Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД, чрез лицата, съвместно упражняващи тази функция, А. Д и К. М, обжалва определение № 1692 от 08.10.2020 г. по ч. т.д. 2145/20 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу решение на Софийски градски съд, имащо характер на определение № 930 от 02.07.2020 г. по т. д. 7549/14 г., с което е оставено без разглеждане искането му за одобрение на допълнение на списък по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗБН на списък по 71, ал. 1 от ЗБН на вземания, установени чрез иск с правно основание чл. 65 от ЗБН. Излага съображения за незаконосъобразност на определението – на АС-София. Излага съображения за нарушение на чл. 45 от ЗБН, чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗБН.

Сочи, че списъкът по чл. 65, ал. 2 от ЗБН подлежи на одобрение от съда на основание чл. 71, ал. 1 от ЗБН. Съдът като решаващ орган на несъстоятелността, следвало да одобри този списък, съставен от синдика. Това се налагало и поради обстоятелството, че относно тези вземания съдът следвало да извърши и контрол върху реда за удовлетворяването на установените със съдебни решения вземания.

Моли да се отмени определението на Апелативен съд София в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба срещу решението на Софийски градски съд в частта относно одобрение по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗБН на списъка по чл. 71, ал. 1 от ЗБН.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Съобщение с препис от определението е връчено на 04.11.2020 г. Частната жалба е подадена, на основание чл. 275, ал. 1 от ГПК на 11.11.2020 г. по пощата. На основание чл. 62, ал. 2 от ГПК, срокът е спазен.

С обжалваното определение, Апелативен съд София е оставил без разглеждане частната жалба на синдика на „КТБ“ АД срещу решение на Софийски градски съд, в частта, имаща характер на определение, с което е оставено без разглеждане искането на синдика за одобрение на списъка на синдиците по чл. 71, ал. 1 от ЗБН на вземания, установени чрез иск по чл. 65, ал. 2 от ЗБН, обявен в ТР при АВ № 20200518150936. За да постанови това определение, съдът е бил сезиран с частна жалба от синдика срещу решение на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане искането на синдика за одобрение по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗБН на списъка по чл. 71, ал. 1 от ЗБН.Пстанционният съд е приел, че допълването на списъците, на основание чл. 71, ал. 1 от ЗБН с вземания, установени с влезли в сила съдебни решения, на основание чл. 65 от ЗБН, не подлежи на одобрение от съда. Този извод е направил с оглед нормата на чл. 65, ал. 2 от ЗБН, съгласно която вземанията, които са признати с постановено съдебно решение по иск с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗБН, се считат за приети в производството по несъстоятелност от датата на влизане на решението в сила и поради това екс леге били приети и съдът не следвало да одобрява този списък, съставен от синдика.

Въззивният съд, сезиран с частна жалба срещу оставяне без разглеждане искането на синдика за одобрение на списъка по чл. 71, ал. 1 вр. чл. 65, ал. 1 от ЗБН, приема, че в правомощията на синдика на банката в производството по несъстоятелност, регламентирани в чл. 31 от ЗБН, са включени фактически и правни действия, свързани с представителството и управлението на текущите дела на банката, както и с опазването, попълването и управлението на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. При изпълнение на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 11 от ЗБН, синдикът не бил легитимиран да обжалва актовете на съда по несъстоятелността, постановени във връзка с одобряването на списъците с вземанията срещу банката, които самият той съставял. Липсата на легитимация произтичала именно от качеството му на орган на несъстоятелността, което изключвало наличието на правен интерес. Право на жалба имали единствено лицата, които претендират да са титуляри на вземания срещу банката и в това си качество да имат правен интерес да атакуват по реда на чл. 47 от ЗБН решенията, постановени в производството по чл. 68 от ЗБН. Синдикът можел само да обжалва предприетите от Фонда за гарантиране на влоговете в банките мерки за въздействие по чл. 41, ал. 2, т. 5 и 6 от ЗБН.

Настоящият съдебен състав установи, че синдикът е съставил на основание чл. 71, ал. 1 от ЗБН списък на допълнително приетите вземания по чл. 65, ал. 2 от ЗБН. Посочената норма на чл. 65 от ЗБН предвижда, че лица, притежаващи вземания към „КТБ“ АД (н), които са пропуснали срока за предявяване на вземанията пред синдика, могат в едногодишен срок от откриване на производство по несъстоятелност, да предявят иск за установяване на вземането си към банката. По силата на чл. 65, ал. 2 от ЗБН, вземанията на тези кредитори, които са установили своето вземане по съдебен ред, се считат за приети в производството по несъстоятелност. Особеността е, че кредиторите с установени вземания по чл. 65, ал. 2 от ЗБН не могат да оспорват вземания, които са приети или да оспорват разпределение на осребреното имущество.

