Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Л. З. срещу въззивно решение № 960 от 05.02.2020г., постановено по в. гр. д.№ 6057/2019г. на Софийския градски съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 196 и сл. ГПК отм., въззивният съд е отменил решение № 1707 от 04.01.2019г. по гр. д. № 30370/2007г. на Софийския районен съд, с което е уважен предявеният от Л. Л. З. срещу Д. А. П. иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Д. А. З., починал на 09.07.1998г., накърнена с извършено от наследодателя завещателно разпореждане от 19.06.1998г. с нотариално завещание № 16 по нот. дело № 683/1998г. в полза на ответницата, като вместо това е отхвърлил иска като погасен по давност.

По делото е установено от фактическа страна, че страните са наследници по закон на А. А. З., починал на 30.10.1998г. Неговият син Д. А. З. е починал на 09.07.1998г. и е оставил за единствен свой наследник по закон баща си. С нотариално завещание от 19.06.1998г., обективирано в акт за нотариално завещание № 16, нот. дело № 683/1998г. на нотариус при Софийския районен съд, Д. А. З. е завещал цялото си имущество на ответницата Д. А. М. /сега П./. Страните по настоящото дело са били ответници по гр. д.№ 74/1999г. на СРС, образувано по предявен срещу тях иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като Д. П. е била конституирана като наследник по закон на А. З. с определение на съда от 17.11.2009г. и като наследник по завещание на Д. З. с определение от 22.06.2000г. Същата е оспорила предявения иск без да оспорва качеството си на наследник по завещание на Д. З.. В подадена от нея данъчна декларация по ЗМДТ от 28.05.1999г. тя е декларирала, че е придобила собствеността върху недвижим имот, находящ се в [населено място], бел.”М.” № 3, ет. 1, ап. 1 по силата на нотариалното завещание от 19.06.1998г.

При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че ищцата в първоинстанционното производство Л. Л. З. е материалноправно легитимирана да иска възстановяване на запазената част от наследството на Д. А. З., припадаща се на неговия баща А. З., в качеството си на наследник по закон на последния, но че искът е погасен по давност, тъй като исковата молба е подадена на 13.12.2007г. след изтичането на петгодишния давностен срок, който е започнал да тече от 28.05.1999г., когато ответницата Д. А. П. е подала данъчна декларация, в която се е позовала на завещанието и е упражнила своите права по него. Посочено е, че дори посочените действия да не представляват такива по упражняване правата по завещанието, това е станало най-късно на 22.06.2000г. в производството по гр. д.№74/1999г. на СРС, в което тя не е оспорила качеството си на наследник на Д. З. по завещание.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е от обсъждане на косвени доказателства, събрани в друго производство да се направи извод за първоначалния момент на ползването на заветника от завещателните разпореждания в него полза по предявен иск по чл. 30 ЗН и да се приеме изтичане на петгодишната погасителна давност за предявяване на иска и 2. Допустимо ли е разглеждане на възражение за изтекла погасителна давност, направено едва с въззивната жалба във въззивното производство, разглеждано при действието на отменения ГПК.

Ответникът по жалбата Д. А. П. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Първият поставен въпрос не кореспондира на данните по делото и няма обуславящо изхода на спора значение, респ. не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като за да приеме от кой момент ответницата е упражнила правата си по завещанието, въззивният съд се е позовал на приети в първо-инстационното производство преки доказателства – данъчна декларация от 28.05.1999г., протокол от открито съдебно заседание по гр. д № 74/1999г. на СРС, 20 с-в, и на решението по това дело от 05.02.2015г., а не на събрани в друго производство косвени доказателства.

Вторият въпрос е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС – ТР №1/2000г., т. 6, на ОСГК, според която възражението за погасяване на иска по чл. 30 ЗН по давност е могло да се направи за първи път и пред въззивния съд. Това изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК, във връзка с което никакви доводи не са изложени.Липсват и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторката.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Разноски в полза на ответника по касация за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 960 от 05.02.2020г., постановено по в. гр. д.№ 6057/2019г. на Софийския градски съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: