ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4361

гр. София, 02.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията Д. К. гр. дело № 984/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на К. И. Ч. чрез адв.Б. П. касационна жалба с вх.№ 37672 от 07.12.2023 г. срещу решение № 1175 от 27.09.2023 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 1317/2023 г. по описа на същия съд.

Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба поради липсата на данни за регулационното положение на придобития от наследодателката имот. Не била установена законността на изградения от наследодателката трети жилищен етаж, както и придобиването от нея на суперфициарни права от всички собственици на парцела. Неправилно било съобразено въведеното след срока придобивно основание за правото на собственост на наследодателката върху процесния имот. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2 ГПК, тъй като във въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: 1.Допустима ли е съдебна делба на незаконен строеж?; 2. Следва ли преди да допусне делба на незаконна сграда съдът да изследва допустимостта на строежа по действащите при извършването му правила?; 3. Длъжен ли е съдът да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на предявеното основание и в кой момент може да се въведе ново основание?; 4.Длъжен ли е съдът да се произнесе по спорния предмет на делото като прецени всички необходими доказателства и доводите на страните?

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Х. Ч. чрез адв.А. О. становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за допускането й до касационен контрол.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

С обжалваното решение съставът на въззивния съд след отмяна на първоинстанционното решение е допуснал до съдебна делба наследствен имот, находящ се в [населено място], съсобствен между Х. Ч. и К. Ч.: самостоятелен обект в сграда – жилище с прилежащото му таванско помещение, идеални части от сградата, ведно с 1/3 идеална част от 336 кв. м., попадащи в поземлен имот от 808 кв. м. Констатирано е, че страните по делото са наследници на Р. Ч., която приживе е притежавала процесния имот. Прието е, че през 1968 г. Р. Ч. придобила по договор за дарение от своя баща правото на собственост върху 1/3 идеална част от дворно място от 336 кв. м., включено в парцел * от кв.448 по плана на [населено място]. Въз основа на издадено разрешение за строеж Р. Ч. изградила четвърти етаж (трети жилищен) на съществуващата сграда в парцела и от 1972 г. до смъртта си през 2006 г. владяла жилището безспорно, явно и необезпокоено, а след смъртта й то се владее от наследниците й. При тези факти съдът направил извод, че жилищният етаж и посочените идеални части от поземления имот са придобити от Ч. по давност, поради което допуснал делбата между наследниците Х. Ч. и К. Ч., които са нейни низходящи.

При така изложените от въззивния съд съображения и данните по делото следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Първите два въпроса не отговарят на общата предпоставка за допускане до касация на въззивното решение, защото те не са разрешени от въззивния съд. В обжалваното решение не е прието, че процесният жилищен обект е незаконен строеж – напротив – посочено е, че е изграден въз основа на издадено на наследодателката Р. Ч. разрешение за строеж от 25.08.1967 г.; строежът е реализиран през 1970-1972 г. Липсва и специалната предпоставка за допускане до касационен контрол по този въпрос. Няма колебание в практиката на ВКС, че придобивните основания по чл.77 ЗС се отнасят и за незаконните строежи – в този смисъл е например решение № 195 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2007 г., I г. о., в което се приема, че въпросът чия собственост са търпимите строежи се решава според доказателствата за придобиване на тези строежи по някои от предвидените в закона придобивни способи - със сделка, по давност, по приращение или др. Според съдебната практика обстоятелството дали даден строеж е законен или не /понастоящем търпим или не/ има значение при неговото оценяване във втората фаза на делбата, в която следва да се отчете вероятността за издаване на заповед за неговото премахване. В първата фаза на делбата обаче при липса на искане за премахване на сградата или на производство по чл. 109, ал. 1 ЗС с такъв предмет, делбата е допустима.

Третият въпрос също не може да обоснове допускане на решението до касация. Въпросът е поставен във връзка със становището на касатора, че основанието на иска за делба на наследствен имот е различно при твърдения за различни факти, от които е възникнало правото на собственост на наследодателя. Това становище е погрешно. Искът за делба на наследствен имот се основава на твърдения за наличие на имущество, притежавано от наследодателя и твърдения, че конституираните по делото за делба страни са призовани към наследяване на откритото наследство. Основанието, на което е възникнала собствеността в полза на наследодателя не е основание на иска за делба. Въвеждането на нови твърдения като основание за възникване собствеността в лицето на наследодателя не е равнозначно на въвеждане на ново основание на иска, още повече че в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличието на право на собственост у наследодателя и наличието на наследяване за страните. Ето защо поставеният от касатора трети въпрос няма значението, което му се придава в касационната жалба.

Четвъртият въпрос е поставен без връзка с конкретно оплакване в касационната жалба и не е обоснован в изложението с твърдения за конкретни факти и доказателства, останали необсъдени от въззивния съд; за доводи и възражения, на които не е отговорено. По този въпрос също не може да се допусне касационно обжалване. Ако се приеме, че въпросът е поставен във връзка с твърдението, че съдът не е обсъдил становище относно редовността на исковата молба, такова становище не е поддържано от касатора нито в първоинстанционното производство, нито пред въззивната инстанция. При служебна проверка настоящият състав намира за неоснователен довода във въззивната жалба за нередовност на исковата молба, което би рефлектирало върху допустимостта на производството пред инстанциите по същество. Твърдението за липса на данни за регулационния статут на имота към момента на придобиването на права върху него от наследодателката на страните не обосновава извод за нередовност на исковата молба, след като процесният имот е посочен в нея с актуалния си регулационен статут. Последното е достатъчно за индивидуализиране на правния спор.

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради очевидна неправилност. От мотивите на въззивното решение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1175 от 27.09.2023 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 1317/2023 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.