Производството е по чл. 274, ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на С. Х. И. и Б. И. И. от [населено място],Севлиевско срещу определение № 113/23.07.2020 г. по в. ч.гр. д. №139/2020 на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 26.02.2020 г. по в. гр. д. №230/2019 г. на ОС-Габрово, с което е върната КЖ на същите срещу въззивно решение на ОС-Габрово постановено по същото дело, поради недопустимост на касационното обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК-КЖ е подадена срещу решение по търговски спор, по искове с цена до 20 000 лева.

Излагат се оплаквания за незконосъобразност на обжалваното определение, доколкото спорът е граждански, а не търговски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната касационна жалба, прецени, че същата е допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, приема следното:

За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:

С ИМ, по която е постановено въззивното решение срещу което е подадена върнатата КЖ, от страна на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ЕАД са предявени два субективно и обективно съединени иска срещу С. Х. И. и Б. И. И. в качеството им на ЕТ“СИ-С. И.“ и ЕТ“Б.-Б. И.“, първият като кредитополучател, а вторият – като съдлъжник по договор за кредит за оборотни средства/банков продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“/, сключен между „Българска пощенска банка“ АД и ответниците на 05.04-2007 г.. Със същите се претендира връщането на получените средства в размер на 20 000 лева-главница, 4575, 05 лева-договорна лихва и 727, 78 лева-лихва за забава, които вземания ищцовото дружество е придобило от банката-кредитор по силата на сключен на 21.06.2017 г. договор за цесия.

На база горните констатации, въззивният съд е счел, че се касае за търговски спор, а не за граждански, доколкото е налице абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, т. 7 ТЗ и при сключването и и двамата длъжници са били търговци-ЕТ и в това им качество са я сключили. Без значение е, че през 2012 г.,последните са заличени в ТР като ЕТ. Ето защо и доколкото кредитополучателите не се явяват потребители по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, спорът е търговски и за него се прилага разпоредбата на чл. 280 ал. 3, т. 1ГПК ограничаваща допустимостта на касационното обжалване само за цена на иска над 20 000 лева.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не се формулират правни въпроси, а се твърди, че когато едната страна по търговска сделка не е търговец, то спорът не следва да се квалифицира като търговски. Сочи се и съдебна практика по спорове основани на договор за СМР/ т. е. изработка/.

Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация, касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, които са обусловили произнасянето на въззивния съд с обжалвания акт, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл. 280 ал. 1, т. т.1-3 ГПК.

В случая, липсва изобщо формулиран правен въпрос, който да се подложи на преценка по допълнителните критерии в чл. 280 ал. 1, т. 1-3 ГПК, което само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване, доколкото съгласно т. 1 от цитираното ТР, е недопустимо ВКС да извежда такива въпроси от текста на изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК. Отделно от това следва само да се отбележи, че доводите и оплакванията за нетърговския характер на процесния договор за банков кредит като сключен с физически лица-длъжници са неоснователни, доколкото при сключването му последните са били регистрирани като ЕТ, а самият договор е за отпускане на средства предназначени да обслужват търговската им дейност.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 113/23.07.2020 г. по в. ч.гр. д. №139/2020 на Великотърновски апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.