Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. И. срещу решение № 399 от 11.03.2020 г. по в. гр. д.№ 2204 от 2019 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 4062 от 07.10.2019 г. по гр. д.№ 12006 от 2018 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Ж. И. срещу „Агенция за събиране на вземания“ АД, С. Т. Г., Й. Т. Г. и „У. Б.“ АД искове с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР:

1. за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство - вписване на договор за цесия от 06.11.2017 г., извършено на 21.12.2017 г., вх. рег.№. ...., акт №. ...., том. ....., дело №. .... на С.- В., при твърдяно невалидно възникване на вписаното обстоятелство, поради липса на форма на договора;

2. за установяване на недопустимост на вписване в С.- В. на същия договор за цесия, извършено на 21.12.2017 г., като постановено по искане на нелегитимирано лице, поради липса на редовно упълномощаване и

3. за установяване на недопустимост на вписване в С.- В. на подновяване на срока на договорна ипотека, извършено на 08.02.2018 г., вх. рег.№ 2742 на С.- В., като постановено по искане на нелегитимирано лице, поради липса на права на лицето, в чиято полза е вписването; като постановено по искане на нелегитимирано лице, поради липса на упълномощаване, както и при липса на сезиране с искане за продължаване на срока на вписването.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване пълномощникът на касатора сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Счита, че решението противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Задължен ли е съдът да обсъди всички и в цялост допустими, относими и своевременно представени доказателства в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените с тях твърдения, възражения и доводи на страните? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр. д.№ 6832 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д.№ 425 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д.№ 1608 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 177 от 08.11.2017 г. по т. д.№ 408 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. Дали с текста на чл. 90, ал. 1 ЗКИР се въвежда уредба на оспорване на вписванията в имотния регистър, аналогична с уредбата на оспорването на вписвания в Търговския регистър, дадена в чл. 604 ГПК, където също така се използват понятията недопустимост на вписването, нищожност на вписването, несъществуване на вписано обстоятелство? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 692 от 30.03.2011 г. по гр. д.№ 1934 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г. о.

3. Как се определя обемът на представителната власт при изрично /специално/ упълномощаване, чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят? По този въпрос се сочи противоречие с ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д.№ 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС.

4. Нищожно ли е нотариално удостоверение на подписа на лице, извършено извън канцеларията на нотариуса, при което не е посочено мястото и часа на извършване на нотариалното действие и кои са задължителните реквизити на нотариалното удостоверение при заверка на частен документ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 217 от 21.01.2020 г. по гр. д.№ 582 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г. о.

5. Длъжностното лице при вписване следи ли служебно за наличие на упълномощаване, за валидността на упълномощаването и наличието на представителна власт и дали е приложима разпоредбата на чл. 127 и чл. 128 ГПК за съдържанието на молбата за вписване и приложенията към нея? По този въпрос се сочи противоречие с ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д.№ 7 от 2012 г.

6. Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения /в случая по чл. 301 ТЗ/, които не са въведени като основания за обжалване и не са разгледани от първоинстанционния съд? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 702 от 05.01.2011 г. по гр. д.№ 1036 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 254 от 20.05.2019 г. по гр. д.№ 4863 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №58 от 12.05.2014 г. по гр. д.№ 7025 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г. о.

7. Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитните си позиции? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 670 от 27.12.2010 г. по гр. д.№ 1728 от 2009 г. на ВКС, решение № 14 от 03.08.2012 г. по гр. д.№ 217 от 2010 г. на ВКС, решение № 131 от 14.07.2011 г. по гр. д.№ 1120 от 2010 г. на ВКС, решение № 222 от 18.07.2012 г. по гр. д.№ 1186 от 2011 г. на ВКС, решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д.№ 1281 от 2010 г. на ВКС, решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр. д.№ 3418 от 2013 г. на ВКС, решение № 104 от 29.09.2015 г. по т. д.№ 3894 от 2013 г. на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и др.

8. Когато е дадена неправилна правна квалификация на искането за вписване, различно от заявеното в молбата, следва ли съдът в исковото производство служебно да установи това и постанови решение, като следи служебно за допустимостта на съдебния акт? По този въпрос не се сочи практика на ВКС.

