е за приложението на чл. 22, ал. 2 СК, съпругът, претендиращ, че вещите са лично имущество, да упражнява дейността по занятие извън работно време по трудово правоотношение и/или получените от тази дейност доходи да са лични, а не с тях да се задоволяват нуждите на семейството.

Твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, а именно: т. 5 от ППВС № 5/1972 г.; решение № 37/18.02.2013 г. по гр. д. № 463/2012 г., ВКС, I г. о.; решение № 203/04.04.2000 г. по гр. д. № 680/1999 г., ВКС, I г. о.; решение № 201/27.06.2011 г. по гр. д. № 1282/2010 г., ВКС, II г. о.

Ответницата по касационната жалба – П. Д. П. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С решение № 164/18.06.2020 г. по гр. д. № 102/2018 г. на Районен съд - Димитровград, е допуснато извършването на делба между П. Д. П. и Н. Т. П. на подробно изброени в него недвижими и движими имоти при квоти от 1/2 ид. ч. за П. Д. П. и 1/2 ид. ч. за Н. Т. П.. Последният е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, като е поискал същото да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен в частта, в която са допуснати до делба трактор „К. 1500“ WD и багер „JCB“ 8015-1, 5 t, тъй като съгласно чл. 22 СК същите са изключени от обхвата на съпружеската имуществена общност.

С въззивно решение № 258/09.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 710/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, поправено с решение № 268/30.12.2020 г. по същото дело, е прието, че първоинстанционното решение е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Въззивният съд е приел за установено, че процесните движими вещи са били закупени от ответника по време на брака му с П. П.. По делото не е доказано същите да са използвани в дейността по извършване на сондажи, в която ответникът е оказвал помощ на своя тъст. По време на брака Н. П. бил трудово ангажиран при различни работодатели, заемайки длъжности, които не са свързани с извършването на сондажни дейности. Дори и последният да е осъществявал такива в извънработно време, използвайки процесните вещи и помагайки на своя тъст, не е доказано реализирането на изцяло лични доходи. Следователно вещите принадлежат общо на двата съпрузи и по отношение на тях следва да бъде допусната съдебна делба при равни дялове на страните. На основание чл. 24, ал. 5 СК сключеният на 10.04.2017 г. между ответника и „Нако сонда“ ЕООД, с управител Н. Т. П., договор за покупко-продажба на машини, сред които и процесните, не е породил прехвърлителен ефект поради идентичност на двете страни и знание на ответника за липсата на съгласие за сделката от страна на другия съпруг. Освен това по делото няма данни вещите да са заплатени от дружеството – купувач.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Обжалваното решение не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС, според която разпоредбата на чл. 22, ал. 2 СК изключва от обхвата на съпружеската имуществена общност движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, както и тези, които му служат за упражняване на професия или занаят, като е без значение на името на кой от съпрузите са придобити и дали другият съпруг има принос за това. Това са вещи, които служат на съпруга за осъщестяваната от него дейност за извличане на доходи, а не такива, чрез които се задоволяват общи нужди на семейството. Разграничителният критерий е предназначението на имуществото, тоест целта, за която то е придобито. Посочената практика е съобразена от въззивния съд, като същият е приел в мотивите, че ответникът не е доказал правнорелевантните факти вещите да са били използвани от него в дейността по извършване на сондажи с цел реализиране налични доходи. В тази връзка съдът е приел, че доколкото в случая не е налице уреденият в чл. 22, ал. 2 СК фактически състав, следва да се приеме, че процесните вещи представляват съпружеска имуществена общност и по отношение на тях трябва да бъде извършена съдебна делба. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е формирал решаващата си воля в съответствие с установената практика на ВКС, поради което в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК и представените доказателства искането на ответницата по касационната жалба за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски е основателно и следва да бъде уважено. Искането за присъждане на разноски, извършени във въззивното производство, не може да бъде разгледано в настоящото производство. Освен това такива са били присъдени на ищцата с въззивното решение, след поправяне на допусната очевидна фактическа грешка.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 258/09.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 710/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, поправено с решение № 268/30.12.2020 г. по същото дело.

ОСЪЖДА Н. Т. П. да заплати на П. Д. П. разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 600 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