Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Разглежда се касационна жалба на ЗАД „Армеец“ АД /след отмяна на решение №270 от 16.02.2015 г. по гр. д.№3426/2014 г. на САС, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, с решение №145 от 18.05.2020 г. по т. д.№1953/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, връщането на въззивния съд за ново разглеждане на делото в тази част и направеното уточнение от ЗАД „Армеец“ АД, че молбата по чл. 250 от ГПК представлява касационна жалба срещу решение №2315 от 10.12.2014 г. по гр. д.№3426/2014 г. на САС в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение, присъждащо лихва върху обезщетението от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане – в решение №145 от 18.05.2020 г. по т. д.№1953/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение липсва произнасяне по насрещната касационна жалба на ЗАД „Армеец“ АД срещу решение №2315 от 10.12.2014 г. по гр. д.№3426/2014 г. на САС в частта му, потвърждаваща присъждане на лихва върху обезщетението и в срока по чл. 250 от ГПК не е поискано допълване на решението на ВКС/ срещу решение №2315 от 10.12.2014 г. по гр. д.№3426/2014 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение от 21.05.2014 г. по гр. д.№2689/2013 г. на СГС в частта, присъждаща законна лихва върху обезщетение от 25 500 лв. считано от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: За началния момент на претендираната законна лихва върху главницата на обезщетението, предмет на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм., при своевременно направено с отговора възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът по касация Р. П. А. не заявява становище.

Третите лица помагачи на страната на ответника не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С решението в обжалваната му част е потвърден първоинстанционния съдебен акт в частта, с която върху обезщетението за неимуществени вреди от 25 500 лв., е присъдена законна лихва считано от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Поставеният от касатора въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. В решението липсва излагането на каквито и да е било мотиви относно давността, с която се погасява вземането за лихва върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди, респективно по поставения въпрос не се установява наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

В този смисъл и тъй като в случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловили решаващата воля на въззивния съд /напр. за задължението на въззивния съд да обсъди своевременно направените възражения/, а съгласно дадените в т. 1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2315 от 10.12.2014 г. по гр. д.№3426/2014 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение от 21.05.2014 г. по гр. д.№2689/2013 г. на СГС в частта, присъждаща законна лихва върху обезщетение от 25 500 лв. считано от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.