Освен това касаторът твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно, като дословно излага следните съображения за това:

1. Допустимо ли е по презумпция да се предполага, че нещо е настъпило в правния мир така, както законодателят иска, и едновременно с това да се прилага фикцията, при която законодателно е прието предварително, че това, което се фингира, не е така, но се приема за истина? Кое е вярното - приетото по чл. 301 ТЗ за правното действие или фингирането, без правно основание, относно акт по чл. 3 от Правилник за вписванията? Каква е връзката между оборимото предположение за потвърждаване на действия за договор и искане за вписване след вписване на акт в писмена форма с нотариална заверка на подписите на договора, съдържащ се в него? Липсва реална фактическа, законова и правна възможност и логика да е вписан подписан акт, защото се приема, че е потвърден с узнаване от вписването. Пълно вътрешно противоречие на съждението. Означава да се приложи фикция въз основа на презумпция, в директно противоречие с предпоставките на самата презумпция.

2. Решението е основано на неотносима към конкретния правен спор практика на ВКС /решение № 131 от 26.03.2012 г. по гр. д.№ 720 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г. о./ по неотносимите въпроси: Какви са правните последици от разпореждане на длъжника с възбранен недвижим имот и по-конкретно, дали те са свързани само с възможността в изпълнителния процес да се насочи принудително изпълнение върху вещта, която вече не принадлежи на длъжника, или има и други правни последици, които взискателят може да противопостави извън изпълнителния процес, в спор за собственост на вещта? и Дали при прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека, и липса на вписване в имотния регистър на така извършената цесия, същата поражда действие спрямо ипотекарния гарант и може ли новият кредитор да черпи права от цесия, извършена в противоречие с чл. 171 ЗЗД?

3. Дали е номериран вписаният нотариално удостоверен документ „договор за цесия?

4. Дали представените документи „Приложение 329“ и неподписаните „Част А“ и „Част Б“ установяват постигнато съгласие и сключване на договор за прехвърляне на вземане?

5. Дали представените пълномощни са със заверени от нотариус подписи, при липса на скрепяване към листи със съответната заверка?

В писмени отговори от 14.07.2020 г., от 28.07.2020 г., от 04.08.2020 г. пълномощниците на ответниците „Агенция за събиране на вземания“ АД, С. Т. Г. и Й. Т. Г. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират и за присъждане на направените по делото пред ВКС разноски.

Ответникът „У. Б.“ АД не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационната жалба и по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел:

1. По иска за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство - вписване на договор за цесия от 06.11.2017 г., извършено на 21.12.2017 г., вх. рег.№. ...., акт №. ..., том. ...., дело №. .... на С.- В., при твърдяно невалидно възникване на вписаното обстоятелство, поради липса на форма на договора за цесия: Съдът е приел, че договорът от 06.11.2017 г., с който „У. Б.“ АД е прехвърлило вземането си по договор за кредит № 1949 от 27.05.2008 г. на „Агенцията за събиране на вземания“ АД, е сключен в изискуемата от чл. 171 ЗЗД форма - писмена с нотариална заверка на подписите и вписан в имотния регистър. Неоснователни били възраженията на ищеца, че приложенията не били част от договора за цесия, тъй като нямали определен предмет, не били подписани и не били оформени съобразно изискванията на чл. 20 от Наредба № 32 от 1997 г. Изрично в съдържанието на договора за цесия страните са уговорили, че вземанията спрямо длъжника и солидарните длъжници, ведно с привилегиите и обезпеченията, са индивидуализирани в Приложение за всеки един отделен длъжник, представляващо неразделна част от договора за цесия. В Приложение № 329 от 06.11.2017 г. било уговорено прехвърляне от цедента на цесионера на вземания спрямо длъжника Б. Й. Г. и солидарния дръжник Г. Ж. И., а размерът на вземанията, посочен към конкретен момент, както и обезпеченията са индивидуализирани в Част А и Част Б, неразделна част от договора. Договорът, заедно с описаните приложения, представлявал неразделно цяло и бил оформен съгласно изискванията на чл. 20 от Наредба № 32 от 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори - при удостоверяване на документите и преписите, които са на повече от един лист, номерирани и подлепени, като всеки два листа са скрепени с подписа и печата на нотариуса най-малко на две места, а подписите на страните са официално заверени. Следователно договорът за цесия бил валидно сключен, съществувал в обективната действителност и е породил желаните от страните по него правни последици, поради което искът за установяване на несъществуващо вписано в С. обстоятелство е неоснователен.

2. По иска за установяване на недопустимост на вписване в С.- В. на същия договор за цесия, извършено на 21.12.2017 г., като постановено по искане на нелегитимирано лице, поради липса на редовно упълномощаване: Съдът е приел за доказано, че искането за вписване на договора за цесия е направено от „Агенцията за събиране на вземанията“ ЕАД с писмена молба съгласно чл. 571, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 17, ал. 1 П., чрез пълномощник адв.А. Б., надлежно упълномощена затова с пълномощно с рег.№ 7219 от 06.06.2017 г.

