ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2523

гр. София, 02.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 2012 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.

Длъжникът СД „П., В., И. и сие“ не изразява становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от частния жалбоподател разпореждане на първата инстанция за връщане на въззивната му жалба срещу решението, с което е отхвърлена молбата му за възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 744, ал. 1, т. 1 ТЗ.

За да постанови определението си, съдът е приел, че срокът за обжалване на решенията по чл. 744 ТЗ, включително тези, с които молбата за възобновяване се отхвърля, тече от обявяването им в търговския регистър съгласно чл. 613а, ал. 1, изр. 1 ТЗ. Установил е, че обжалваното решение е било обявено на 06.03.2024 г., поради което срокът за обжалване е изтекъл на 13.03.2024 г., съответно подадената на 09.04.2024 г. жалба подлежи на връщане като просрочена.

В частната жалба е развито оплакване за неправилност на решаващия извод на въззивния съд относно началния момент на срока за обжалване в хипотезата на отхвърляне на искането за възобновяване. Поддържа се, че тези решения не подлежат на обявяване в търговския регистър с аргументите, че същите не пораждат последици за производството по несъстоятелност, както и че не са изрично предвидени в чл. 613а, ал. 1 ТЗ като обжалваеми в срок от обявяването, за разлика от решенията, с които се отхвърля молба по чл. 625 ТЗ и определенията за недопускане на оздравителен план по чл. 701, ал. 3 ТЗ.

С оглед така изложеното оплакване допускането на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:

- приложими ли са правилата на разпоредбата на чл. 613а, ал. 1, изр. 1 ТЗ по отношение на решение, с което се отхвърля молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 744 ТЗ, а именно следва ли то да бъде обявено в ТР, респективно тече ли срокът за обжалване от датата на обявяване, и

- провежда ли разпоредбата на чл. 613а, ал. 1, изр. 1 разграничение между решения, които се постановяват във висящо производство по несъстоятелност и прекратено производство по несъстоятелност и между положителни и отхвърлителни решения, постановени по молба по чл. 744 ТЗ за възобновяване на несъстоятелност.

Предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице. В първата си част - относно разграничението между висящо и прекратено производство по несъстоятелност - вторият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като изложените мотиви не се основават на такова разграничение.

В останалите части поставените въпроси удовлетворяват общото изискване за допускане на касационното обжалване, но отсъства специалната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Единствено е изложено, че поради липса на практика на ВКС отговорите на поставените въпроси ще способстват за точното приложение на закона, което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

Извън липсата на надлежно обосноваване, следва да се отбележи, че не е и налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Чл. 613а, ал. 1 ТЗ не провежда разграничение между положителните и отрицателните решения по чл. 744 ТЗ, а изричното изброяване в същата разпоредба на отрицателните решения по чл. 631 ТЗ и определения по чл. 701, ал. 3 ТЗ е последица от изричната им уредба с посочените разпоредби, каквато не е налице за отрицателните решения по молбите по чл. 744 ТЗ. Липсата на подобно разграничение се разкрива и от мотивите към законопроекта за изменение на ТЗ (ЗИДТЗ, ДВ, бр. 66 от 2023 г. - https://www.parliament.bg/bills/49/49-302-01-22.pdf, т. 1.2), където изрично е подчертано, че с промените в чл. 613а се създават общи норми за сроковете за подаване на жалби срещу „което и да е от решенията“ по делото по несъстоятелност, като се внася яснота за началния момент на течението им.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на определение № 453/09.07.2024 г. по ч. т. д. № 526/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................