Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

гр. София, 23.02.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Р. Б. Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ПЕТЯ ШИШКОВА

при секретаря Г. И. в присъствието на прокурора Н. Л. изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 257 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. Ц. И. за възобновяване на НОХД № 809/2021 г. на Окръжен съд – Русе и отмяна на постановената по него присъда № 6/23.02.2022 г.

С тази присъда (изменена с решение на Великотърновския апелативен съд № 80/21.06.2022 г. по ВНОХД № 98/2022 г., което е било оставено в сила от ВКС, първо, н. о. с решение № 57/08.02.2023 г. по к. н.д № 859/2022 г.), И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК и окончателно осъден по това обвинение на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. Определено му е било общо наказание по чл. 25, вр. чл. 23 от НК в размер на 2 години лишаване от свобода (по настоящото дело и по НОХД № 240/2019 г. на ОС – Русе) с присъединяване на глобата в размер на 5000 лв., както и е било постановено отделно изтърпяване на наложеното му наказание по НОХД № 2109/2019 г. на РС – Русе.

В саморъчно изготвеното от осъдения искане, поддържано в с. з. пред ВКС лично от него и упълномощеният му защитник, се сочи, че е узнал за влязлата в сила присъда след като тя е била приведена в изпълнение. Твърди, че е имал желание да участва в производството пред ВКС и дори си е бил подготвил защита (тъй като при разпитите на свидетелите не са били изяснени много обстоятелства, които опровергават обвинението), но не е бил уведомен за проведеното на 23.01.2023 г. заседание на ВКС нито от адвоката му (който междувременно бил починал), нито по надлежния ред. и затова се счита за задочно осъден. Моли делото да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие.

Прокурорът от ВКП намира, че искането следва да се остави без уважение.

В последната си дума осъденият иска делото му да бъде възобновено.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е било изпратено по пощата и входирано във ВКС на 24.02.2023 г., като присъдата е влязла в сила на 08.02.2023 г., а осъденият задържан за изпълнението й на 10.02.2023 г. Съответно, искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК и е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:

Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.

От материалите по делото е видно, че осъденият И. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е започнало и приключило в негово присъствие. Същият е знаел и за образуваното пред Русенския районен съд съдебно производство по НОХД № 809/20121 г. /2007 г. , както и за въззивното производство по ВНОХД № 98/2022 г., в които е участвал лично и чрез своя упълномощен защитник – адв. П. М.. В тази насока, а и предвид липсата на каквито и да е индикации по отношение на осъдения да е провеждана процедура по издирване и последващо разглеждане на делата пред двете инстанции по същество в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК, то няма основание да се счита същият да е имал качеството на задочно осъден.

Всъщност, акцентът на възраженията на осъдения са насочени към производството пред ВКС, за чието провеждане се сочи, че не е бил уведомен от адвоката си и по надлежния ред, (като са налице твърдения, че след задържането му е разбрал същият да е починал) и на тази основа се застъпва тезата за задочно осъждане.

ВКС не споделя това разбиране и не счита, че изобщо в случая има основания осъденият И. да се разглежда като задочно осъден. Както беше споменато по-горе, компенсаторният механизъм на възобновяването по чл. 423, ал.1 от НК цели да се предостави възможност на осъденото лице да осъществи правото си на лично участие, от което е бил лишен, като в случая би могла единствено да бъде относима хипотезата за неявяване в съдебното заседание поради уважителна причина. Освен това самата структура и смисъл на правната норма по чл. 423, ал. 1 от НПК е свързана с началната фаза на съдебното производство. За нейното започване той следва да бъде надлежно уведомен с връчване на обвинителния акт и призовка за първото заседание. След изпълнение на тази процедура подсъдимото лице може по своя воля да предпочете да не се яви в съдебното заседание и ако липсва основателна причина за неявяването му съдът е в правомощията си да постанови разглеждане на делото в негово отсъствие. Става въпрос за продължително отсъствие, при което лицето не участва в събирането и проверката на доказателства по делото, които имат решаващо значение за неговото осъждане, която дейност се реализира пред инстанциите по същество. Там е предвидено и задължителното участие на подсъдимия, за разлика напр. от производството, което се развива пред ВКС. Епизодичното неявяване не повлиява негативно правото на участие в неговата цялост и същина, за да се приема, че лицето е задочно осъдено и да се иска възобновяване на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Ако такова неявяване е налице, но за това е имало уважителна причина, несъобразена от решаващия съд, то това би могло да се отчита като процесуално нарушение и да се иска възобновяване на друго процесуално основание, като напр. по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, но само за непроверени по касационен ред съдебни актове, какъвто не е настоящия случай.

Проверката на материалите по делото не разкрива хипотезата на изначално отсъствие, което да е ограничило правото на участие на осъдения И.. Същият е присъствал в производствата пред първата и въззивната инстанция, като по отношение на него не е била прилагана процедура по задочно осъждане. Липсва такава и пред ВКС по к. н. д. № 859/2022 г.. Същият е бил редовно призован за първото по ред с. з. на 26.11.2022 г. – чрез своя защитник адв. М., тъй като не е бил намерен на известния по делото адрес. С молба от 23.11.2022 г. адв. М. е поискал делото да се отложи поради негово заболяване, като изрично е посочил, че подсъдимият И. е запознат с цялостното движение на делото, както и с основанието за отлагането му, като е бил посъветван да не се явява на тази дата. Приемайки, че е налице уважителна причина за неявяване, ВКС е отложил делото за 23.01.2023 г., за която дата, видно от приложените и получени призовки (на 16.12.2022 г. с изрични указания) подсъдимият И. е бил уведомен чрез своя защитник. Жалбата на подсъдимия е била разгледана в с. з. на 23.01.2023 г., като тогава не се е явил нито той, нито неговият защитник, като въпреки дадените указания съдът да бъде своевременно уведомен за невъзможност за явяване, това не е сторено – респ. ВКС не е бил уведомен за съществуването на уважителна причина за неявяването на който и да е от тях. При това положение настоящият състав на ВКС намира, че с неявяването на подсъдимия, което и не е било задължително, не е реализирана задочна процедура за разглеждане на делото, при което правото му на лично участие да е било съществено ограничено и да се налага той да бъде компенсиран за това чрез института на възобновяването по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК.

Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за осъдения А. Ц. И. за възобновяване на НОХД № № 809/2021 г. на Окръжен съд – Русе и отмяна на постановената по него присъда № 6/23.02.2022 г., изменена с решение на Великотърновския апелативен съд № 80/21.06.2022 г. по ВНОХД № 98/2022 г., оставено в сила с решение № 57/08.02.2023 г. на ВКС, първо н. о. по к. н. д. № 859/2022 г.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.