3. По иска за установяване на недопустимост на вписване в С.- В. на подновяване на срока на договорна ипотека, извършено на 08.02.2018 г., вх. рег.№ 2742 на С.- В., като постановено по искане на нелегитимирано лице, поради липса на права на лицето, в чиято полза е вписването; като постановено по искане на нелегитимирано лице, поради липса на упълномощаване, както и при липса на сезиране с искане за продължаване на срока на вписването: Съдът е приел, че ипотеката е била учредена с нотариален акт №. .... от 29.05.2008 г. и съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД е можела да бъде подновена до изтичане на 10 години - тоест до 29.05.2018 г. В случая искането за подновяване вписването на ипотеката е било направено преди изтичане на този срок /на 08.02.2018 г./, с молба в изискуемата съгласно чл. 571 ГПК във връзка с чл. 18, ал. 1 П. писмена форма, придружена с препис от договора за учредяване на ипотека, както изисква чл. 172, ал. 3 ЗЗД. Молбата е била подадена от упълномощено лице - Н. И., упълномощена от изпълнителни директори на „У. Б.“ ЕАД с пълномощно от 31.01.2018 г., които от своя страна са били упълномощени от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ АД с пълномощно от 11.01.2018 г. Поради това молбата за подновяване на вписването е подадена от легитимирано лице - цесионера по договора - кредитор, изпълнението на чието вземане именно обезпечава ипотеката. Затова не е налице недопустимост на вписването на подновяването на срока на ипотеката.

С оглед на тези мотиви на съда не е налице соченото от пълномощника на касатора основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд поради следното:

1. По първия поставен правен въпрос /Задължен ли е съдът да обсъди всички и в цялост допустими, относими и своевременно представени доказателства в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените с тях твърдения, възражения и доводи на страните? / няма противоречие между обжалваното решение и посочената съдебна практика: решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр. д.№ 6832 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д.№ 425 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д.№ 1608 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 177 от 08.11.2017 г. по т. д.№ 408 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т. о. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил всички допустими и относими към спора доказателства и всички своевременно направени доводи и възражения на страните.

2. Вторият поставен въпрос /Дали с текста на чл. 90, ал. 1 ЗКИР се въвежда уредба на оспорване на вписванията в имотния регистър, аналогична с уредбата на оспорването на вписвания в Търговския регистър, дадена в чл. 604 ГПК, където също така се използват понятията недопустимост на вписването, нищожност на вписването, несъществуване на вписано обстоятелство? / не може да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросът не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и по него въззивният съд въобще не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнася /по въпроса в мотивите си се е произнесъл първоинстанционния съд, чието решение обаче не е предмет на касационна проверка/. Напълно при спазване на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ въззивният съд се е произнесъл само по наведените от ищеца основания на исковете за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство и за недопустимост на вписвания в имотния регистър: поради липса на форма на договора за цесия от 06.11.2017 г.; поради извършването на вписванията по искане на нелегитимирано лице /липса на редовно упълномощаване и липса на права на лицето, в чиято полза е вписването/ и при липса на сезиране с искане за продължаване на срока на вписването.

3. По третия поставен въпрос /Как се определя обемът на представителната власт при изрично /специално/ упълномощаване, чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят? / няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посоченото Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д.№ 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 1 от това тълкувателно решение е прието, че за упълномощаване за валидно разпореждане с имуществото на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извърши разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена /стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждането. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.

Напълно в съответствие с приетото в това тълкувателно решение, въззивният съд е приел, че представените пред С. пълномощни от 06.06.2017 г., от 11.01.2018 г. и от 31.01.2018 г. ясно изразяват волята на упълномощителите и поради това извършените действия от упълномощените лица по тези пълномощни са валидни правни действия.

4. По четвъртия поставен въпрос /Нищожно ли е нотариално удостоверение на подписа на лице, извършено извън канцеларията на нотариуса, при което не е посочено мястото и часа на извършване на нотариалното действие и кои са задължителните реквизити на нотариалното удостоверение при заверка на частен документ? / също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посоченото от касатора решение № 217 от 21.01.2020 г. по гр. д.№ 582 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г. о. Това решение на ВКС касае нищожност на нотариално удостоверяване на подпис и на съдържанието на документ, който не е подписан от посоченото в документа лице, а това лице е поставило пръстов отпечатък, вместо подпис и то извън нотариална кантора. По настоящото дело не се касае за такива нотариални удостоверявания. Само едно от относимите към настоящия спор нотариални удостоверявания и то само заверка на подпис /не и на съдържание/ е извършено извън кантората на нотариус - заверката на пълномощното от 31.01.2018 г. в полза на Н. И.. В пълномощното е посочено, че нотариалното действие е извършено извън кантората на нотариуса, което е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 573, ал. 3 ГПК. При такова нотариално удостоверяване на подписи върху частен документ /извън кантората на нотариуса/ законът не изисква да се посочи точното място и часа на извършване на нотариалното действие. Такова изискване /за посочване на мястото и часа на извършване на нотариалното действие/ има само в чл. 580, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на издаването на нотариалните актове, а в разпоредбата на чл. 589, ал. 2 ГПК, касаеща нотариалните удостоверения по заверка на подписите на частни документи, няма препращане към нормата на чл. 580, ал. 1, т. 1 ГПК.

5. По петия поставен въпрос /Длъжностното лице при вписване следи ли служебно за наличие на упълномощаване, за валидността на упълномощаването и наличието на представителна власт и дали е приложима разпоредбата на чл. 127 и чл. 128 ГПК за съдържанието на молбата за вписване и приложенията към нея? / също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посоченото Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д.№ 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В това тълкувателно решение няма произнасяне по този въпрос /дали съдията по вписванията следва служебно да следи за наличие на упълномощаване на лицето, подаващо молбата за вписване, и за неговата валидност/, поради което няма как да е налице противоречие с това тълкувателно решение.

6. По шестия поставен въпрос /Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения /в случая по чл. 301 ТЗ/, които не са въведени като основания за обжалване и не са разгледани от първоинстанционния съд / също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената съдебна практика: решение № 702 от 05.01.2011 г. по гр. д.№ 1036 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 254 от 20.05.2019 г. по гр. д.№ 4863 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №58 от 12.05.2014 г. по гр. д.№ 7025 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г. о. Въззивният съд в решението не е разгледал и не се е произнасял по невъведени от страните възражения, включително не се е произнасял по възражение, свързано с разпоредбата на чл. 301 ТЗ.

7. По седмия поставен въпрос /Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитните си позиции? / също няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС: решение № 670 от 27.12.2010 г. по гр. д.№ 1728 от 2009 г. на ВКС, решение № 14 от 03.08.2012 г. по гр. д.№ 217 от 2010 г. на ВКС, решение № 131 от 14.07.2011 г. по гр. д.№ 1120 от 2010 г. на ВКС, решение № 222 от 18.07.2012 г. по гр. д.№ 1186 от 2011 г. на ВКС, решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д.№ 1281 от 2010 г. на ВКС, решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр. д.№ 3418 от 2013 г. на ВКС, решение № 104 от 29.09.2015 г. по т. д.№ 3894 от 2013 г. на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и др. Въззивният съд не е основал решението си на факти и обстоятелства, за които по делото не са събирани доказателства и по които страните не са взели становище.

8. По осмия поставен въпрос /Когато е дадена неправилна правна квалификация на искането за вписване, различно от заявеното в молбата, следва ли съдът в исковото производство служебно да установи това и постанови решение, като следи служебно за допустимостта на съдебния акт? / не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи. Освен това, въпросът е неотносим към конкретното дело, по което не се установява да е била дадена неправилна правна квалификация на искането за вписване, различно от заявеното в молбата за вписване.

Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Решението не е очевидно неправилно, както твърди пълномощникът на касатора. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост.

В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗЗД, ЗС, Правилник за вписванията и ГПК, в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и останалите посочени в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски по делото пред ВКС както следва:

- на „Агенция за събиране на вземания“ АД - сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ;

- на адв.Н. А. С.- Й. от АК-В., особен представител на С. Т. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.- сумата 500 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото пред ВКС и

- на адв.Г. Н. А. от АК - В., особен представител на Й. Т. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.- сумата 500 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото пред ВКС.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 399 от 11.03.2020 г. по в. гр. д.№ 2204 от 2019 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, 1 състав.

ОСЪЖДА Г. Ж. И. от [населено място], [улица], ет.. ..., ап. 4 да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ АД със седалище и адрес на управление [населено място], бул.“Д-р П. Д.“ № 25 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото пред ВКС.

ОСЪЖДА Г. Ж. И. с горепосочения адрес да заплати на адв.Н. А. С.- Й. от АК-В., със служебен адрес: [населено място], [улица], офис 3, особен представител на С. Т. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 47, ал. 6 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото пред ВКС.

ОСЪЖДА Г. Ж. И. с горепосочения адрес да заплати на адв.Г. Н. А. от АК - В., със служебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] особен представител на Й. Т. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 47, ал. 6 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.