Едновременно с това, законът предвижда, че синдикът съставя списъци, обявява ги в търговския регистър и легитимираните лица могат да оспорят чрез възражение тези списъци. Относно допълнително предявените вземания по чл. 65, ал. 2 от ЗБН, нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗБН предвижда, че приети са вземания, които са включени в списъците по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, включително и тези по чл. 65, ал. 2 от ЗБН. Като последните се считат за приети от момента на влизане в сила на решението за установяването им, по силата на чл. 65, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗБН. Тези специални норми предвиждат кои вземания са приети. Следователно решението на съда по иск с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗБН установява правото на включване на вземането в списъците за удовлетворение. Но нормата на чл. 65, ал. 2 от ЗБН, не изключва съставяне на списък от синдика и одобрението му от съда. Производството по несъстоятелност на основание чл. 2, ал. 1 от ЗБН, както е посочено в разглежданата частна жалба, цели справедливо удовлетворяване на кредиторите и вложителите. Справедливото удовлетворяване на кредиторите е свързано с принципа на предвидимост, прозрачност и общественият интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система. Тези принципи са изразени в посочените норми, съгласно които съставените списъци се обявяват, всеки от заинтересованите може да подаде възражение, подлежащо на разглеждане от съда. Крайната санкция е винаги на съда, осигуряващ разглеждане на всички права на засегнатите заинтересовани лица, на основание чл. 45, ал. 1, т. 5 от ЗБН, така както е посочено и в частната жалба на синдика до въззивния съд. Така посочената правна уредба, налага извод, че санкцията на съда чрез одобрение на всички списъци, изисква произнасяне на съда и по списъка по чл. 71, ал. 1 от ЗБН. Независимо, че списъкът по чл. 65, ал. 2 от ЗБН се съставя въз основа на съдебни решения, които на основание чл. 69, ал. 2 от ЗБН имат установително действие за банката и за всички кредитори на несъстоятелността, то синдикът на основание чл. 71, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 2 от ЗБН следва да включи и тези вземания в списъка с приети вземания, като съдът следва да го одобри. Обстоятелствата, че в банковата несъстоятелност допълнително предявените вземания се предявяват пред съда в исково производство, не изключва съставяне на списък за тези вземания. А след като е предвидено изрично включването им в списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН чрез неговото допълване от синдика, на основание чл. 71, ал. 1 от ЗБН, то това действие на синдика подлежи на одобрение от съда.

В случая, въззивният съд е нарушил и нормата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, изискваща да се произнесе по частната жалба по същество като разгледа доводите на частния жалбоподател. Оставянето без разглеждане на същата е нарушение на посочената норма. Предмет на обжалването e преграждащото решение, имащо характера на определение, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. С частната жалба именно това е релевирано пред въззивния съд. Въззивният съд в случая е следвало да прецени, посочените от жалбоподателя основания, освен, че има и самостоятелно задължение да извърши преценка за законосъобразността на обжалвания акт. В случаите на определение, което определя, че е недопустимо поисканото действие, т. е. имащо преграждащ характер, въззивната инстанция дължи произнасяне по законосъобразността на обжалвания акт. С оглед това правило, конкретно въззивната инстанция е следвало да определи дали е законосъобразен отказът на съда да одобри списъка с приети вземания. Предмет на частната жалба е, законосъобразен ли е изводът на съда, че списъкът по чл. 71, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 2 от ЗБН, не е допустимо да бъде одобряван от съда по несъстоятелността. С произнасянето си за недопустимост на частната жалба на синдика, Апелативен съд София, в нарушение на чл. 278, ал. 2 от ГПК, не се е произнесъл съобразно предвиденото процесуално правило и е допуснал нарушение. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщането му на Апелативния съд за произнасяне по частната жалба.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ОТМЕНЯ, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК определение № 1692 от 08.10.2020 г. по ч. т.д. 2145/20 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане частната жалба на синдика на „КТБ“ АД, чиито функции се изпълняват от А. Д и К. М, срещу решение № 930 от 02.07.2020 г. по т. д. 7549/14 г. на Софийски градски съд И

ВРЪЩА делото за произнасяне на Апелативен съд – София.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: